Р Е Ш 'Е Н И Е

Гр.Кюстендил,22.10.2004 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд,гражданска колегия,в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Р.

При участието на секретар-протоколистката Й.М. ,като разгледа докладваното от съдия Р. гр.д.№196/2004 год.КРС,за да се произнесе,взе в предвид следното:

Р.П.С., ЕГН ********** и С.Л.С., ЕГН **********,*** са предявили против Е.Л. *** и В.Л.Г. от **** иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС да бъде постановено решение,с което се разпредели ползването на западното малко мазе и котелното помещение,находящи се в зимничният /сутеренен/ етаж ва триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХУШ-3454 в кв.71 по плана на гр.Кюстендил.Със същата молба са предявени искове с пр.осн.чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД против първата ответница и Б.С.Д. живущ на адреса на тази ответница, с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците сумата от 400 лв. за периода 01.01.2000 г. -10.02.2004 год.,представляваща обезщетение за това,че са били лишени от ответниците от ползването на незастроена част от горният поземлен имот, находяща се в северозападният му ъгъл с размери 5 м / 2 м.,както и да бъдат осъдени тези ответници да преустановят неоснователинте си действия,с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на незастроената част на гореописания урегулиран поземлен имот,като престанат да ползват за паркиране на лек автомобил частта

с размери 2 м/ 5 м.,находяща се в северозападния ъгъл на имота.Ищците претендират и присъждането на разноски.

Ответниците по исковете ги оспорват и молят за отхвърлянето им.

КРС,след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност и при усл.на чл.188 ГПК събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

По силата на договора за суперфиция /л.13/,оформен в нот.акт № 13, том III, дело № 775 /1990 год. на КРС М.С.С. и А.В.Я. са си отстъпили взаимно правото на строеж на триетажна масивна жилищна сграда върху терена на парцел XVIII, имот пл.сн.№ 3454 по плана на гр.Кюстендил,при посочени в договора граници и съседи на имота.Съгласно договора след построяването на сградата всеки от договарящите получава реални дялове от постройката като в дял на първата се е отреждал първият жилищен етаж, ведно с трето зимнично помещение с изложение югозапад,а вторият договарящ-вторият и третият етаж от сградата,както и две зимнични помещения- едното "въглищно" със североизточно положение, а второто с югоизточно положение,като страните са определили за общо ползване останалите помещения от сутерена.По силата на същият договор страните са разпределили и ползването на незастроената част от имота,като за С.е отредено ползването на източната част на парцела,а за Я.-западната.С договор за покупко-продажба /л.З/, оформен в нот.акт № 116,том У,нот.дело № 1624/ 1993 год. М.С.е продала на ищците притежаваните от нея идеални и реални части от гореописания недвижим имот,а с договор за покупко-продажба,оформен в нот.акт № 114,том IV, нот.дело № 1509/1992 год. на Нотариата при КРС А.В.Я. и съпругата му Е.Л. Я.а /Г./ са продали на ответника В.Л.Г. само третият етаж от вече построената в имота триетажна масивна сграда,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,включително и половината от общите сутеренни помещения по смисъла на нот.акт № 79,том II, дело № 753/90 год.,като страните не спорят по обстоятелството,че между никоя от

тях не съществува предходна или предишна сделка,оформена в нотариален акт с посочената сигнатура. От протокол от с.з.,проведено на 25.10.2000 год. по гр.д.№ 618/98 год. се установява,че по силата на делба между ответницата Е.Л.Д. и А.Я. в дял на първата е бил отреден вторият жилищен етаж от сградата,построена в горният имот, както и двете зимнични помещения, съответно със североизточно и югоизточно положение и една втора ид.част от останалите сутеренни помещения.Съгласно експ.з-ние вх.№ 182 / 26.03.2004 год. /л.23-25/ на вещото лице М.Н. размерът на пазарния наем за процесната незастроена част от имота за периода 01.01.2000 год.-10.02.2004 год. възлиза на 254,00 лв.,а за периода 01.04.2001 год. до 10.02.2004 год. възлиза на 185,00 лв..Вещото лице Н.в експ.з-ние вх.№ 196 / 19.04.2004 год./ л.36-37/ заключава,че размерът на пазарният наем на процесната част от терена възлиза на сумата от 366 лв. за периода 01.01.2000 г.-10.02.2004 год. и на сумата от 267 лв. за периода 01.04.2001 год. до 10.02.2004 год.В експ.з-ние вх.№ 183/26.03.2004 год. /л.26-27/ вещото лице инж.В.предлага вариант на разпределение на ползването на западното малко мазе с площ от 6,70 м.,означено на ксерокопието от архитектурният проект на сградата като "склад", за ползване от ищците,а частта от другото помещение,означено на проекта като "котелно"и със същата площ като горното-за ползване от ответниците и В.Г..В това заключение вещото лице сочи необходимостта от преграждане на помещенията,предвидзени за ползване чрез изгрлаждане на стени ,съобразно желанието на страните и нормативните изисквания.В експертно заключение вх.№ 370/11.06.2004 год. вещото лице инж.В.заключава,че съгласно архитектурният проект на сградата са били предвидени помещения за котелно и въглищно,като на място не е изградена отоплителна инсталация,при което на разпределение за ползване ще подлежи само помещението, означено като склад с площ от 6,70 м.,което понастоящем се ползва от ищците по делото и ответника В.Г. и така следва,според вещото лице,да се ползва и за в бъдеще.

Ответниците Е. Д. и Б. Д. признават обстоятелството,че ползват от месец март на 2001

год. северозадапната част от незастроената такава на имота,за да паркират върху нея лек автомобил.Според показанията на св.М.З.и той и ищеца Р.С. са собственици на незастроената част от терена на парцела и свидетелят е дал съгласието си на ответниците Е.Д. и Б.Д. да паркират автомобил в процесната северозопадна част на имота,като свидетелят не е претендирал заплащането на наем от тези ответници.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва напълно от цитираните по-горе доказателства.Останаланите доказателства по делото като неотносими към спора съдът не обсъжда.

Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете,че предявените от ищците искове с пр.осн.чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД са неоснователни,а този с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС-недопустим,поради което те съответно ще се отхвърлят и ще се прекрати производството по недопустимият иск по следните съображения:

По иска с пр.осн.чл.31,ал.2 ЗС : Както бе посочено по -горе в договора за отстъпване на право на строеж,скючен на 06.07.1990 год. в гр.Кюстендил между М.С.,праводател на ищците, и А.В.Я. /л. 1-13/-праводател на ответника В.Л.Г.,посочените лица са си отстъпили взаимно и безвъзмездно правото на строеж на триетажна масивна сграда в съсобствения им имот,като с договора са разпредилили и реалните жилищни етажи,които ще получат в своя изключителна собственост всеки един от тях след реализирането на строежа.Не се спори между страните по делото,че реализирането на строежа е осъществено.При учредяването на правото на строеж обаче горните лица са оставили за общо ползване част от сутеренните помещения,така както са описани в ИМ и посочени от вещото лице инж.В.на приложената към експ.з-ние вх.№ 183/26.03.2004 год. скица,която представлява ксерокопие от утвърденият архитектурен проект на сградата.На практика и с оглед уговорките в цитираният договор бъдещите етажни собственици са определили, че процесиите помещения,разпределението на ползването на които се търси с предяваването на иска представляват обща част от сградата по предназначение по смисъла

на чл.38,ал.1 пр.доследно ЗС,а по аргумент от по-силното основание на нормата на чл.38,ал.З ЗС такова разпределение е недопустимо,освен ако етажните собственици не променят предназначението на общата част, в каквато насока данни липсват,а и такава промяна не се поддържа от никоя от страните по делото..Извода на съда относно характера на процесиите сутеренни помещения не се променя от експ.з-ния на вещото лице инж.В.,тъй като обстоятелството, че целта за която са отредени помещенията не е реализирана не променя автоматично и тяхното предназначение.Тук следва да се отбележи и това, че доколкото учредилите си взаимно и безвъзмездно право на строеж лица,за които бе посочено ,че са праводатели на ищците и ответника В.Г., а по реда на съдебна делба между първият от тях-А.Я. и ответницата Е.Д.-за последната,не са уговорили обем на идеалните части от правото на собственост по отношение на общите части на сградата,включително и процесиите сутеренни помещения,които да принадлежат на всеки един от етажите , а и принципно такава уговорка би била недействителна поради противоречието й с нормата на чл.40,ал.1 ЗС,поради което следва да се приеме,че на всеки един от жилищните етажи принадлежи равна ид.част от съсобствените сутеренни помещения,представляващи обща част по предназначение, т.е-по 1/3 ид.част,при което и с оглед на прехвърлителната сделка,осъществена от А.Я. и бившата му съпруга- ответницата Е.Д. на ответника В.Г. ,на последния е прехвърлен обем права по отношение на принадлежащите идеални части от общите части на сградата на продадения му трети жилищен етаж в по-голям размер от действително принадлежащите на етажа в размер на 1/3 ид.част,поради което и сделката в тази и част е нищожна,а от това и с оглед на последващата съдебна делба между Я. и Д.,***/98 год.КРС се налага извода,че е налице етажна собственост между три лица,предназначението на общата по предназначение част не е променено,а управлението и се осъществява по реда на чл.42 и сл. ЗС и е недопустимо това да става по реда на чл.32,ал.2 ЗС,така както е предявен искът,поради което и като краен резултат отново обуславя извода на съда за прекратяване на производството в посочената му част.

По исковете с пр.осн.чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД:

На първо място съдът изхождайки от обстоятелствената част на ИМ квалифицира иска за обезщетение, за това че ищците са били лишени от ползването на частта от недвижимия имот ,като такъв по чл.59 ЗЗД.Както бе посочено по-горе с договора за учредяване на право на строеж, сключен между праводателката на ищците и А.Я.,тези две страни освен че са си разпределили обектите в бъдещата сграда,са разпределили помежду си и ползването на незастроената част от терена на парцела,върху които е построена сградата,при което за М.С.е било отредено да ползва източната половина на имота.Тази уговорка е задължителна и за ищците,тъй като те са частни правоприемници на този имот, поради първоначалната уговорка досежно начина на разпределение на ползването ги задължава да го спазват от една страна,а от втора и с оглед именно на това разпределение те не могат да претендират нито обезщетение за това,че са лишени от ползите от част от имота ,находяща се в северозападната му част ,която е отредена за ползване съгласно първоначалната уговорка другиму,нито пък да искат от трети лица да преустановят неоснователните си действия,с които въздействуват именно върху посочената по-горе част,поради което така предявените искове са неоснователни и ще се отвхърлят. Отхвърляйки исковете и прекратявайки производството по делото съдът ще присъди на ответниците сторените от тях разноски по воденето на делото.

Водим от горното и на осн.чл.32,ал.2 ЗС,члЛ09 ЗС и чл.59 ЗЗД,съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО и прекратява
производството по делото , поради недопустимост на предявеният
от Р.П.С., ЕГН ********** и
С.Л.С., ЕГН **********,***,иск с пр.осн.чл.32,ал.2
ЗС против Е.Л. *** и В. Л.
Г. от гр.Кюстендил,*********,да бъде

разпределено ползването на западното малко мазе и котелното помещение,находящи се в зимничният /сутеренен/ етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в урегулиран позмелне имот № ХУ1П-3454 в кв.71 по плана на гр.Кюстендил.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Р.П.С. и С.Л.С.,двамата с посочени по-горе данни, искове с пр.осн.чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД против Е.Л.Д., с посочени данни и Б.С.Д. живущ на адреса на първата ответница,да бъдат осъдени ответниците да преустановят неоснователните си действия по ползване на незастроената част от урегулиран поземлен имот № ХУ1П-3454 в кв.71 по плана на гр.Кюстендил,разположена в северозападният ъгъл на този имот и с размери 5 м/ 2 м. и да заплатят на ищците сумата от 400 /четиристотин/ лева,дължима за периода от 01.01.2000 год. до 10.02.2004 год.„представляваща обезщетение за ползата от която са лишени,поради невъзможността да ползват незастроената част от урегулиран поземлен имот № ХУП1-3454 в кв.71 по плана на гр.Кюстендил,разположена в северозападния му ъгъл с размери 5 м/ 2 м.,ползвана от ответниците за паркиране на лек автомобил ,лишавайки по този начин ищците от ползването на същата.

ОСЪЖДА ищците Р.П.С. и С.Л.С., с посочени данни ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Л.Г., с посочени данни,сторените от последният разноски по воденото на делото в размер на 55/петдесет и пет/ лева, от които 15 /петнадесет/ лева за адвокатско възнваграждение за един аввокат и 40 /четиредесет /лева възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаването на съобщението до страните за изготвянето му,а в часта му имаща характер на прекратително производството определение- с частна жалба пред КОС в 7-дневен срок от получаването на съобщението до страните.