Р Е Ш Е Н И I

№................................

гр.Кюстендил 08.12.2005г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и пета година, в състав :

Районен съдия :М.М.

при секретаря : Ц.А.

след като разгледа докладваното от съдия М. *** по описа за 2004г. на КРС и , за да се произнесе взе предвид :

Л.Д.Х. ***, с ЕГН ********** е предявил срещу "ВиК" ООД, със седалище и адрес на управление ,гр.Кюстендил, ул."Цар Освободител"№15 обективно съедиени искове, както следва : иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповед №379/19.09.2003г., издадена от управителя на "ВиК"ООД, гр.Кюстендил, с която на основание чл.190, ал.-1, т.4 и 7 , вр. с чл.187, т.8 и т.Ю от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради наложено му дисциплинарно наказание "уволнение"; иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "технически ръководител ", район Кюстендил - села., както и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.З във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 2 113, 20 лева, представляваща обезщетение за претърпените в следствие на незаконното уволнение имуществени вреди. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът по делото , чрез свой процесуален представител оспорва предявените искове и моли отхвърлянето им като неоснователни , като излага доводи за законосъобразността на извършеното уволнение.

Кюстендилският районен съд, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, намери за установено следното :

Страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "технически ръководител ". На 04.09.2004 г. в деловодството на ответното дружество е подадена жалба, под формата на обяснение, от абонат на дружеството - свидетеля М.Г.. Последният прави оплакване относно събирането на сума за извършени от техници на "ВиК" ООД действия по водоснабдяване с питейна вода на собствения му парцел, находящ се в с.Пиперков чифлик. Според твърдението му при в деня на извършванена въпросните дейности е заплатил сумата от 75,00 лева, а в последствие от него е поискано да заплати сумата от още 63,00 лева . По повод обяснението упарвителят на дружеството ответник е поискал писмени обяснения от двама водопроводчици - свидетелите Х.и Д., които са извършили действията по водозахранване на процесния обект. . В. представените обяснения служителите признават, че им е заплатена на място сумата от около 75,00 лева, която са предали на своя пряк ръководител - инж. Х.. Още при предаването на сумата Х. им е дал по 20,00 лева. В писмени обяснения по случая ищецът е посочил, че един от абонатите , на които е извършено водозахранване в

този ден е заплатил на касата на "ВиК" ООД сумата от 63,22 лева, за което му е издадена фактура. Другите двама абонати не са заплатили.

На 26.01.2004 г. на Х. е връчена заповед №379/19.09.2003 г. , с която на основание чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ , вр. с чл. 187,т.8 и 10 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение . В заповедта , при подписването й, ищецът е отбелязъл че на датата на която същата му се връчва - 26.01.2004 г. , той се намира в отпуск . В ЛТД е приложена молба за ползване на платен годишен отпуск №15/07.01.2004 г. . Резолюцията на работодателят върху молбата е " не", т.е. на Х. е отказано ползването на платен годишен отпуск .

След датата на уволнението ищецът не е започвал работа по друго трудово правоотношение , което е установено с представената в съдебно заседание на 09.11.2005 г. трудова книжка.

Брутното трудово възнаграждание на Х., съгласно закл. на вещото лице е 352,20 лева .

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства , а именно : заповед №379/19.09.2003г. , 2 броя обаснения КТД; молба с вх.№2202/20.08.2003 г.; фактура / ксерокопие/ №18822/22.08.2003 г.; закл. на в.л. с вх.№№ 499/03.05.2004 г.; 366/11.06.2004 г.; 429/01.07.2005 г. и ЛТД на ищеца

Посочените релевантни за спора обстоятелства са установени по безспорен начин, а преценката им налага правния извод за неоснователност на предявените искове. Съображенията са следните :

Тежестта на доказване в производствата по оспорване законността на дисциплинарно уволнение, е възложена на работодателя - ответник по делото. Последният следва да установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, попадащо под някоя от хипотезите, визирани в закона , че са спазени процедурните изисквания при налагане на наказанието и , че последното е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Правният спор се развива в рамките на наведените от ищцовата страна доводи , при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл.194 , чл.195 ал.1 и чл.189 от КТ /отн. служебната преценка вж.решение №341/1995г. на Шг.о.ВС; решение №1506/1999г. на III гр.о. ВКС; решение №1326/1999г. на същото отделение на ВКС и решение №1678/1999г./.

Процесното уволнение е извършено на две основания - чл.190 ал.1 т.4 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и чл.190 ал.1 т.7 от КТ- други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Всяко от основанията е самостоятелно и може да обуслови налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и в настоящите мотиви ще бъде разгледано поотделно. Между страните няма спор относно прилагането на разпоредбата на чл.193 от КТ , предвиждаща задължение за работодателя да поиска обяснения от работника или служителя, поради което този аспект няма да бъде обсъждан, още повече, че категорично се установи, че такива обяснения от Х. са давани, т.е. неговото право на защита в рамките на дисциплинарното производство не е било нарушено. Спорът се изразява основно във въпроса дали водопроводчиците, извършили водоснабдяването на имота на свидетеля Г.са били изпратени от ищеца или не; дали същите са взели пари от абоната по нареждане на ищеца и дали действително сумата е предадена от Д. и Х.на ищеца.

Х. е бил дисциплинарно уволнен, за това, че в качеството си на технически ръководител на на район Кюстендил- села е разпоредил на двама от водопроводчиците - свидетелите Д. и Х.да извърщшат водоснабдяване на имот в с.Пиперков чифлик и да вземат на ръка сумата от 75,00 лева, която сума в последствие не е отчетена в касата на ответното дружество. Нарушението е било установено след подадена молба от абоната - М.С. Г.и дадени обяснения от двамата работници , извършили водоснабдяването. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена на 19.09.2003 г., т.е. в рамките на 2-месечния преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ. Заповедта е мотивирана, нарушението е описано с неговите обективни и субективни признаци, поради което съдът приема, че са изпълнени визираните в чл.195 ал.1 от КТ императивни изисквания. Посоченото фактическо основание е подведено под хипотезата на чл.190 ал.1 т.4 от КТ , предоставящо възможност на работодателя да уволни работник или служител за злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения. За злоупотребата с доверието на работодателя е характерна субективната страна на нарушението. То е съставомерно само когато е извършено умишлено. Изразява се в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или за трето лице. В конкретния случай безспорно се установи, че с действията си , в качеството на длъожностно лице - технически ръководител Х. е извлякъл облага за себе си. Както вече беше посочено ищецът оспорва, че лично той е изпратил двамата работници. От показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, както и от обяснения дадени от ищеца и приложени в ЛТД ,обаче се установи противното, а именно че през м. август 2003 г. по нареждане на инж. Х. свидетелите Д. и Х.са извършили водоснабдяване на абонати в с.Пиперков чифлик, сред които и имот на М.Г.. ПРи приключване на работата последният е заплатил на работниците сумата от 75,00 лева, която свидетелят Д. е предал на ищеца. Установи се че в касата на "ВиК"ООД е заплатена такса в размер на 63,22 лева само от абоната Д.П., но не и от М. Г.. Съдът приема, че от обективна и от субективна страна ищецът е осъществил състава на визираното в чл.190 ал.1 т.4 от КТ дисциплинарно нарушение. Наложеното му наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Чл.189 от КТ задължава работодателя при определяне на наказанието да вземе предвид тежестта на нарушението , обстоятелствата, при които е извършено, както и поведениео на работника или служителя. Това ще рече, че работодателят следва да прецени какво е извършено, при какви обстоятелства, поведението и личността на нарушителя по отношение на конкретното деяние и по принцип, настъпили ли са вредни последици, респективно могли ли са да настъпят такива. Така индивидуализирано нарушението следва да съответства на наложеното наказание. Според съда, преценката на работодателя е правилна. Ищецът , използвайки служебното си положение е извлякъл облага за себе си, с което е извършила злоупотреба с доверието на работодателя.. Подобно поведение свидетелства за безотговрно отношение към поетите с трудовия договор задължения. Наложеното наказание е съразмерно с тежестта на нарушението по чл.190 ал.1 т.4 от КТ.

Процесната заповед е издадена и за още едно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в извършването на други тежки нарушения на

трудовата дисциплина . Това нарушение е подведено под хипотезата на чл.190 ал.1 т. 7 от КТ. В Заповедта , обаче не се сочи какви точно са тези "други" нарушения на трудовата дисциплина, нито кога са извършени, с оглед съблюдаване спазването на нормите на чл.194 и чл.195 от КТ. Така посочено това нарушение не дава на съда да приеме, че законосъобразно работодателят е ангажирал дисциплинарната отговрност на ищеца на основание разпоредбата на чл.190, т. 7 от КТ. Констатацията досежно последното нарушение , обаче не променя изводът на съда , че като цяло наложеното на Х. наказание се явява правилно и законосъобразно.

Уважаването на претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.З във вр. с чл.225 ал. 1 от КТ , се намира в пряка зависимот от признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради което и двете посочени претенции следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.359 от КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса и на разноски .

Предвид отхвърлянето на исковете ответникът не дължи заплащане на сторените от ищеца разноски, ищецът дължи заплащане на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждание в размер на 70,00 лева . . Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Л.Д.Х. ***, с ЕГН ********** срещу срещу "ВиК" ООД, със седалище и адрес на управление ,гр. Кюстендил, ул."Цар Освободител"№15 обективно съедиени искове, както следва . иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповед №379/19.09.2003г., издадена от управителя на "ВиК"ООД, гр.Кюстендил, с която на основание чл.190, ал.-1, т.4 и 7 , вр. с чл. 187, т.8 и т. 10 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради наложено му дисциплинарно наказание "уволнение"; иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "технически ръководител ", район Кюстендил - села., както и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.З във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 2 1 13. 20 лева, представляваща обезщетение за претърпените в следствие на незаконното уволнение имуществени вреди.

ОСЪЖДА Л.Д.Х. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ВиК" ООД, със седалище и адрес на управление ,гр. Кюстендил, ул."Цар Освободител "№15 сумата от 70,00 лева / седемдесет лева/ , представляваща сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждание .

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Кюстендилски окръжен съд, в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението
за изготвянето му. т