Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                    31.07.2008г.                                            град Кюстендил

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският районен съд                                                                                гражданска колегия

на тринадесети юни                                                                                      две хиляди и осма година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдия А.

гражданско дело № 712 по описа за 2005г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С.И.С., ЕГН ********** *** и К.И.С., ЕГН ********** ***, са предявили против В.А.М. ***, М.К.С. ***, Л.К.С. ***, В.Д.С. ***, В.Г.Д. ***, К.Т.К., С.К.К.,*** и Т.Р.Д. ***, иск с правна квалификация по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/  извършени подобрения в качеството им на добросъвестни владелци в имота на ответниците, представляващ зеленчукова градина в землището на с.Дойно Уйно, махала „Под Велина”, съставляваща нива с площ 0.100дка /нула декара и сто квадратни метра/, за която е определен № 1 по ПЗ при граници и съседи: неидентифициран собственик, н-ци на В.М., неидентифициран собственик, черен полски път и шосе за гр.Кюстендил, които подобрения са:

1/овощни дървета, засадени през 1970-1975г. на обща стойност 100лв.- 2бр. лешници, 2бр. джанки, 1бр. орех и 1бр. черница;

2/подпорна стена с дължина 5м и височина 1м заедно с 3бр. циментови колове, изградена през 1980г. на стойност 200лв. и

3/телена оградна мрежа- половината от север и цялата от юг с циментови колове с дължина 5м, изградена през 1980г. на стойност 150лв. Претендира се заплащане на законна лихва върху размера на иска, считано от подаване на ИМ до окончателното й изплащане, признаване право на задържане върху имота до заплащане стойността на подобренията и деловодни разноски. Релевираното основание за иска е добросъвестното владение на имота от родителите на ищците, продължило след смъртта им, обективирано в нот.акт № 197, том I, дело № 410/ 1982г. на нотариуса при КРС, което ищците са осъдени да предат на ответниците като н-ци на правоимащия Д.М.С., б.ж. на с.Долно Уйно, община Кюстендил, област Кюстендил въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 882/ 2002г. на КОС.

В с.з. и писменото становище процесуалният представител на ищците поддържа иска като доказан по основание и размер. Счита за неоснователно възражението на представителя на първата ответница за изтекла погасителна давност, т.к. изискуемостта на вземането за подобрения е настъпила с влизане в сила на решението на КОС на 06.07.2004г., потвърдено с решение на ВКС по гр.д. №1186/2003г. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. процесуалният представител на първата ответницата моли за отхвърляне на иска поради погасяването му по давност. С молба от 04.09.2007г. представя нотариален акт № 197/ 2007г. на нотариус А.за договор за доброволна делба от 21.0.2007г., въз основа на който процесния имот е поставен в дял на доверителката му и тя е легитимирания ответник по иска.

Ответниците С., С., С., В.Д. и Т.Д. в писмени молби оспорват иска, считайки го за погасен по давност /л.179, 180, 181, 182 и 191/.

Ответниците К. и С. Костови не изразяват становище по иска.

            Кюстендилският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията и по реда на чл.188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК приема за установена следната фактическа обстановка:

            Ответниците са универсални правоприемници като наследници по закон на Д.М.С., починал на 04.03.1960г., б.ж. на с.Долно Уйно, община Кюстендил, област Кюстендил, а ищците са наследници на В.М., б.ж. на с.с. 

            По ИМ с основание чл.108 от ЗС на ответниците срещу ищците пред КРС е образувано гр.д. № 1264/ 1999г. по описа на съда за предаване владението върху недвижим земеделски имот в землището на с.Долно Уйно, в м.”Под Велина”, съставляващ нива от 100кв.м. КРС е отхвърлил иска като неоснователен, но с решение от 28.01.2003г. по гр.д. № 882/ 2002г. по описа на КОС въззивният съд е отменил решението и е осъдил ищците да предадат на ответниците владението върху спорния имот, с допълнителна индивидуализация в решението като имот №1 по ПЗ. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски в размер на 255.40лв. Решението на КОС е потвърдено с решение на ВКС № 1162/ 06.07.2004г. по гр.д. № 1186/ 2003г. по описа на съда с допълнително присъдени деловодни разноски в размер на 40лв. В с.з. на 13.06.2008г. ищецът С.С. сочи, че не е заплащал присъдените деловодни разноски. В производството по делата ищците са се легитимирали като собственици на имота по давност на основание нотариален акт № 197, том I, дело № 410/ 1982г. на нотариуса при КРС.

            Св.А. и Георгиев сочат, че в имота се намират процесните подобрения, извършени от ищците след смъртта на родителите им. Св.Г. обяснява, че подобренията са направени през периода 1975-1976г. Данните на св.А. в този смисъл са неточни и съдът не ги обсъжда.

            Вещо лице инж.В. след оглед на имота установява, че единият лешник е изсъхнал, а другият е с изтекъл срок на плододаване, което се отнася за джанката, а черницата е изсъхнала. Орехът е на възраст над 30г., но не е в добро състояние. Дърветата са оценени като дървен материал на стойност 140лв. Подпорната стена и коловете, закрепени за нея са оценени на 125лв., а закрепената върху коловете оградна мрежа е значително износена и оценена на 25лв. Общата стойност на подобренията според вещото лице възлиза на 290лв.

            Според представеният нотариален акт № 197/2007г. на нотариус А., обективиращ договор за доброволна делба от 21.02.2007г. процесният имот е поставен в дял на ответницата М..

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от: удостоверение за наследници № 111/ 05.07.1999г. от км.наместник на с.Долно Уйно; нот.акт № 197, том I, дело № 410/ 1982г. на нотариуса при КРС; решение от 28.01.2003г. по гр.д.№ 882/ 2002г. по описа на КОС; решение № 1162/ 06.07.2004г. по гр.д. № 186/ 2003г. по описа на ВКС; нот.акт № 197, том I, рег. № 2275, дело № 175/ 2007г. на нотариус Боян А.с рег. № 325 на НК с район на действие КРС; заключение № 269/ 04.06.2008г. на вещо лице инж.Л.Б.В. и показанията на св.А. и Г..

            С оглед така установената фактическа обстановка искът е допустим, т.к. ищците притежават активна процесуална легитимация за предявяването му, а съдът е компетентен да го разгледа по см. на чл.79, ал.1 и чл.87 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

            Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

            По см. на чл.72, ал.1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска заплащане от собственика на извършените в имота подобрения, изчислени като сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на подобренията. Владение е налице при упражняване на фактическа власт върху имота /лично или чрез другиго/ като свой /вж. чл.68 от ЗС/. В чл.69 от ЗС е въведена оборимата презумция, че владелецът държи вещта като своя до доказване на обратното. Владението е добросъвестно при наличие на предпоставките по чл.70 от ЗС.

По делото се установи, че на основание нотариален акт № 197, том I, дело № 410/ 1982г. ищците са владели процесния имот, считайки го за свой до предявяване на иска от ответниците за неговото предаване по гр.д. № 1264/ 1999г. по описа на КРС. В този смисъл владението им е добросъвестно. От показанията на свидетелите и заключението на вещото лице се установи, че в имота са извършени процесните подобрения, които съществуват и към момента на

=     2     =

/продължение на решение от 31.07.2008г. по гр.д. № 712/ 2005г. по описа на КРС/

 

приключване на устните състезания по делото. Поради горното, за ищците е възникнало материалното право да претендират заплащане на стойността на извършените в имота подобрения. Легитимирано да отговаря по материалното правоотношение лице е ответницата М., т.к. към момента на приключване на устните състезания по делото същата е собственик на имота по силата на доброволната делба от 21.02.2007г. по нотариален акт № 197, том I, рег. № 2275, дело № 175/ 2007г. на нотариус А.. Този факт е с правно значение за спора и съдът го взима предвид като новонастъпило релевантно обстоятелство по см. на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Така сложилото се материално правоотношение между ищците и ответниците обаче може да намери процесуално отражение само при спазване на погасителната давност за предявяване на иска. По см. на задължителните указания на т.13 от Постановление №6/27.12.1974г. по гр.д. №9/1974г. на Пленума на ВС погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението и превръщането му в държане със съгласие на собственика или от момента, когато бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота с уточнението, че упражняването на правото на задържане върху имота на добросъвестния владелец не е пречка за течение на давността. В случая ответниците като собственици на имота са предявили иска по чл.108 от ЗС за неговата ревандикация срещу ищците през 1999г., когато е образувано гр.д. № 1264/ 1999г. по описа на КРС. Следователно, най-късно от 1999г. вземането на ищците за подобрения е станало изискуемо и за него е започнала да тече погасителната давност, която е общата 5-годишна такава по см. на чл.114, ал.1 във вр. с чл.110 от ЗЗД. Искът по делото е предявен на 10.05.2005г., т.е. след изтичане на давността поради което същият се явява неоснователен без да се разглежда по същество. Давностният срок би бил спазен ако в рамките на съдебното производство по чл.108 от ЗС ищците, тогава ответници, са предявили претенцията за подобрения във вид на насрещен иск или възражение или са подали отделна ИМ с изчакване приключване на производството по делото. Предявяването на иска след изтичане на давността води до неговата неоснователност и съдът не е длъжен да формира правни изводи по съществото на спора. Неоснователно е становището на представителя на ищците, че давността на вземането за подобрения започва да тече от постановяване решението на ВКС, т.к. становището противоречи на задължителните указания на ВС по прилагането на чл.72 от ЗС и трайно утвърдилата се съдебна практика след него /вж. решение № 441/ 12.04.1991г. по гр.д. № 1718/ 1990г., IV г.о., решение № 1735/ 11.11.2002г. на ВКС по гр.д. № 2049/ 2001г., IV г.о./.

Поради неоснователност на иска, неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху неговия размер, считано от подаване на ИМ, т.е. от 10.05.2005г. до окончателното му изплащане.

            Поради отхвърляне на иска ищците нямат право на деловодни разноски.

            Съдът не присъжда деловодни разноски за ответницата М., т.к. не са поискани макар и сторени.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРЕДЯВЕНИЯ от С.И.С., ЕГН ********** *** и К.И.С., ЕГН ********** ***, против В.А.М. ***, М.К.С. ***, Л.К.С. ***, В.Д.С. ***, В.Г.Д. ***, К.Т.К., С.К.К.,*** и Т.Р.Д. ***, иск по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ извършени подобрения в качеството на добросъвестни владелци в имота на ответниците, представляващ зеленчукова градина в землището на с.Дойно Уйно, махала „Под Велина”, съставляваща нива с площ 0.100дка /нула декара и сто квадратни метра/, за която е определен №1 по ПЗ при граници и съседи: неидентифициран собственик, н-ци на В.М., неидентифициран собственик, черен полски път и шосе за гр.Кюстендил,  които подобрения са:

1/овощни дървета, засадени през 1970-1975г. на обща стойност 100лв., които са 2бр. лешници, 2бр. джанки, 1бр. орех и 1бр. черница;

2/подпорна стена с дължина 5м и височина 1м заедно с 3бр. циментови колове, изградена през 1980г. на стойност 200лв. и

3/телена оградна мрежа- половината от север и цялата от юг с циментови колове с дължина 5м, изградена през 1980г. на стойност 150лв., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 10.05.2005г. до окончателното й изплащане и искането за признаване право на задържане върху имота до заплащане стойността на подобренията, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: