Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                                  30.07.2008г.                                                  гр.Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският районен съд                                                                                гражданска колегия

на двадесет и трети май                                                                                две хиляди и осма година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдия А.

гражданско дело № 96 по описа на съда за 2007г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са активно субективно съединени искове, както следва:

1/от Р.Й.Й. със съдебен адрес за призоваване: гр.**** адв.К.Й.С.срещу Г.Б.П., ЕГН ********** ***, община Кюстендил, област Кюстендил, с правна квалификация по чл.50 във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/ неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на причинено на 15.11.2006г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от притежаваната от П. крава, ведно със законната лихва върху сумата, считано 15.11.2006г. до окончателното му изплащане и

2/от Р.Й.Й. като пълномощник на А.Д.Ц., ЕГН ********** със същия съдебен адрес срещу Г.Б.П. /с посочени лични данни/ с правна квалификация по чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 2 995лв. /две хиляди деветстотин деветдесет и пет лева/ имуществени вреди, причинени на собствения му лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК КН *** в резултат на причиненото по-горе ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2006г. до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. и писмената защита процесуалният представител на ищците поддържа предявените искове по основания и размери. Счита, че ищецът Й. няма вина за ПТП-то, т.к. не е имал възможност да го предотврати.

В с.з. и писмената защита процесуалният представител на ответника оспорва исковете по основания и размери. Намира, че ищецът Й. има изключителна вина за ПТП-то, евентуално претендира съпричиняване в размер на 50%, с което моли да се намалят дължимите от ответника суми. Оспорва медицинските документи на л.7 и 8 от делото, като издадени от некомпетентни органи. Претендира деловодни разноски.

Кюстендилският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл.188 от ГПК /отменен/ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.11.2006г. около 19.00 часа ищците пътували с лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № КН ***, собственост на ищецът Ц. ***. Водач на автомобила бил ищеца Й., до него като пътник седял св.В., а зад свидетелят седял св.Д.. При км 38 +700 преди с.Цървеняно, община Кюстендил вдясно от пътя по това време се намирали три крави, собственост на ответника, който се придвижвал след тях. Леката кола се движела на включени къси светлини поради разминаването с друга кола и тъмното време. Една от кравите навлязла в платното за движение на леката кола и тръгнала да пресича. Й. възприел със закъснение кравата и реагирал, като насочил колата в ляво, спирайки аварийно. Кравата била качена на предния капак на колата, челното стъкло и тавана и изпаднала отстрани на автомобила около средата на пътя след което починала. Пътният участък, където настъпило ПТП-то е прав, асфалтов, с низходящ наклон от 6% в посоката на движение на леката кола, завършващ с плавен ляв завой. Пътят бил разделен с прекъсната линия МЗ. Лявата лента била широка 3.50м, а дясната- 4.15м. Видът на мястото на ПТП-то е показан на снимковия материал, изготвен от вещите лица в съдържанието на тройната автотехническа експертиза /л.108 от делото/. На пътя няма знак за опасност от преминаващи животни. Няма забрана за ограничение на скоростта. Св. В. и Д. сочат, че лекият автомобил се движел със скорост между 60 и 80км/ч., кравата се появила изненадващо пред колата и след сблъсъка останала на 2-3м зад нея. След удара, лекият автомобил бил с деформирани преден капак, челно стъкло и таван и се наложило св.Д. да излезе през багажника. По това време ищецът Й. бил около 3-4 минути в несвяст и стенел в колата. След като пътниците излезли от колата св.В. видял на около 10м от него мъж, който им казал „Убихте ми кравата”. Този мъж бил ответника. Същият след това разговарял с ищеца Й., след което си тръгнал с другите крави. По-късно дошли други хора. Св.Д. се обадил на бърза помощ, която закарала в болницата ищеца Й., т.к. имал наранявания. Преди това с друга лека кола св.В. отишъл също в болницата, т.к. му текла кръв от главата. Св.Б. /син на ответника/ пристигнал по-късно от гр.София и установил, че спирачният път е 20м с начало банкета на пътя, а кравата се намирала на осевата линия. Пристигналия на място св.И. от РПУ-гр.Кюстендил съставил протокол за ПТП, в който записал, че водачът Й. не е употребил алкохол, че виновен за ПТП-то е ответника, т.к. не е упражнил нужния контрол върху кравата и му съставил АУАН № 520780/ 15.11.2006г. В протокола е изчертана скица на ПТП-то, съответстващо на обясненията на свидетелите, негови очевидци.

По показанията на свидетелите, протокола за ПТП и техническите си познания експертите от тройната автотехническа експертиза установяват, че при посочените от св.Б. спирачни следи скоростта на лекия автомобил в района на ПТП-то е била не по-малка от 75км/ч., а опасната зона за спиране при конкретните пътни условия и посочената скорост е 70.00м. Лекият автомобил бил оборудван констуктивно /заводски/ с халогенни крушки на фаровете, при които пространството пред автомобила за включени къси светлини на фаровете се осветява пред фронта на автомобила на около 50.00-55.00м, в левия сектор пред автомобила- на около 35.00-40.00м напред и на около 3.00-4.00м вляво от левия габарит, а в десния сектор пред автомобила- 55.00-60.00м напред и на около 5.00-6.00м вдясно от десния габарит. При сравняване на осветената зона пред автомобила с опасната такава е видно, че ищецът Й. се е движел със скорост, която не му е позволявала да спре в рамките на осветената пред автомобила зона при възникване на внезапна и неочаквана опасност. Мястото на удара се определя от експертите на около 2.50м по широчината на пътното платно в ляво от десния край на платното, считано по посоката на движение на автомобила, т.е. изцяло в лентата му за движение и на не по-малко от 80.00-100.00м преди левия завой по дължината на платното на правия пътен участък. Отстоянието на автомобила до мястото на удара от момента, в който кравата е навлязла на пътното платно със спокойно придвижване е 62.00-63.00м. Вещите лица приемат, че от техническа гледна точка за конкретните пътни условия и скорост на автомобила от 75км/ч от момента, в който кравата е навлязла на пътното платно, ищецът Й. не е могъл да я възприеме и предотврати удара. Вещите лица изчисляват скоростта, с която водачът на автомобилът е следвало да се движи за да може автомобилът да спре в осветената от късите светлини на фаровете зона на 57км/ч. При нея опасната зона за спиране е от порядъка на 47.00м. Изводът на експертите от техническа гледна точка е, че причините за ПТП-то са комплексни: първата причина е движението на автомобила със скорост, която не му позволява да спре в рамките на осветената пред него зона при възникване на внезапна и неочаквана опасност, а втората причина е недостатъчният контрол от ответника върху кравите. В с.з. експертът В. сочи, че скоростта на движение на автомобила е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Стойността на лекия автомобил по време на ПТП-то е 1 917лв., а стойността за възстановявянето му по цени на Eurotaxs калкулация и Наредба № 24Е е 1 760.22лв. Щетите на автомобила от ПТП-то са описани в протокола за ПТП. Установените допълнителни такива през м.10.2007г. при огледа на автомобила от вещо лице М.в единичната му техническа експертиза, тройната експертиза не включва, т.к. намира, че същите не отговарят на механизма на ПТП-то. Посочените в протокола за ПТП щети и свързаните с тях, посочени от тройната експертиза, която съдът намира за обективна и достоверна, и приема за реализирани са: предна броня к-т, ляв фар к-т с мигач, воден радиатор, челно стъкло, уплътнение за челно стъкло, таван, вътрешно огледало, облицовка таван, лостова система чистачки, решетка пл.вентилационна лява, решетка пл.вентилационна дясна, ляво външно огледало, стъкло на лява врата, преден капак, лайсна таван, кора предна лява колона, кора

 

=     2     =

/продължение на решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 96/ 2007г. по описа на КРС/

 

предна дясна колона, рамка пред радиатора, вертикален пояс, предна стена под чл.стъкло, колона предна лява долна, основа ляв калник преден и лява врата.

В следствие на ПТП-то у ищецът Й. е била налице черепно-мозъчна травма, т.е. мозъчно сътресение със степен на нарушение на яснотата на съзнанието като сопор, т.е. тежка, но не пълна. Същият е преживял болки и страдания във вид на главоболие, отпадналост и умора със срок на възстановяване 1 месец по сведение на вещо лице д-р А.. След травмата същият е бил на лечение в ХО при МБАЛ-гр.Кюстендил през периода 15-17.11.2006г., изписан по собствено желание На 21.11.2006г. е прегледан в хирургичен кабинет при д-р К. с оплаквания за главоболие, световъртеж и дезориентираност. Д-р К. е констатирал хематом в областта на челото с диаметър 12-13см с флуктуация и кръвонасядане  на двете орбити и клепачи с мораво-син цвят без огнищна неврологична симптоматика. Ищецът е насочен за консултация с невролог и психиатър. На 25.11.2006г. ищецът Й. е провел психиатричен преглед, т.к не можел да спи, да се храни, изпитвал страх от излизане на вън, не желаел да общува с никого, дори с най-близките си хора  и не можел да се качи в кола. Психологът д-р К.е констатирала у Й. нарушение във всичките психични функции- внимание, памет, интелект и емоции след преживяната черепно-мозъчна травма, разстройство на личността, поведението, с изразена тревожност, вегетативна симптоматика, панически пристъпи, които са нарушили справянето му с методите за изследвания. Д-р К.е насочила Й. към психиатър за уточняване на диагнозата и спешно лечение.  На 05.12.2006г. ищецът е прегледан от психиатъра д-р П., която му поставила диагнозата „остра стресова реакция” и е проведена терапия с препарати.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от: пълномощно с нот.заверка рег. № 12457/ 29.11.2006г. на нотариус А.с рег. № *** на НК и район на действие КРС; Протокол за ПТП № 708968/ 15.11.2006г.; епикриза от ХО на МБАЛ-гр.Кюстендил; етапна епикриза от 30.11.2006г.; психологично изследване по протокол № 591/ 25.11.2006г.; амбулаторен лист № 001649/ 05.12.2006г.; показанията на св.И., Д., В. и Б. /частично/; съдебно-медицинска експертиза № 43/ 28.01.2008г. на вещо лице д-р А. А.А. и обясненията му в с.з. и експертиза № 236/ 16.05.2008г. на вещи лица инж.Ц.В.В., инж. Н.К.В. и инж.В.А.Ж..

Съдът не обсъжда показанията на св.М., т.к. намира същите за недостоверни. Същият сочи, че пастир на кравите е била съпругата на ответника, че били избягали и не могла да си настигне, затова го викнала да отиде да ги търси и пристигайки на пътя, видял, че ответникът бил при кравите. Тези показания противоречат на показанията на св.Д. и В., които сочат, че водач на кравите е бил ответника, който се движел на разстояние след тях, противоречат на установената фактическа обстановка по протокола за ПТП, подписан без възражения от ответника и на показанията на сина му св.Б., който излага фактическа обстановка по ПТП-то идентична, с описаната такава в Протокола.  В този смисъл показанията на свидетеля са без доказателствена стойност с цел за създаване на защитно алиби за ответника.

Съдът не обсъжда като достоверни показанията на св.Б. в частта им, в която същият сочи, че на другият ден в болницата ищецът Й. му казал, че св.Д. и В. спяли в колата и се събудили след удара. Тези показания противоречат на показанията на посочените свидетели. При конкуренция между показанията на Б. от една страна и показанията на Д. и В., от друга, съдът дава вяра на показанията на последните, т.к. съдът намира същите за по-малко заинтересовани от излагане на недостоверна фактическа обстановка в сравнение с Б., предвид близките му родствени отношения с ответника. Освен това двамата свидетели дават непротиворечиви помежду си, вътрешно последователни и логични показания.

Съдът не обсъжда единичните основна и допълнителни експертизи на вещо лице инж. С.Х. М.с № 246/ 15.10.2007г., № 38/ 25.01.2008г. и 137/ 20.03.2008г., т.к. установените в тях технически данни и заключения не съответстват на заключението на тройната експертиза. Последната съдът намира за обективна, достоверна и компетентно изготвена, т.к. е съобразена с установените по делото в пълнота фактически обстоятелства относно механизма на ПТП и последиците от него, като използва технически модели, отразяващи в пълна степен спецификата на случая.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като подадени от легитимиран правен субект пред териториално и родово компетентния за разглеждането им съд по см. на чл.79, ал.1 и чл.85 от ГПК /отменен/ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Налице е правен интерес от предявяването им поради липсата на заплащане на претендираните суми за обезвреда.

Разгледан по същество, искът на Р.Й.Й. по чл.50 във вр. с чл.52 от ЗЗД е частично основателен по размер. Съображенията за това са следните:

ФС на иска включва комулативно наличие на 5 елемента: 1/причинени вреди, 2/вредите да са произтекли от посоченото в ИМ животно, 3/животното да е собственост на ответника или да се е намирало под негов надзор, 4/бездействие на ответника върху животното и 5/причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите. Отговорността на собственика на животното е безвиновна.

По реда за разпределение на доказателствената тежест на основание чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ищецът следва да докаже наличието на всички елементи от ФС на иска.

По делото е налице пълно доказване по иска. От протокола за ПТП, медицинските документи на името на Й., медицинската експертиза,, показанията на св.И., Д., В. и Б. /в тяхната достоверна част/ и тройната автотехническа експертиза безспорно е установено, че на 15.11.2006г. около 19.00 часа на път I-6 км 38 +700 по посока София-Кюстендил преди с.Цървеняно, община Кюстендил, област Кюстендил между кравата, собственост на ответника и управляваният от ищеца Й. лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с рег. № КН ***, собственост на ищеца Ц., е настъпило ПТП, от което са причинени неимуществени вреди на Й. във вид на болки и страдания от причинените му мозъчно сътресение с тежка степен на нарушение на яснотата на съзнанието и кръвонасядания. Вредите са резултат от ПТП, а същото като механизъм на причиняване е осъществено поради скоростта на лекия автомобил от 75км/ч, която не му е позволила да спре в рамките на осветената пред автомобила зона при възникване на внезапната и неочаквана опасност /във вид на кравата/ и поради недостатъчния контрол на ответника като водач на кравите. Съдът не намира основание за освобождаване на ответника от отговорност, т.к. ПТП-то не е резултат от изключително виновно поведение на ищеца Й.. Съдът установява, че при управление на лекия автомобил Й. е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.к. не го е управлявал със съобразена, макар и разрешена скорост, имайки предвид конкретните пътни условия. Вещите лица са изчислили, че съобразена скорост е 57км/ч. При нея опасната зона за спиране е 47м, която е по-малка от осветена от фаровете зона пред автомобила /50.00-55.00м/. При това положение, отстоянието на автомобила от мястото на удара при навлизане на кравата на пътното платно е било 62.00-63.00м и същото  се явява по-малко от опасната зона за спиране, при което положение водачът е могъл да предотврати удара. Обратно, посоченото отстояние при скорост на автомобила от 75км/ч и опасна зона 70м е по-голямо от осветената зона на фаровете, поради което ударът е бил непредотвратим. По тези правни доводи съдът приема, че Й. е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Нарушението му е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.к. ако Й. е управлявал автомобила със съобразената скорост от 57км/ч ударът е нямало да настъпи. По делото няма случайно деяние по чл.15 от НК, т.к. ищецът Й. сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността и затова, обстоятелството, че ударът на кравата е осъществен в опасната зона за спиране на автомобила, не го оневинява /в тази насока вж.решение № 355/ 14.05.2004г. на ВКС по н.д.№ 1066/ 2003г., III н.о., решение № 295/ 21.05.2007г. на ВКС по н.д. № 1009/ 2006г. НК II н.о., решение № 297/ 18.06.1984г. по н.д. № 289/ 1984г. III н.о./. Срещу нарушението на ищеца Й. обаче е налице нарушение и на ответника. Същият по см. на §1, т.25 от ДР на ЗДвП е бил водач, т.к. е водил стадо от животни в непосредствена близост до пътя. В това му качество е нарушил чл.106 от ЗДвП, т.к. не е изпълнил задължението си непрекъснато да направлява кравите, така че същите да не създават пречки и опасности за движението, както и да не ги оставя без надзор. От показанията на св.Д. и В. се установява, че П. е бил

=     3     =

/продължение на решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 96/ 2007г. по описа на КРС/

 

на известно разстояние от кравата, причинила ПТП и в този смисъл я е оставил временно без надзор, което е позволило същата необезпокоявано да предприеме пресичане на пътното платно, в което се е движел автомобила на Й. и да се удари в него. Страните не спорят, че кравата е била собственост на ответника и по време на ПТП-то се е намирала под негов надзор. Налице е и причинната връзка между бездействието на ответника и причинените вреди на Й., т.к. вредите са следствие от бездействието.

За определяне размера на иска съдът взима предвид вида и степента на телесните увреждания и срокът за възстановяването им с прогнозата за бъдещето, посочени от вещо лице д-р А. в медицинската експертиза и медицинските документи по делото. Съдът не приема възражението на представителя на ответника, че етапната епикриза и психологическото изследване са изготвени не по съответния ред, т.к. авторите им имат нужната медицинска компетентност за осъществяване на прегледите и констатиране на уврежданията на Й., а формата и видът им не са определени в нормативната уредба. В документите се съдържа пълна информация за дните на прегледите, освидетелстваното лице, констатираните увреждания и връзката им с ПТП-то. Документите носят подписите и печатите на издателите им. С оглед на изложеното, в резултат на удара с кравата у Й. е било налице тежко мозъчно сътресение, което не е леко травматично увреждане. Същото му е причинило болки и страдания за около 1 месец. Отделно от това, същият е имал кръвонасядания по главата със същия срок за възстановяване. Й. е имал и множество неудобства, т.к. е преглеждан нееднократно през различно време от различни специалисти. Оплакванията му не са ограничени само в травматично отношение но изцяло физиологично, включително в психично и психиатрично отношение. Личността му е била подложена на силен стрес, съпроводен със страх от возене в автомобил, необщителност с околните хора и вътрешна напрегнатост. В този смисъл, въпреки сравнително краткия срок за анатомично възстановяване и не тежките телесни увреждания, в болките и страданията съдът включва общата психологична обременост на Й. в следствие на ПТП, продължила и след това. В този смисъл дължимата сума за обезвреда, преценена от съда по справедливост, е сумата от 1 200лв. По делото няма данни за предадени извън съдебно суми от ответника или негови близки на ищеца /вж. показанията на св.Б./. Няма данни за изплатено застрахователно обезщетение, т.к. животното не е било застраховано /вж. протокола за ПТП/. Налице са обаче данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради констатираното от съда по-горе негово нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това съпричиняване съдът определя на претендираните от представителя на ответника 50%, т.к. от тройната техническа експертиза е видно, че ако нарушението на правилата за движение по пътищата не е извършено, то удар е нямало да има, а от тук е нямало да настъпят вредните последици. След редукция на определената от съда сума, дължимата такава по делото е 600лв. До претендираните 2 000лв. искът е прекомерно завишен и ще се отхвърли като неоснователен. Върху присъдената сума, на общо основание по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, се дължи законна лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Разгледан по същество, искът на Ц. по чл.50 от ЗЗД е частично основателен по размер. Съображенията за това са следните:

ФС на иска включва комулативно наличие на елементите, посочени по-горе за иска на Й.. По реда за разпределение на доказателствената тежест ищецът доказва наличието на всички елементи. По посочените правни изводи за иска на Й., относими и към иска на Ц. с оглед еднаквата им правна природа се установява, че в следствие на ПТП-то от 15.11.2006г. между автомобила, собственост на Ц. и кравата, собственост на ответника, на Цветкова са причинени имуществени вреди във вид на претърпени загуби поради повреди на автомобила. Видът и обемът на повредите са посочени в тройната техническа експертиза. Същите съответстват на посочените такива в протокола за ПТП и механизма на причиняването му. Изчисленият от вещите лица техен общ размер е 1 760.22лв. с ДДС. Така посочената сума обаче по см. на чл.51, ал.2 от ЗЗД подлежи на редуциране поради констатираното от съда съпричиняване от ищеца Й. като водач на автомобила. Ц. като увредено лице не е пряко допринесъл за вредите, а опосредено чрез Й., предоставяйки му за управление колата, а от тук допускайки и приемайки възможността за причиняване на повреди в резултат на управлението й от Й.. В този смисъл е налице възможност за коригиране на сумата с 50% съпричиняване или дължимата сума е 880.11лв. За разликата до претендираните 2 995лв. искът ще се отхвърли като неоснователен. На общо основание по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху присъдената сума се дължи законна лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ответникът дължи заплащане на сторените от ищците общо чрез процесуалният им представител деловодни разноски в размер на 201.29лв. по компенсация.

На основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ГПК ищците общо дължат заплащане на сторените от ответника деловодни разноски в размер на 475.28лв. по компенсация.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Б.П., ЕГН ********** ***, община Кюстендил, област Кюстендил, да заплати на Р.Й.Й. със съдебен адрес за призоваване: гр.**** адв.К. Й. С., 600лв. /шестстотин лева/ обезщетение по чл.50 във вр. с чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на причинено на 15.11.2006г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от крава, собственост на П. на път I-6 38км +700 в посока гр.София към гр.Кюстендил преди с.Цървеняно, община Кюстендил, област Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано 15.11.2006г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 2000лв. ОТХЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Б.П. /с посочени лични данни/ да заплати на А.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес, посочения такъв за Р.Й.Й., 880.11лв. /осемстотин и осемдесет лева и единадесет стотинки/ обезщетение по чл.50 от ЗЗД имуществени вреди, причинени на собствения му лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК КН *** в резултат на причиненото на 15.11.2006г. ПТП от крава, собственост на П. на посоченото по-горе място, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2006г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 2 995лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Б.П. да заплати на Р.Й.Й. и А.Д.Ц. /всички с посочени лични данни/ 201.29лв. /двеста и един лева и двадесет и девет стотинки/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА Р.Й.Й. и А.Д.Ц. да заплатят на Г.Б.П. /всички с посочени лични данни/ 475.28лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: