гр.Кюстендил,
18.07.2007г.
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и осма
година в състав:
при секретаря: Я.А.
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №715/2007г. по описа на КРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
А.Г.А., ЕГН **********, като
пълномощник на Г.А.Г., ЕГН ********** *** и В.К.Г., ЕГН ********** *** е
предявила против И.А.С. и Е.Х.С.,***,
иск по чл.108 ЗС - да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и
предадат владението на ищците върху западната незастроена част от УПИ V-267,
кв.1 по плана на с.Ябълково, Община Кюстендил, както и иск по чл.109 ЗС - да
бъдат осъдени ответниците да преустановят незаконните си действия, които пречат
на ищците да упражняват правото си на собственост върху горния имот, като
премахнат незаконно построените две стопански постройки. Претендират деловодни
разноски.
Ищците твърдят, че
са собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ V-267,
кв.1 по плана на с.Ябълково, ведно с втория етаж от западната двуетажна
къща-близнак. Правото на собственост били придобили чрез покупко-продажба,
сключена с нотариален акт №184, том ІІ, нот.д.№1020/1974г. С договор за
разпределение на ползването от 09.02.2007г. ищците и останалите съсобственици
на парцела разпределили незастроената му част, съгласно който за ползване от
ищците е определана западната част от имота. Ответниците били завладели без
правно основание западната част от имота. Там без съгласието на ищците
изградили две стопански постройки за отглеждане на животни, като по този начин
им пречили да упражняват правото на собственост върху имота.
Ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че владеят процесната
част от имота, тъй като са придобили собствеността върху нея на основание
давностно владение с начало 1983г. продължаващо до днес. Претендират разнаски.
Кюстендилският
районен съд, преценявайки доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, по отделно и в тяхната съвкпуност при условията на чл.188 ГПК (отм.),
приема за установено следното:
С нотариален акт
184, том ІІ, д.№1020/1974г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил за собственост
на недвижим имот по Закона за собствеността на гражданите Г.Г. и Цветан Ангелов
са признати при равни права за купувачи по покупко-продажба на следния недвижим
имот: парцел V, имот пл.№267 в кв.1 по плана на с.Ябълково с площ 816 кв.м.
С договор за
разпределение на ползването от 09.02.2007г. ищците - Г. и В. Георгиеви от една
страна и Цветан и Ана Ангелови от друга са разпределили ползването на
незастроената част на УПИ V-267 в кв.1 по плана на с.Ябълково. По силата на
този договор страните са се съгласили Г. и В. Георгиеви да ползват западната
част от процесния имот.
Видно от
препис-извлечение от протокол №8/29.08.1974г. на ИК на ГНС-гр.Кюстендил,
обективиращ решение №38 е, че И.А. *** е определен за преобретател, с право да
се учреди суперфиция върху 1/4 ид.ч. от парцел V-267 в кв.1 по плана на
с.Ябълково, собственост на Цветан Ангелов и Герги Г. (каквото и да означава
това).
От разпита на
свидетелите Петър Стойнев, Васил Ризов, Анка Ризова и Цветан Ангелов се
установява: през 1974г. Г. закупил имота с заедно с Цветан. Първоначално Г.
започнал да строи сам, но после се включил и брат му И.. Г. и съпругата му
обитавали втория етаж на построената в имота къща, а И. и съпругата му – първия
етаж. Около 1985г. ищците се преместили да живеят в с.Трекляно. В имота
останали само ответниците и те го обработвали. Ищците идвали рядко в имота.
Ответниците построили кочина и кокошарник в дъното на имота. В края на 90-те
години втория етаж от къщата бил обитаван от сина на ищците, а от 3-4 години се
обитавал от дъщеря им.
Видно от заключение вх.№206/05.06.2007г.,
изготвено от в.л. Д.Д. по назначената СТЕ, неоспорена от страните, се
установява: в най-южната част от имота, ползвана от ответниците, има изградена
постройка за отглеждане на животни, плътната част на която е масивна, изградена
с тухли четворки и бетон и е с площ 3 кв.м. От двете страни на постройката има
навеси, всеки с по 3 кв.м. площ. Допълнителното застрояване е извършено без
строителни книжа и без разрешение за изграждане. В тази част съдът е възприел
заключението на вещото лице като компетентно изготвено и кореспондиращо на
останалия доказателствен материал по делото. В останалата част на заключението
се сочи: незастроената западна част на парцела се ползва от ищците и
ответниците на различни малки площи. В приложена съм заключението скица
съответните части, ползвани от страните са оцветени в различини цветове.
Площите, ползвани от ищците – в жълто, а тези от ответниците – в червено.
Площите за общо ползване – в зелено. Ищците ползват 123 кв.м., ответниците 155
кв.м., а площите за общо ползване са 33 кв.м. Заключението не е кредитирано в
тази му част. Макар че не бе оспорено от страните, заключението в тази му част
не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Никъде по делото не се сочи,
че страните ползват отделни части от процесната западна част от имота.
Напротив, твърдението на ищците е, че ответниците неправомерно владеят изцяло
тази част, респ. такава е и претенцията им. Ответниците от своя страна твърдят,
че ползват изцяло западната част, но като придобилия по давност.
По горните
съображения не е кредитирано и заключението по допълнителната СТЕ
вх.№268/05.06.2008г.
Страните не
спорят, че ищците, съответно ответниците са съпрузи.
По делото са
представени множество писмени доказателства, по отношение на които обаче съдът
прие, че са неотносими към предмета на доказване.
С оглед
установената фактическа обстановка по делото се налагат следните правни изводи:
От изложените фактически
обстоятелства в исковата молба следва изводът, че са предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.108 и 109 ЗС.
По реивандикационния иск:
Съгласно посочената норма,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това. Следователно
при такъв иск е необходимо да се докаже: 1. че ищецът е собственик на вещта,
предмет на иска, 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и
3. че ответникът владее или държи вещта без основание.
Иска се реивандикиране на
западната половина от УПИ V-267, кв.1 по плана на
с.Ябълково, Община Кюстендил.
Ищецът Г. е придобил възмездно
1/2 ид.ч. от УПИ V-267, кв.1 по плана на
с.Ябълково, Община Кюстендил, видно от цитирания нотариален акт при условията и
действието на Закона за собствеността на гражданите с всичките му особености и
специфики. Като съсобственик същият е участвал в доброволното
разпределение на ползването на незастроената част от имота, като е договорил да
ползва западната половина от него. Като страна, респ. съсобственик в имота по
посочения договор, е договаряла чрез пълномощника си и ищцата В.Г.. Ищцата
претендира да е придобила собственически права върху процесния имот по силата
на цитирания нотариален акт. Това очевидно не е така, тъй като видно от самия
него, същата не е била страна по сделката, респ. не е призната за собственик с
акта. Ищцата не поддържа друго основание за придобиване на правото на
собственост върху имота, поради което по отношение на нея, поради недоказване съществуването
на първия елемент, необходим за уважаване на ревандикационния иск, същият ще
бъде отхвърлен.
Не така стои въпросът, както
се посочи по-горе, по отношение на ищеца Г.. Същият несъмнено установи
собстенически права върху 1/2 ид.ч. от процесния имот, респ. правото да ползва
конкретно пратендираната западна половина от имота.
Ответниците признават, а това
се установи и от събраните доказателствата по делото, че владеят процесната
западна част от имота, т.е. налице е и вторият от необходимите елементи за
уважаване на иска.
Спора се свежда до това,
основателно ли е възражението на ответниците за оригинерно придобиване на правото на собственост върху сочената част от процесния
имот чрез упражнено давностно владение? На този въпрос следва да се отговори
отрицателно.
Предмет на спора е реална част
от урегулиран поземлен имот, а именно западната половина. Съгласно разпоредбата
на чл.59 ЗТСУ (отм., в редакцията му, към ДВ, бр. 29 от 1973 г.), реално
определени части от дворищно-регулационни парцели не могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност. С измененията на текста на цитираната норма
- чл.59, ал.1 (ДВ, бр.34/2000г.), е създадена възможност да се преодолее
посочената забрана, при условие, че реално определените части от поземлени
имоти в границите на населените места отговарят на изискванията за минимални
размери за площ и лице. Това нормативно решение е възприето и в действащия ЗУТ
(в сила от 31.03.01 г.), където в текстът на чл.200, ал.1 се предвижда, че
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност,
само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19, т.е. за лице
и повърхност. В случая обаче липсват твърдения и данни по делото процесната
част от имота да отговаря на посочените изисквания. Дори и това да е така, то възражението
отново се явява неснователно, защото, считано от 2000г. до настоящия момент не
е изтекла предвидената от закона давност в полза на владелеца, с последица
придобиване на правото на собственост върху процесния имот (арг. чл.79, ал.1
ЗС).
Нещо повече, доказването на
условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва
да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло
чужд, недвижим имот е необходимо претендиращият собствеността на целия имот да
е упражнявал в период по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на
конкретната вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик, т.е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. В настоящият случай това не бе категорично
установено.
Ответниците са представили
копие от решение №38 на ИК на ГНС-гр.Кюстендил, но не конкретизират възражение
за наличие на правно оснавание за владеене/държане на имота, произтичащо от
посоченото. Не би могло да бъде и друго, тъй като това решение, само по себе
си, не легитимира когото и да било като притежател на вещни или облигационни
права върху имота.
Ето защо, искът на Г. е основателен и ще се уважи.
По негаторния иск:
Съгласно чл.109 ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право.
По изложените по-горе
съображения, доколкото ищцата не доказа собстнически права върху процесния
имот, и този й иск следва да се отхвърли.
В случая ищците
претендират премахване на незаконно
построените две стопански постройки в процесната част от имота, които им пречат
да упражняват правото си на собственост върху имота.
Установи се, че в имота ответниците без
основание са изградили една стопанска постройка с площ 3 кв.м. Същата несъмнено
представлява незаконен строеж. Само й съществуване в имота представлява пречка
за ищеца да упражнява свободно правото си на собственост върху него. Не се
установи обаче ответниците да са изградили друга (втора) стопанска постройка в
имота.
При
това положение искът на Г. се явява частично основателен, като изложеното
мотивира съда да го уважи в часттта му, досежно премахването на наличната една
стопанска постройка, респ. да го отхвърли за твърдяната друга такава.
Предвид
изхода от спора, частично основателна е претенцията на ищеца Г. за заплащане от
страна на ответниците на сторените от него деловодни разноски, съразмерно
уважените искове, респ. частично уважените такива, при което ответниците му
дължат сумата 164, 38 лева.
Претенцията
за разноски на ответниците е неоснователна, доколкото същите не установиха да
са сторили такива.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.А.С. и Е.Х.С.,*** да отстъпят собствеността и
предадат на Г.А.Г., ЕГН ********** *** владението върху западната незастроена част от УПИ V-267, кв.1 по плана на
с.Ябълково, Община Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.К.Г., ЕГН ********** *** против И.А.С. и Е.Х.С.,***, иск по чл.108 ЗС - да бъдат осъдени ответниците да й отстъпят
собствеността и предадат владението върху западната незастроена част от УПИ
V-267, кв.1 по плана на с.Ябълково, Община Кюстендил.
ОСЪЖДА
И.А.С. и Е.Х.С.,*** да премахнат незаконно
построената стопанска постройка в УПИ
V-267, кв.1 по плана на с.Ябълково, Община Кюстендил, като
искът за премахване на втората стопанска постройка, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен, предявения от от В.К.Г., ЕГН ********** *** против И.А.С. и
Е.Х.С.,***, иск по чл.109 ЗС – да бъдат
осъдени ответниците да премахнат незаконно построените две стопански постройки
в УПИ V-267, кв.1 по плана на с.Ябълково, Община Кюстендил.
ОСЪЖДА И.А.С. и Е.Х.С.,*** да заплатят на Г.А.Г.,
ЕГН ********** *** съответната част от сторените от последния деловодни
разноски в размер на 164, 38 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил
в 14 – дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: