Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.07.2008г. гр.Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд гражданска колегия

на девети май две хиляди и осма година

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдия А.

гражданско дело № 46 по описа на съда за 2008г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Н.И.Х., ЕГН ********** ***, община Кюстендил, област Кюстендил, е предявил против ЕТ”М.М.-ММ-97” със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***, кафе „Филаделфия” със законен представител В.И.М., ЕГН **********, при условията на чл.103, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК обективно комулативно съединени искове, както следва:

1/иск с правна квалификация по чл.262, ал.1 във вр. с чл.305, ал.3 от КТ за сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ положен извънреден труд за периода м.10.2006г.-м.08.2007г. по 40лв. месечно и за периода 01.09.2007г.-10.09.2007г. 10лв., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от подаване на ИМ, т.е. от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане;

2/иск с правна квалификация по чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ за сумата 70лв. /седемдесет лева/ трудово възнаграждение за периода 01.09.2007г.-09.09.2007г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на ИМ, т.е. от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане и

3/иск с правна квалификация по чл.224, ал.1 във вр. с чл.305, ал.4 от КТ за сумата 288лв. /двеста осемдесет и осем лева/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни /7 дни за 2006г. и 19 дни за 2007г./, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от подаване на ИМ, т.е. от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. представителят на ищеца поддържа исковете по основания и размери.

В с.з. представителят на ответника моли съда да постанови решение съобразно заключението на вещото лице. Счита, че при присъждане на сумите следва да се приспаднат дължимите плащания към държавата. Претендира деловодни разноски.

Кюстендилският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл.188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните по спора е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 26/ 02.10.2006г., съгласно който ищецът е започнал работа при ЕТ като сервитьор в кафе-аператив на 03.10.2006г. за неопределено време при пълно работно време от 7 часа с основно месечно трудово възнаграждение 175лв. Допълнителният платен годишен отпуск е уговорен на 26 дни годишно. Ищецът е бил непълнолетно лице. Със заповед от 10.09.2007г. трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1 от КТ. В заповедта работодателят е отразил задължение да заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни в размер на 198.94лв.

По жалба на ищеца срещу ЕТ, Дирекция „Областна инспекция по труда”-гр.Кюстендил е извършила проверка на кафе-аператив „Филаделфия”, стопанисван от ЕТ, при която е установено, че:

1/през периода м.10.2006г.-м.11.2006г. и периода м.01.2007г.-м.09.2007г. ищецът е работил по 8 часа на ден, т.е. полагал е 1 час извънреден труд, който не е начислен и изплатен от работодателя и не е отчетен в специалната книга за отчитане на извънредния труд;

2/обезщетението за неизползван отпуск в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е начислено за 20 работни дни, вместо 26 по см. на чл.305, ал.4 от КТ, поради което е дадено предписание на работодателя да начисли по ведомост дължимото се обезщетение по закон и

3/по ведомост работодателят е начислил работна заплата за м.09.2007г., но не я изплатил на работника срещу подпис.

Вещото лице е проверило находящите се при работодателя писмени документи във връзка с отчетността на работната сила на ищеца, констатирайки следното:

1/в отчета за работното време е отбелязано, че с изключение на м.12.2006г. ищецът е работил на 8-часов работен ден, вместо по 7 часа, с оглед на което възнаграждението за извънредните часове е както следва: за м.10.2006г. в размер на 35.79лв., за м.11.2006г. в размер на 37.49лв., за м.01.2007г. в размер на 45лв., за м.02.2007г. в размер на 45лв., за м.03.2007г. в размер на 44.88лв., за м.04.2007г. в размер на 45лв., за м.05.2007г. в размер на 45лв., за м.06.2007г. в размер на 44.88лв., за м.07.2007г. в размер на 44.88лв., за м.08.2007г. в размер на 13.65лв. и за 5 работни дни за м.09.2007г. в размер на 12.64лв.

2/по заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът има отработени 5 работни дни през периода 01.09.2007г.-09.09.2007г., от които 06.09.2007г. е официален празник, докато в отчета за работното време работодателят е отбелязал отработени 3 дни на 03, 04 и 05.09.2007г. Съгласно заповедта следва да се начислят още 2 работни дни за които дължимото трудово възнаграждение е 33.16лв. извън начислените по ведомост 33.16лв. за 3-те работни дни.

3/ищецът има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2006г. и 18 дни за 2007г. или всичко 25 дни. В разплащателната ведомост за м.07.2007г. за 22 работни дни му е начислено брутно трудово възнаграждение от 210лв. Не му е начислен извънреден труд в размер на 44.88лв., в който смисъл окончателното брутно трудово възнаграждение е в размер на 254.88лв. При тази база за изчисление размерът на обезщетението е 303.53лв.

В с.з. ищецът сочи, че е работил до 05 или 06.09.2007г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от: личното трудово досие на ищеца, писмо до ищеца № 08-КК-94-207/ 08.11.2007г. на ДОИТ-гр.Кюстендил, заключение № 173/ 04.04.2008г. на вещо лице Василка Христова Пиргова и обясненията на ищеца по чл.114 от ГПК /отм./

С оглед на така установената фактическа обстановка исковете са допустими като подадени от лице с активна процесуална легитимация пред компетентния за разглеждането им съд по см. на чл.79, ал.1 във вр. с чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.360, ал.1, изр.2 от КТ.

Разгледан по същество, искът по чл.262, ал.1 във вр. с чл.305, ал.3 от КТ е частично основателен. Съображенията за това са следните:

ФС на претенцията включва комулативно наличие на 2 елемента: 1/съществувало между страните валидно трудово правоотношение и 2/положен неизплатен извънреден труд.

Между страните няма спор, че през периода 03.10.2006г.-09.09.2007г. е съществувало действително и валидно трудово правоотношение, по което ищецът като непълнолетно лице е положил труд в качеството му на работник в кафе-аператива, стопанисван от ответника като ЕТ и негов работодател. По см. на императивната правна норма на чл.305, ал.3 от КТ работното време на ищецът е следвало да бъде 7 часа дневно при петдневна работна седмица. В действителност, от писмото на ДОИТ-гр.Кюстендил и заключението на вещото лице се установява, че ищецът е полагал труд по 8 часа дневно на седмица за периода м.10.-м.11.2006г. и м.01.-м.09.2007г., т.е. с 1 час е работил в повече. Този 1 час представлява извънреден труд и следва да се заплати с увеличение в минималните размери по чл.262, ал.1 от КТ, изчислено върху трудовото възнаграждение на ищеца по трудовия му договор. В този смисъл искът е доказан по основание за посочените по-горе периоди и се явява неоснователен за м.12.2006г., т.к. през този месец липсват доказателства за положен от ищеца извънреден труд. Размерът на иска се установява от данните в заключението на вещото лице. Размерът на възнаграждението за извънреден труд е сбор от отделните суми за месеците от 2006г. и 2007г. Корекция ще претърпи изчислението за дължимата сума за м.09.2007г., т.к. са отработени 3 дни през периода 03-05.09.2007г., а не 5 дни. В този смисъл дължимата сума, изчислена от съда по реда на чл.130 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК е 7.11лв. Сумата е получена по следния

= 2 =
/продължение на решение от 03.07.2008г. по гр.д. № 46/ 2008г. по описа на КРС/

начин: /1.58 заработка на час по 3 дни = 4.74лв./ + /4.74лв. по 50% увеличение = 2.37лв./ = 7.11лв. Така общата сборна сума е 408.68лв. Вещото лице погрешно е сборувало общата сума на 401.57лв., т.к. в нея не е включило изчисления от експерта извънреден труд за м.09.2007г. В този смисъл общата посочена от вещото лице сума е 414.21лв., а не 401.57лв. От тази сума работодателят има задължение по см. на чл.272, ал.1 във вр. с чл.150 от КТ да удържи осигурителните вноски, дължими по КСО и ЗЗО за сметка на работника при пропорция 35/65 или 12.425%. Така чистата сума трудово възнаграждение за извънреден труд месечно се получава като брутното възнаграждение за извънреден труд се умножи по 12.425% и получената сума се приспадне от брутното възнаграждение. Например: за м.11.2006г. брутното възнаграждение според експерта е 35.79лв., която сума се умножава по 12.425% и полученият резултат се приспада от 35.79лв. което прави чиста сума за получаване 31.34лв. По тази формула се изчисляват и останалите дължими чисти суми за извънреден труд за всеки от процесните месеци. Общата дължима сума е 357.89лв. Данък върху доходите на физически лица не се дължи, т.к. всяка от месечните суми попада в необлагаемия минимум по см. на чл.38, ал.1 от ЗОДФЛ /отменен/, респективно чл.42, ал.3 преди изменението й обн. ДВ, бр.113/ 2007г., в сила от 01.01.2008г. от ЗДДФЛ. За необходимостта от удръжките вж. решение № 1172/ 17.12.2003г. на ВКС по гр.д. № 414/ 2002г., III г.о. За разликата до претендираните 450лв. искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. На общо основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху присъдената сума се дължи законна лихва, считано от подаване на ИМ, т.е. от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане.

Разгледан по същество, искът по чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ е частично основателен. Съображенията за това са следните:

ФС на претенцията включва комулативно наличие на 2 елемента: 1/съществувало между страните трудово правоотношение и 2/положен неизплатен труд от ищеца през исковия период 01.09.2007г.-09.09.2007г..

По посочените по-горе мотиви за иска по чл.262, ал.1 във вр. с чл.305, ал.3 от КТ съдът приема, че през процесния период на иска е съществувало валидно трудово правоотношение между страните по спора. Периодът включва 5 почивни дни /01, 02, 06,08 и 09/ и 4 работни /03-05 и 07/. От тях в отчета за работното време са отбелязани 3 отработени дни, които са 03, 04 и 05, като за тях е начислено трудово възнаграждение в размер на 33.16лв., което не е изплатено. Ищецът обяснява, че е работил до 05-06.09.2007г., което съответства на отразеното от работодателя отработено време в отчета. Противоречието е в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, считано от 10.09.2009г, съгласно която ищецът има отработени пълни 5 работни дни през периода 03-07.09.2007г., един от които 06.09.2007г. е официален празник. Това отразяване съдът намира за неправилно, т.к. не съответства на записванията в отчета за работното време и обясненията на ищеца, които са признания и като неблагоприятни за него се ползват с доказателствена сила. Поради горното искът е доказан по основание за периода 03-05.09.2007г. включително и неоснователен за периодите 01-02.09.2007г. и 06-09.09.2007г. Размерът на възнаграждението е 33.16лв. От същото обаче следва да се приспаднат дължимите на държавата от работника осигуровки и вноски за здравно осигуряване за негова сметка по посочените по-горе правни изводи за първия иск, поради което на основание чл.130 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ГПК дължимата сума е 29.04лв. За разликата до претендираните 70лв. искът ще се отхвърли като неоснователен. На общо основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху присъдената сума се дължи законна лихва, считано от подаване на ИМ, т.е. от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане.

Разгледан по същество, искът по чл.224, ал.1 във вр. с чл.305, ал.4 от КТ е основателен. Съображенията за това са следните:

ФС на претенцията включва комулативно наличие на 2 елемента: 1/прекратено между страните трудово правоотношение и 2/неизползван през времетраенето му платен годишен отпуск от ищеца.

Между страните няма спор, че със заповед от 10.09.2007г., считано от тази дата е налице валидно прекратяване на съществувала между тях трудовоправна връзка. Заповедта не е обжалвана по съдебен ред и не е отменена от работодателя, поради което е влязла в сила и е породила целените с нея правни последици, една от които е правото на ищеца да получи обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Размерът на отпуска е посочен от вещото лице на 25 дни на основание брутното му трудово възнаграждение за м.07.2007г. по см. на чл.228 от КТ. Дължимата сума е 303.53лв. Същата не е изплатена на ищеца. Поради липса на увеличение на иска, съдът ще присъди претендираната в ИМ сума от 288лв. Законно дължимите данъци и удръжки от обезщетението се правят при изплащане на сумата, а не при присъждането й от съда по смисъла на приетата практика на ВКС в подобни казуси /вж. т.2 от решение № 1892/ 22.12.1999г. по гр.д. № 800/ 1999г., III г.о./. Върху присъдената сума на общо основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи законната лихва, считано от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 22.10лв. по компенсация.

Съдът не присъжда деловодни разноски за ответника, т.к. такива не са сторени.

На основание чл.63, ал.3 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ответникът дължи на съда 50лв. държавна такса по чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК /обн. ДВ, бр.22/ 28.02.2008г./ и 29.46лв. разноски за уважената част от исковете.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ”М.М.-ММ-97” със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***, кафе „***” със законен представител В.И.М., ЕГН **********, да заплати на Н.И.Х., ЕГН ********** ***, община Кюстендил, област Кюстендил, сумата 697.03лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и три стотинки/, включваща:

1/ 357.89лв. /триста петдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ по чл.262, ал.1 във вр. с чл.305, ал.3 от КТ извънреден труд за периодите м.10.2006г.-м.11.2006г., м.01.2007г. и 03.09.2007г.-05.09.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 450лв. и за м.12.2006г., 01.09.2007г.-02.09.2007г. и 06.09.2007г.-10.09.2007г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен,

2/ 29.04лв. /двадесет и девет лева и четири стотинки/ по чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ трудово възнаграждение за периода 03.09.2007г.-05.09.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 70лв. и периодите 01.09.2007г.-02.09.2007г. и 06.09.2007г.-09.09.2007г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен,

3/ 288лв. /двеста осемдесет и осем лева/ по чл.224, ал.1 във вр. с чл.305, ал.4 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни /7 дни за 2006г. и 18 дни за 2007г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане и

4/ 22.10лв. /двадесет и два лева и десет стотинки/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЕТ”М.М.-ММ-97” /с посочени данни/ да заплати по сметка на съда 50лв. /петдесет лева/ ДТ и 29.46лв. /двадесет и девет и четиридесет и шест лева/ разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: