В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и осма година, в състав:

Районен съдия: Н. К.

при секретаря Б.Я., като разгледа докладваното от съдия К. гр.д.84/2008г. по описа на КРС, за да се произнесе взе предвид:

С.Б.С., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адвокат С.М. *** ****, ет.2 е предявил против ЕТ “****” със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, **** иск с правно основание чл.128 във вр. с чл.242-272 от КТ за заплащане на сумата от 1647.32 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за периода 04.06.2004г. до 31.12.2004г. – 193.32 лв.; за париода 01.01.2005г. до 31.12.2005г. – 520 лв.; за периода 01.01.2006г. до 31.01.2007г. – 564 лв. и за периода 01.02.2007г. до 01.11.2007г. – 360 лв., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. На основание чл.116 от ГПК /отм./ в с.з. от 17.03.2008г. е допуснато изменение на иска от 1647.32 лв. на 1833.54 лв., както следва: за периода 04.06.2004г. до 31.12.2004г. – 148.25 лв., за периода 01.01.2005г. до 31.12.2005г. – 403.44 лв., за периода 01.01.2006г. до 31.01.2007г. -502.37 лв. и за периода 01.02.2007г. до 01.11.2007г. – 779.48 лв., като производството по делото е частично прекратено до размера на намалените искови претенции.

Ответникът, чрез процесуалният си представител прави възражение за изтекла давност за част от процесната сума, включваща периода от три години назад от завеждане на иска. Наред с това оспорва иска като твърди, че претендираната сума не се дължи, тъй като ищецът не е полагал труд, т.е. не е изпълнявал трудовите си функции, защото не се е явявал на работа. Претендират се разноски.

Кюстендилският районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и се установява от трудов договор №8/04.06.2004г., че същите са се намирали в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността “лесовъд” с място на работа гр.Кюстендил – офис и обекти за непълно работно време от 2 часа, при основно месечно трудово възнаграждение 30 лв. и 9.60% за продължителна работа. От заключение №101/04.03.2008г. на в.л.Сл.М. се установява, че за периода 01.02.2007г. до 01.11.2007г. е договорено непълно работно време от 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение 90 лв. По делото, а и в ЛТД на ищеца липсва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със С. – страните обаче не спорят, че същото е прекратено, считано от 01.11.2007г. Този факт се установява и от копие на трудова книжка на ищеца, където като дата на прекратяване на трудовото правоотношение е посочена 01.11.2007г. В ЛТД не фигурира и длъжностна характериските на С.. От представените служебни бележки от Държавно лесничейство гр.Дупница и от Държавно лесничейство “Невестино” с.Невстино, обл.Кюстендил, както и от заключение №188/11.04.2008г. на в.л. М.Никова се установява, че ищецът е бил лицензиран лесовъд на фирмата-ответника през 2006 г. и 2007г. и в това му качество е представлявал същата по договорите, посочени в сл.бележки. В експертизата е посочено, че ищецът съобразно заеманата от него длъжност в ЕТ “Г.Д.-С” гр.Кюстендил и като представител на посочените дружества е подписвал позволителни за сеч и технологични планове, както е визирано в заключението за двете лесничейства. Събраните гласни доказателства /св.В.Д./ сочат, че част от задълженията на ищеца са включвали и изготвянето на технологични планове. За останалите вменени му служебни задължения не се събраха достатъчно годни доказателства с оглед и на факта, че липсва длъжностна характеристика за длъжноста на ищеца за преценка с останалия събран доказателствен материал.

От ответника е представено у-ние №1/07.01.2008г. за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за 2007г. в общ размер на 818.65 лв. /нетно възнаграждение/. От изготвеното и прието по делото заключение №101/04.03.2008г. на в.л. Сл.М. се установява, че размера на трудовото възнаграждение /чиста сума за получаване/ на ищеца за процесните периоди е както следва: за периода 04.06.2004г. до 31.12.2004г. – 148.25 лв., за периода 01.01.2005г. до 31.12.2005г. – 403.44 лв., за периода 01.01.2006г. до 31.01.2007г. – 502.37 лв. и за периода 01.02.2007г. до 01.11.2007г. – 779.48 лв., като в счетоводството на фирмата–ответник няма данни да е извършвано плащане на трудовото възнаграждение на ищеца. В тази насока са събрани гласни доказателства /св.В.Д. и св.Д.Т,/, установяващи плащане на ръка на работниците и служителите на фирмата.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за допустим като подаден от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация и пред съд, компетентен да разгледа спора, а разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Следователно за уважаване на исковата претенция е необходимо да са налице следните предпоставки – страните да са се намирали в трудово правоотношение през процесния период; ищецъта да е полагал труд, т.е. да е извършвал работата, която е уговорена и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното трудово възнаграждение на ищеца. Безспорно по делото е, че страните са се намирали в трудови правоотношения, възникнали по силата на трудов договор №1/04.06.2004г. за процесния период 04.06.2004г. до 01.11.2007г. Уговореното трудово възнаграждение според трудовия договор е било 30 лв. месечно плюс 9.60% за продължителна работа и от м.02.2007г. – 90 лв.

По отношение на другите две предпоставки съдът счита, че са налице. Кредитирайки писмените доказателства – сл.бележи от Държавно лесничейство гр.Дупница и Държавно лесничейство “Невестино” с.Невестено обл.Кюстендил, 2 бр. пълномощни С №267/0408.2007г. и №253/04.09.2007г., заключение №188/11.04.2008г. на в.л.М.Н., съдът приема за доказано, че през посочения по-горе период ищеца е полагал труд, който е възмезден, предвид естеството на всяко трудово правоотношение – по 2 часа дневно от 04.06.2004г. до 01.02.2007г. и по 4 часа дневно след 01.02.2007г., като е изпълнявал установените по делото от писмените /закл.№188/11.04.2008г./ и гласни доказателства /св.В.Д./ задължения – изготвяне на технологични планове, подписване на позволителни за сеч. Тук съдът отчита и факта, че в ЛТД на С. не се намира длъжностна характеристика, такава не бе представена и в хода на производството, както и не бе доказано по категоричен начин обема от задължения на ищеца с оглед заеманата от него длъжност “лесовъд”. В този смисъл съдът не може да приеме за установено по безспорен начин, че ищецът не е полагал труд за процесния период, т.е. че не е изпълнявал възложената му работа. Съдът не кредитира в тази връзка показанията на свидетелите Д. и Т., доколкото не могат да се съпоставят с писмените, събрани по делото и не се подкрепят от установените факти и обстоятелства.

След като съдът счита за доказано полагането на труд от страна на С.С. по трудовото правоотношение с ответника, за работодателя респективно е възникнало насрещното задължение да изплати полагащото се трудово възнаграждение, съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор №1/04.06.2004г. и в допълнително споразумение, видно от заключение №101/04.03.2008г. на в.л.Сл.М.. В тази връзка събраните по делото писмени /у-ние №1/07.01.2008г. и сл.бележка от 10.04.2006г./ и гласни доказателства /св.Т. и св.Д./ не установиха изпълнение на задължението на ответника – работодател за изплащане на дължимото трудово възнаграждене на ищеца. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ определя, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника по банков път. Свидетелите заявиха, че получават трудовото си възнаграждение на ръка, а от заключение №101/04.03.2008г. се установи, че в счетоводството на фирмата няма данни да е изплащано трудово възнаграждение на ищеца. Събраните гласни доказателства за изпълнение на задължението на работодателя съдът не кредитира, тъй като удостоверяване плащането на трудово възнаграждение в друга форма, освен писмената, е недопустимо. Предвид изложеното съдът счита, че ответникът не е доказал изпълнение на насрещното си задължение по възникналото между него и ищеца трудово правоотношение, а именно за заплащане на трудовото възнаграждение за периода 04.06.2004г. до 01.11.2007г., т.е искът е доказан по основание.

Ответникът е направил възражение за изтекла давност за част от исковата претенция. Разгледано възражението се явява основателно, по следните съображения: Претендираната сума, представлява неизплатено трудово възнаграждение за периодите 2004г., 2005г., 2006г. и до м.11.2007г. Съгласно нормата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ исковете за трудово възнаграждение се предявяват в 3 годишен срок от момента когато вземането е станало изискуемо. Следователно от 04.06.2004г. до датата на предявяване на иска е изтекъл тригодишния срок, който е давностен, поради което исковата претенция на ищеца за париода 04.06.2004г. до 01.01.2005г. в размер на 148.25 лв. е погасена по давност и във вр. с чл.111, б.”а” от ЗЗД, според който вземания за възнагражение за труд се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Правото на ищеца да търси посочената сума е погасено и искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен-погасен по давност. Предвид тези съображения съдът ще уважи иска в размер на 1685.29 лв.

Върху сумата от 1685.29 лв. – уважената част от исковата претенция, се дължи заплащане на законната лихва, считано от предявяване на иска 15.01.2008г. до окончателното й изплащане.

На ищеца ответникът дължи съдебни разноски, съразмерно уважената част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/ в размер на 106.72 лв. На ответника ищеца дължи съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от иска /чл.78, ал.3 от ГПК/ в размер на 2.40 лв.

Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по см. на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, поради което с оглед изхода от спора ответникът следва да заплати по сметка на КРС държавна такса, съобразно уважения размер на исковата претенция в размер на 67.41 лв. /чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – ДВ бр.22/28.02.2008г./ и съдебни разноски /възнаграждение за вещи лица/ в размер на 116 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ “****” със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, **** да заплати на С.Б.С., ЕГН ********** *** сумата от 1685.29 лв. /хиляда шестотин осемдесет и пет лв. и двадесет и девет ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца, както следва: за периода 01.01.2005г. до 31.12.2005г. – 403.44 лв., за периода 01.01.2006г. до 31.01.2007г. - 502.37 лв. и за периода 01.02.2007г. до 01.11.2007г. – 779.48 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1685.29 лв., считано от 15.01.2008г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 106.72 лв. /сто и шест лв. и седемдесет и две ст./, като за разликата от 148.25 лв. /сто четирдесет и осем лв. и двадесе и пет ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 04.06.2004г. до 31.12.2004г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен – погасен по давност.

ОСЪЖДА ЕТ “Г. Д. ***, с посочен адрес да заплати по сметка на Кюстендилски районен съд държавна такса в размер на 67.41 лв. /шестдесет и седем лв. и четирдесет и една ст./ и съдебни разноски в размер на 116 лв. /сто и шестнадесет/.

ОСЪЖДА С.Б.С., с посочени данни, да заплати на ЕТ “Г. Д. ***, с посочен адрес съдебни разноски в размер на 2.40 лв. /два лв. и четирдесет ст./.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14 дневен срок, считано от съобщаването му.