РЕШЕНИЕ

ч

№396 от 17.07.2008 год., гр. Кюстендил В   ИМЕТО   НА  НАРОДА


Кюстендилският районен съд, На осемнадесети юни В публично заседание,


гражданска колегия,

две хиляди и осма година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.С.


Секретар Д.К. като разгледа докладваното от гр. дело №99 по описа за 2008г.


съдия А.С. и за да се произнесе, взе предвид:


Делото е образувано след изпращане по подсъдност на Кюстендилския районен съд /КРС/ на гр. дело №1080/2007г. по описа на Дупнишкия районен съд /ДРС/.

А.Р.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ /ЕТ/ с фирма "А.С.- АРИС", със седалище и адрес на управление: гр. ****, е предявил срещу В.Й.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ с фирма "В.С.- ВИАС - 96", със седалище и адрес на управление: гр. ***, следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ за заплащане на сумата в размер на 2000.00 лева, представляваща неизплатения остатък от цената за доставката на 36 куб. м бетон, марка Б15, ведно с транспорта на разстояние 96 км, по фактура №000001812/29.09.2006г.; и иск с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата в размер на 350.74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва на плащането по фактура №000001812/29.09.2006г., за периода от 29.09.2006г. /датата на издаване на фактурата/ до 18.10.2007г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, т.е. до 17.10.2007г., включително, както следва: за периода от 29.09.2006г. до 10.10.2006г., включително - за забава на плащането на цялата сума от 3879.36 лева; за периода от 11.10.2006г. до 29.01.2007г., включително - за забава на плащането на остатъка от 3232.80 лева /след плащането на 11.10.2006г. на сумата от 646.56 лева - ДДС/; и за периода от 30.01.2007г. до 17.10.2007г., включително - за забава на плащането на остатъка от 2000.00 лева /след плащането на 30.01.2007г. на сумата от 1232.80 лева/ /вж. изменението на иска - л. 27 от делото; производството по делото в частта относно иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 350.74 лева до първоначално предявения размер от 400.00 лева е прекратено с влязло в сила определение, постановено в съдебното заседание на 18.06.2008г./. Претендира се заплащане и на законната лихва върху сумата от 2000.00 лева, считано от 18.10.2007г. до окончателното й изплащане, както и на направените разноски по производството.

Ответникът и процесуалният му представител по пълномощие - адв. А. К., от Адвокатска колегия - гр. Кюстендил, не изразяват становище по основателността на предявените искове.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл. 188 от


Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ /отм./ във връзка с §2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, намери за установено следното:

Не се спори по делото, че между страните е сключен неформален договор за продажба /доставка/ на бетон, въз основа на който през месец септември 2006г. ЕТ "А.С.- Арис", гр. *****, е доставил на ЕТ "В.С.-Виас - 96", гр. *****, 36 кум. м бетон, марка Б15, като транспортът на бетона е бил на разстояние 96 км в едната посока, и 96 км в обратната посока. На 29.09.2006г. ЕТ "А.С.- Арис", гр. ****, е издал фактура №000001812/29.09.2006г. за сумата от 3232.80 лева без ДПС, от които: 2484.00 лева -стойността на 36 куб. м бетон, марка Б51 /при единична цена 69.00 лв./куб. м/; 364.80 лева - цената за транспорта на бетона в едната посока, на разстояние 96 км /при единична цена 3.80 лв./км/; и 384.00 лева - цената на транспорта в другата посока, на разстояние 96 км /при единична цена 4.00 лв./км/; както и ДЦС върху сумата от 3232.80 лева в размер на 646.56 лева /вж. л. 4 от гр. дело №1080/2007г. по описа на ДРС/. Тази фактура е осчетоводена и описана във Ведомост №12-П - реализация на продукция и материални ценности и разчети с клиенти, съответно по сметки №410 - клиенти, за бетона - сметка №302, за транспорта - сметка №709, и за ДДС - сметка №453. В същата ведомост са отразени плащания от ЕТ "В.С.- Виас - 96", гр. Кюстендил, на 11.10.2006г. в размер на 646.56 лева - дължимия ДЦС, и на 30.01.2007г.-в размер на 1232.80 лева, въз основа на извлечения от "Пощенска банка" АД /вж. л. 5 и 6 от гр. дело №1080/2007г. по описа на ДРС/. Процесната фактура е записана и в Дневника за продажби на ЕТ "А.С.- Арис", гр. Дупница, за месец септември 2006г., ред 11 /вж. заключението по съдебно-счетоводната експертиза - л. 11-14 от делото/. В заключението по съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че ЕТ "А.С.- Арис", гр. ****, е регистриран по ДДС и редовно е водил счетоводна отчетност. Направен е изводът, че неизплатената от ЕТ "В.С.- Виас - 96", гр. Кюстендил, сума по фактура №000001812/29.09.2006г. към 18.10.2007г. е в размер на 2000.00 лева, а размерът на обезщетението за забава на плащането по фактура №000001812/29.09.2006г. за периода от 29.09.2006г. до 18.10.2007г. е в размер на 350.74 лева /вж. л. 14 от делото/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: фактура №000001812/29.09.2006г.; отчет по сметка №75, изд. от "Пощенска банка" АД; отчет по сметка №9, изд. от "Пощенска банка" АД; удостоверение за актуално състояние на ЕТ "В.С.- Виас - 96", изд. на 24.09.2007г. от Кюстендилския окръжен съд /КОС/; удостоверение за актуално състояние на ЕТ "А.С.- Арис", изд. на 21.09.2007г. от КОС; заключението по съдебно-счетоводна експертиза вх. №171/04.04.2008г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:

Искът е основателен, по следните съображения:

Между страните, действащи като еднолични търговци, е възникнало правоотношение по търговска продажба /доставка/. Задължение на продавача - ЕТ "А.С.- Арис", гр. *****, е да предаде на купувача - ЕТ "В.С.- Виас - 96", гр. *****, стоката - в случая 36 куб. м бетон, марка Б15, а задължение на купувача е да заплати цената. Договорът е сключен в устна форма.

Съгласно общата норма на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими съгласно чл. 288, изр. /, преда. 1 от ТЗ/, не предвиждат законово изискване за писмена форма.


Разбира се, установяване на съществуването на правоотношението чрез документ е необходимо - за доказване на сделката, особено при наличие на спор. В чл. 321 от ТЗ /"Документи за стоката"/ е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това. Касае се именно за документ с доказателствено значение, от който купувачът не може да бъде лишен по волята на продавача.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай ответникът не оспорва извършването на доставката 36 куб. м бетон през месец септември 2006г., като за доставката е издадена данъчна фактура №000001812/29.09.2006г. за сумата от 3232.80 лева без ДЦС, от които: 2484.00 лева - стойността на 36 куб. м бетон, марка Б51 /при единична цена 69.00 лв./куб. м/; 364.80 лева - цената за транспорта на бетона в едната посока, на разстояние 96 км /при единична цена 3.80 лв./км/; и 384.00 лева - цената на транспорта в другата посока, на разстояние 96 км /при единична цена 4.00 лв./км/; както и ДЦС върху сумата от 3232.80 лева в размер на 646.56 лева /вж. л. 4 от гр. дело №1080/2007г. по описа на ДРС/. Тази фактура е осчетоводена и описана във Ведомост №12-П - реализация на продукция и материални ценности и разчети с клиенти, съответно по сметки №410 - клиенти, за бетона - сметка №302, за транспорта - сметка №709, и за ДЦС - сметка №453. В същата ведомост са отразени плащания от ЕТ "В.С.- Виас - 96", гр. Кюстендил, по фактурата - на 11.10.2006г. в размер на 646.56 лева - дължимия ДЦС, и на 30.01.2007г. - в размер на 1232.80 лева, въз основа на извлечения от "Пощенска банка" АД. Процесната фактура е записана и в Дневника за продажби на ЕТ "А.С.- Арис", гр. Дупница, за месец септември 2006г., ред 11. ЕТ "А.С.- Арис", гр. *****, е регистриран по ДЦС /вж. заключението по съдебно-счетоводната експертиза - л. 11-14 от делото/.

Легално определение на понятието данъчна фактура е дадено в чл. 94, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ /отм./, действащ към датата на издаване на процесната фактура. Съгласно посочената разпоредба, данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Въпросът за доказателствената сила на частните писмени документи е регламентиран в разпоредбата на чл. 144 от ГПК /отм./. Според същия частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Касае се за така наречената в теорията формална доказателствена сила на документа, която се изразява в това, че материализираното в документа изявление е направено и че то изхожда от лицето, подписало документа като негов издател. Формалната доказателствена сила на документа може да се опровергае само като се докаже неговата неавтентичност, т.е. че материализираното в него волеизявление не е направено от лицето, сочено като автор на документа /вж. в т. см. проф. д-р Живко Сталев - "Българско гражданско процесуално право", Шесто допълнено и преработено издание, изд. "Сиела" - София, 2000г., стр. 283/. В настоящия случай такова опровергаване не е извършено от ответния ЕТ.

Процесната фактура съдържа посочените в чл. 94, ал. З от ЗДДС /отм./ във вр. с чл. 7 от Закона за счетоводството реквизити, поради което се ползва с доказателствена сила. Обстоятелството, по делото липсват данни дали лицето, което е подписало фактурата – И.А., е надлежно упълномощено от ответния ЕТ, не опровергава този извод, доколкото подписът на получателя /или негов представител/ не е сред изчерпателно изброените в горепосочените норми задължителни реквизити. Обективно в случаите, когато стоката или услугата се предава неприсъствено на купувача, е възможно фактурата да не е подписана от него или негов представител.


Предвид гореизложеното и доколкото в съответствие с правилото на чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал-. 1 от ПЗР на ГПК ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендиралата сума от 2000.00 лева или за погасяване на задължението му по друг, установен от закона начин, следва че предявеният иск е доказан по основание. Съдът намира иска за доказан в пълния предявен размер, с оглед заключението по съдебно-счетоводната експертиза вх. №171/04.04.2008г. /вж. л. 11-14 от делото/.

По иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Искът е частично основателен, по следните съображения:

Нормата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ предвижда, че между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай липсват данни да е уговорено друго между страните.

По своята правна характеристика лихвата е обезщетение за неизпълнено парично задължение - арг. от чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Ако то отнапред не е било определено от страните, то размерът му ще е този на законната лихва, считано от деня на забавата. Размера на това обезщетение ще се определи на базата на неизплатеното парично задължение като процент от него, който е бил уговорен от страните по договора - като договорна лихва, или ако такава не е била отнапред уговорена /както е в настоящия случай/, лихвата ще е законната - т. е. тази, определена от Министерския съвет /вж. в т. см. и Решение №903/09.07.2003г. на ВКС по гр. д. №120/2003г., V г.о./.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /субсидиарно приложима съгласно чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ/ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая по делото бяха установени произтичащите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за уважаването на предявения иск.

Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ е диспозитивно. То дава възможност на страните да уговарят друго в договора относно това кога да бъде платена покупната цена. Но ако не са уговорили друго, както е в настоящия случай, купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката, респ. на документите, които му дават право да я получи.

Във фактура №000001812/29.09.2006г. е посочено, че стоката - 36 куб. м бетон, марка Б15, е получена на 29.09.2006г. Съдът приема, че посочената във фактурата дата на получаване на стоката - 29.09.2006г. /която е и датата на издаване на фактурата/, е датата, на която ответният ЕТ е следвало да плати сумата по фактурата, поради което последният е изпаднал в забава от следващия ден - 30.09.2006г. Както бе посочено по-горе, ЕТ "В.С.- Виас - 96", гр. Кюстендил, е направил следните плащания по фактурата: на 11.10.2006г. - в размер на 646.56 лева /дължимия ДДС/, и на 30.01.2007г. - в размер на 1232.80 лева. По делото липсват доказателства ответният ЕТ да е заплатил остатъка от дължимата сума по фактурата, а именно - 2000.00 лева.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, законната лихва за забава върху неизплатената в срок сума по фактура №0000001812/29.09.2006г., за периода от 29.09.2006г. до 18.10.2007г., включително, е 350.74 лева /вж. л. 14 от делото/. Съдът намира, че искът е основателен за периода от 30.09.2006г. /датата на изпадане на ответния ЕТ в забава/ до 17.10.2007г., включително, и за сумата от 348.08 лева, който размер съдът определя на основание чл. 130 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, въз основа на изчисления, извършени на база използвания от КРС лицензиран програмен продукт "Апис 6", както следва: за периода от 30.09.2006г. до 10.10.2006г., включително - сумата от 15.38 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на цялата дължима сума по фактурата -


3879.36 лева; за периода от 11.10.2006г. до 29.01.2007г., включително /а не както е посочило вещото лице - до 30.01.2007г./ - сумата от 131.89 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на останалата дължима сума от 3232.80 лева, след плащането на 11.10.2006г. на сумата от 646.56 лева; и за периода от 30.01.2007г. /а не както е посочило вещото лице - от 31.01.2007г./ до 17.10.2007г., включително -сумата от 200.81 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на останалата дължима сума от 2000.00 лева, след плащането на 30.01.2007г. на сумата от 1232.80 лева.

Искът за заплащане на обезщетение за забава за първия ден от претендирания период, а именно - 29.09.2006г., както и за разликата над 348.08 лева до пълния претендирай размер - 350.74 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 2000.00 лева, считано от 18.10.2007г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, е основателно и следва да се уважи.

По разноските:

Ищецът е направил разноски по производството в размер общо на 414.00 лева, от които: 96.00 лева - за държавна такса, а именно: 80.00 лева за иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и 16.00 лева за първоначално предявения размер на иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ТЗ /вж. л. 7 от гр. дело №1080/2007г. по описа на ДРС/; 78.00 лева - за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /вж. л. 10, 18, 20 и 25 от делото/; и 240.00 лева - за адвокатско възнаграждение /вж. л. 5 от делото/. Същият претендира направените разноски по производството. При определянето на дължимите от ответника разноски съдът ще вземе предвид изменението на иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД чрез намаляване размера на същия от 400.00 лева на 350.74 лева, и прекратяването на производството по делото в частта относно този иск за разликата над 350.74 лева до 400.00 лева, поради отказ от иска в тази част, и ще включи в разноските държавна такса за иска съобразно изменения му размер, а именно - 14.03 лева. Или направените от ищеца разноски по производството след изменението на иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са в размер общо на 412.03 лева, от които: 94.03 лева - за държавна такса, а именно: 80.00 лева за иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и 14.03 лева за изменения размер на иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ТЗ; 78.00 лева - за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза; и 240.00 лева - за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца с оглед уважаването на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и съобразно уважената част от иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД направените от последния разноски по производството в размер на 411.56 лева. Ответният ЕТ не претендира разноски.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА В.Й.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "В.С.- ВИАС - 96", със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на А.Р.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "А. С.- АРИС", със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/, представляваща неизплатения остатък от цената за доставката на 36 куб. м бетон, марка Б15, ведно с транспорта на разстояние 96 км, по фактура №000001812/29.09.2006г.; на основание основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 348.08 лв. /триста четиридесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва на плащането по фактура №000001812/29.09.2006г., за периода от 30.09.2006г. до 17.10.2007г., включително; ведно със законната лихва върху сумата в размер на 2000.00 лева, считано от 18.10.2007г. до окончателното й изплащане; и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ във връзка с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК сумата в размер на 411.56 лв. /четиристотин и единадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по производството; като иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва на плащането по фактура №000001812/29.09.2006г. за разликата над 348.08 лв. /триста четиридесет и осем лева и осем стотинки/ до пълния претендирай размер - 350.74 лв. /триста и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/, т.е. за сумата в размер на 2.66 лв. /два лева и шестдесет и шест стотинки/, както и за първия ден от претендирания период, а именно - 29.09.2006г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: