В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми юли две
хиляди и ома година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.
при участието на секретар-протоколистката Г.М., като
разгледа докладваното от съдия Р. ***/2008 год.,за да се произнесе,взе в
предвид следното
ЕДНОЛИЧЕН
ТЪРГОВЕЦ Г.В.Ж., ЕГН ********** ***
,действащ като такъв с фирма “ ВЕГА- ВИП- ГЕОРГИ ЖИВКОВ”,адрес на управление на
дейността-с.***, ул.”***” № 4, съдебен адрес- гр.***, ул.”**” № *,чрез адвокат С.а от Адвокатска
колегия-гр.София , е предявил против едноличен търговец С.П.А.,ЕГН **********,действаща
като такава с фирма “СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА”,
седалище и адрес на управление на дейността-гр.***, ул.”***” № **, бл.**, вх.”**”,
ет.**, ап.№ ** иск с пр.осн.чл.372,ал.1 ТЗ да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 2347-две хиляди и триста и четиредесет и седем лева, дължащи
се по сключен между страните договор за превоз и издадена фактура №
7/02.02.2007 год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на образуване на делото до окончателното заплащане на сумата, както и сторените
по делото разноски.
Ответникът оспорва иска и моли за
постановяване на решение, съобразно доказателствата.
Производството по делото е при усл.на
§ 2,ал.1 от ПЗР на ГПК.
КРС, след като обсъди събраните по
делото доказателства при усл. на
чл.181,ал.1 и 3 ГПК /отм/,приема за установено следното:
Видно от международна товарителница от
23.01.2007 год./л.3/ е това, че ищеца е превозвач по същата на стоката, собственост
на “ЕВРОИМПОРТЕКСПОРТ” ЕООД-гр.Перник , която е доставена на 27.01.2007 год.
вРИталия.Няма данни и доказателства за това превоза да е осъществен от ищеца по
поръчка на ответният едноличен търговец , като на 02.02.2007 год./л.4/, ВИДНО
ОТ ФАКТУРА № 7 ОТ СЪЩАТА ДАТА Е ТОВА, ЧЕ ищеца е изготвил сочената фактура , в която е отразил,че ответника му дължи сумата от 1956,00-хиляда и
деветстотин и петдесет и шест лева за международен превоз от РБългария до
РИталия, като върху сумата е начислен ДДС в размер на 391-триста и деветдесет и
един лева.С покана от 15.08.2007 год./л.6/, ищеца поканил ответника да му
заплати сумата,дължаща се по цитираната фактура.Няма доказателства за това тази
покана да е получена от ответника.Съгласно експ.з-ние вх.№ 278/10.06.2008
год./л.34-36/ средната пазарна цена на транспорта за описания в международната
товарителница маршрут възлиза на сумата от 2250 лв. с включен ДДС, а самата
товарителница се счита за договор между страните.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счита,че
предявеният иск е неоснователен, поради което ще се отхвърли.
Съобразно фактическите обстоятелства, на
който се основава иска, отношенията между ищеца,като едноличен търговец и ответника в същото търговско качество се
уреждат от нормата на чл.367 ТЗ, съгласно която с договора за превоз
превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място
лице,багаж или товар,като товародателят на осн.чл.372,ал.1 ТЗ е длъжен да
заплати възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено
друго, а ако възнаграждението не е платено от товародателя,то се плаща от
получателя на стоката при приемане на товара-чл.272,ал.2 ТЗ. За цитираният тип
договори е без значение това, дали възложителят на превоза е и собственик на
превозваните багаж, или товар.
За
уважаване на иск на посоченото основание ищеца следва да установи и докаже с
допустимите по закон доказателства наличието на договор за превоз със
страни-страните в настоящото производство,като възложител на превоза е ищеца,
че уговорената цена на превоза е тази,представляваща исковата претенция,че е
следвало да бъде заплатена предварително, или съобразно закона по друг уговорен
от страните начин, че превозвача е изпълнил точно задължението си и уговорената
цена не му е платена.
В
казуса ищеца не ангажира събирането на допустими по ГПК доказателства,
установяващи наличието на твърдяните от него обстоятелства за това, че между
него и ответника е имало сключен устен договор, по силата на който възложител е
ответника,а превозвач-ищеца, че последният именно в изпълнение на този договор
е изпълнил задълженията си,а неизправна страна досежно плащането е
ответника-възложител.На страната на ищеца съдът отказа да допусне свидетели, с
показанията на който да се установяват наличието на сключения между страните
договор и неговата цена, поради забраната на чл.133,ал.1,б.”в” ГПК.Обстоятелството,че
ищеца е изготвил фактура, по която задължено за плащане лице е ответника , не
може да промени извода на съда ,
най-малкото защото тя не е подписана от ответника,или негов упълномощен представител, а и в самата
фактура не е отразено по договор от коя
дата се дължат сумите за международният транспорт и кога е осъществен
същият.Съдът счита и това,че депозираната от ищеца обратна разписка не
удостоверява получаването от ответника на поканата за плащане от 15.08.2007
год., тъй като по същата не е ясно какво е изпратено на ответника, изпращач е
търговски субект, различен от ищеца.Останалите доказателства също не дават
основание на съда да приеме извода за основателност на претенцията, тъй като по
представената международна товарителница превозвач е ищеца , но изпращач и получатели на стоката са търговски
субекти, различни от ответният едноличен търговец, няма отразяване че той е
възложител,или собственик на превозваната стока, а при тези обстоятелства и с оглед цитираната по-горе норма възнаграждението
на превозвача-ищец е следвало да се получи от получателя на стоката.Експертното
заключение на в.л. инж.Велков също е неотносимо към твърдяните от ищеца
съществени обстоятелства ,имащи значение за уважаване на исковата претенция. По
делото няма данни ответникът да е сторил разноски,поради което такива няма да
му се присъждат.
Водим от горното и на осн.чл.372,ал.1 ТЗ,съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от Г.В.Ж.,ЕГН ********** ***, действуващ като едноличен търговец с фирма “ ВЕГА- ВИП- ГЕОРГИ ЖИВКОВ”,адрес на управление на
дейността-с.***, ул.”**” № **, съдебен адрес- гр.**, ул.”**” №*чрез адвокат С.
от Адвокатска колегия-гр.София , против
едноличен търговец С.П.А.,ЕГН **********,действаща като такава с фирма “СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА”, седалище и адрес на
управление на дейността-гр.**, ул.”***” № **, бл.**, вх.”**”, ет.*, ап.№ 12 иск
с пр.осн.чл.372,ал.1 ТЗ да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
2347-две хиляди и триста и четиредесет и седем лева, дължащи се по сключен
между страните договор за превоз и издадена фактура № 7/02.02.2007 год.,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото
до окончателното заплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в
14-дневен срок от получаването на съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: