Р Е Ш Е Н И E

 

Кюстендил, 31.07.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и ома година в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.

 

при участието на секретар-протоколистката Г.М., като разгледа докладваното от съдия Р. ***/2008 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното

            ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ  Г.В.Ж., ЕГН ********** *** ,действащ като такъв с фирма “ ВЕГА- ВИП- ГЕОРГИ ЖИВКОВ”,адрес на управление на дейността-с.***, ул.”***” № 4, съдебен адрес- гр.***, ул.”**”  № *,чрез адвокат С.а от Адвокатска колегия-гр.София , е предявил против едноличен търговец С.П.А.,ЕГН **********,действаща като такава с фирма  “СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА”, седалище и адрес на управление на дейността-гр.***, ул.”***” № **, бл.**, вх.”**”, ет.**, ап.№ ** иск с пр.осн.чл.372,ал.1 ТЗ да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2347-две хиляди и триста и четиредесет и седем лева, дължащи се по сключен между страните договор за превоз и издадена фактура № 7/02.02.2007 год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото до окончателното заплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

           Ответникът оспорва иска и моли за постановяване на решение, съобразно доказателствата.

           Производството по делото е при усл.на § 2,ал.1 от ПЗР на ГПК.

           КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства  при усл. на чл.181,ал.1 и 3 ГПК /отм/,приема за установено следното:

           Видно от международна товарителница от 23.01.2007 год./л.3/ е това, че ищеца е превозвач по същата на стоката, собственост на “ЕВРОИМПОРТЕКСПОРТ” ЕООД-гр.Перник , която е доставена на 27.01.2007 год. вРИталия.Няма данни и доказателства за това превоза да е осъществен от ищеца по поръчка на ответният едноличен търговец , като на 02.02.2007 год./л.4/, ВИДНО ОТ ФАКТУРА № 7 ОТ СЪЩАТА ДАТА Е ТОВА, ЧЕ ищеца е изготвил сочената фактура ,  в която е отразил,че ответника  му дължи сумата от 1956,00-хиляда и деветстотин и петдесет и шест лева за международен превоз от РБългария до РИталия, като върху сумата е начислен ДДС в размер на 391-триста и деветдесет и един лева.С покана от 15.08.2007 год./л.6/, ищеца поканил ответника да му заплати сумата,дължаща се по цитираната фактура.Няма доказателства за това тази покана да е получена от ответника.Съгласно експ.з-ние вх.№ 278/10.06.2008 год./л.34-36/ средната пазарна цена на транспорта за описания в международната товарителница маршрут възлиза на сумата от 2250 лв. с включен ДДС, а самата товарителница се счита за договор между страните.

 

          Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

          Съобразявайки установеното съдът счита,че предявеният иск е неоснователен, поради което ще се отхвърли.

 

          Съобразно фактическите обстоятелства, на който се основава иска, отношенията между ищеца,като едноличен търговец  и ответника в същото търговско качество се уреждат от нормата на чл.367 ТЗ, съгласно която с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице,багаж или товар,като товародателят на осн.чл.372,ал.1 ТЗ е длъжен да заплати възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго, а ако възнаграждението не е платено от товародателя,то се плаща от получателя на стоката при приемане на товара-чл.272,ал.2 ТЗ. За цитираният тип договори е без значение това, дали възложителят на превоза е и собственик на превозваните багаж, или товар.

          За уважаване на иск на посоченото основание ищеца следва да установи и докаже с допустимите по закон доказателства наличието на договор за превоз със страни-страните в настоящото производство,като възложител на превоза е ищеца, че уговорената цена на превоза е тази,представляваща исковата претенция,че е следвало да бъде заплатена предварително, или съобразно закона по друг уговорен от страните начин, че превозвача е изпълнил точно задължението си и уговорената цена не му е платена.

         В казуса ищеца не ангажира събирането на допустими по ГПК доказателства, установяващи наличието на твърдяните от него обстоятелства за това, че между него и ответника е имало сключен устен договор, по силата на който възложител е ответника,а превозвач-ищеца, че последният именно в изпълнение на този договор е изпълнил задълженията си,а неизправна страна досежно плащането е ответника-възложител.На страната на ищеца съдът отказа да допусне свидетели, с показанията на който да се установяват наличието на сключения между страните договор и неговата цена, поради забраната на чл.133,ал.1,б.”в” ГПК.Обстоятелството,че ищеца е изготвил фактура, по която задължено за плащане лице е ответника , не може да промени  извода на съда , най-малкото защото тя не е подписана от ответника,или  негов упълномощен представител, а и в самата фактура  не е отразено по договор от коя дата се дължат сумите за международният транспорт и кога е осъществен същият.Съдът счита и това,че депозираната от ищеца обратна разписка не удостоверява получаването от ответника на поканата за плащане от 15.08.2007 год., тъй като по същата не е ясно какво е изпратено на ответника, изпращач е търговски субект, различен от ищеца.Останалите доказателства също не дават основание на съда да приеме извода за основателност на претенцията, тъй като по представената международна товарителница превозвач е ищеца , но  изпращач и получатели на стоката са търговски субекти, различни от ответният едноличен търговец, няма отразяване че той е възложител,или собственик на превозваната стока, а при тези обстоятелства  и с оглед цитираната по-горе норма възнаграждението на превозвача-ищец е следвало да се получи от получателя на стоката.Експертното заключение на в.л. инж.Велков също е неотносимо към твърдяните от ищеца съществени обстоятелства ,имащи значение за уважаване на исковата претенция. По делото няма данни ответникът да е сторил разноски,поради което такива няма да му се присъждат.

 

             Водим от горното и на осн.чл.372,ал.1 ТЗ,съдът:

 

                                   Р    Е    Ш   И    :

 

      ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Г.В.Ж.,ЕГН ********** ***, действуващ като едноличен търговец с фирма “ ВЕГА- ВИП- ГЕОРГИ ЖИВКОВ”,адрес на управление на дейността-с.***, ул.”**” № **, съдебен адрес- гр.**, ул.”**” №*чрез адвокат С. от Адвокатска колегия-гр.София ,  против едноличен търговец С.П.А.,ЕГН **********,действаща като такава с фирма  “СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА”, седалище и адрес на управление на дейността-гр.**, ул.”***” № **, бл.**, вх.”**”, ет.*, ап.№ 12 иск с пр.осн.чл.372,ал.1 ТЗ да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2347-две хиляди и триста и четиредесет и седем лева, дължащи се по сключен между страните договор за превоз и издадена фактура № 7/02.02.2007 год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото до окончателното заплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

 

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаването на съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: