РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

гр.Кюстендил, 02.07.2008г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хилади и осма година, в състав:

Районен съдия: Н.К.

при секретаря Б. Я., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№163/2008г. по описа на КРС, за да се произнесе взе предвид:

Б.И.П., ЕГНЗ806172824 и Н.И.С., ЕГН ********** *** обжалват решение №48-12/10.11.1993г. на ПК-Кюстендил /понастоящемОС"ЗГ" гр.Кюстендил/, в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на И. Х.П.,*** върху зем.имоти 17 на брой, подробно описани в решението в землищено на с.П., обл.Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поради наличието на писмени доказателства за правато на собственост.

Ответната служба не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският районен съд след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбоподателите са наследници на И. Х.П. /вж. у-ние за наследници №28/21.12.2007г./. Със заявление №39155/25.02.1992г. до ответната служба наследодателят им е заявил за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с.П., обл.Кюстендил - 17 на брой. Представено е като доказателство у-ние №29/21.12.2007г. на кметството в селото, от което е установява, че И. П. с молба от 23.01.1960г. е внесъл в ДЗС процесиите имоти, приложена е и молбата от същия до ОбНС с.Раненци за внасяне на имотите в ТКЗС. В тази връзка са събрани и гласни доказателства /св.П. и в.Г./.

Ответната служба е признала правото на собственост на И. Х.П. за процесиите земеделски имоти, но е постановила отказ за възстановяване, поради липса на писмени доказателства по чл.12 от ЗСПЗЗ с решение №48-12/10.11.1993г.

По делото е изготвено и прието заключение №285/17.06.2008г. на в.л.инж.Б.Г., от което се установява, че процесиите 17 имота могат да бъда идентифицирани на място с топографски елементи /граници/, не са възстановени на други лица и се стопанисват и обработват от жалбоподателите. Приложени са скици, индивидуализиращи имотите по местоположение, площ и съседи по КВС на землището на с.П., обл.Кюстендил.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лица, притежаващи необходимата процесуална легитимация и по същество основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.Ю от ЗСПЗЗ, за да се проведе реституционно мероприятие е необходимо претенцията за възстановяване правото на собственост да касае земеделска замя по своя характер; същата да е била собственост на физическо или

юридическо лице преди образуване на ТКЗС или ДЗС; да е внесена в такова образование или да е одържавена по отменения чл.12 от ЗСГ след връщане на полученото обезщетение или да е отнета неправомерно; да не е налице някоя от предпоставките в чл.Юб от закона. Възстановят се правата на собствениците или на техните наследници, а самото право са доказва с визираните в чл. 12 от ЗСПЗЗ писмени доказателства.

В настоящият казус се доказа, че жалбоподателите са наследници на И. Х.П.,*** /вж. у-ние за наследици №28/21.12.2007г./. Последният е заявил пред ПК, сега ОС"ЗГ" гр.Кюстендил, за възстановяване 17 броя земеделски земи в землището на с.П.. Следователно е доказано по безспорен начин, че претенцията касае земеделски земи. Налице са и втората и третата предпоставки - същите са били собственост преди образуване на ТКЗС на И. Х.П. и са внесени от това лице в ТКЗС с.Раненци. В този смисъл съдът кредитира като годно доказателство за правото на собственост молба-декларация за членство в ТКЗС от 23.01.1960г., която е сред визираните като допустими доказателства по чл.12 от ЗСПЗЗ и у-ние №29/21.12.2007г. на кметството на с.П. за внасяне на имотите в държавния поземлен фонд. Правото на собственост върху процените имоти освен с писмените се доказва и с гласните доказателства - показанията на св.П. и св.Г.. От приетото по делото заключение №285/17.06.2008г. на в.л. инж.Б.Г. се доказа, че имотите, за които е постановен отказ от ответната служба, имат запазени граници - топографски елементи, индивидуализирани са по местоположение, площ и съседи; не са възстановени на други лица и се стопанисват от жалбоподателите. По тези съображения съдът счита, че ОС"ЗГ" гр.Кюстендил е постановила незаконосъобразен акт, отказвайки да възстанови правото на собственост върху седемнадесетте земеделски имота на И. Х.П. *** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, поради липса на писмени доказателства по чл.12 от ЗСПЗЗ. Доколкото компетентен орган да възстанови земеделските имоти на място, където съществуват или е възможно да бъдат установени е ОС"ЗГ" гр.Кюстендил, съдът ще отмени решение №48-12/10.11.1993г. в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 17 на брой земеделски земи в землището на с.П., обл.Кюстендил и ще даде задължителни указания на ответната служба за валидно приключване на реституционната процедура, като възстанови правото на собственост, съобразно заключение №285/17.06.2008г. на в.л. инж.Б.Г..

С оглед изхода от делото ответната служба дължи на жалбоподателите съдебни разноски в размер на 370 лв.

Воден от горното и на основание чл. 14 ал.З от ЗСПЗЗ, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение №48-12/10.11.1993г. на ПК-Кюстендил, понастоящем ОС"ЗГ" гр.Кюстендил в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на И. Х.П. върху 17 /седемнадесет/ на брой земеделски земи в землището на с.П., обл.Кюстендил.

ДАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ на ОС"ЗГ" гр.Кюстендил да приключи валидно реституционното производство по заявление