РЕШЕНИЕ

"РИС ОЙЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. "******" №36Б, представлявано от С. Й. С., с ЕГН ********** -едноличен собственик на капитала и управител, е предявило срещу Е.С.И., с ЕГН ********** ***, следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ за заплащане на сумата в размер на 478.00 лева, представляваща цената на 292.35 литра доставено за периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г. и незаплатено дизелово гориво, по фактура №134/30.11.2006г.; иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата в размер на 711.02 лева, представляваща цената на 433.77 литра доставено за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г. и незаплатено дизелово гориво, по фактура №173/29.12.2006г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ за заплащане на сумата в размер на 5.00 лева, представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 478.00 лева, за периода от 30.11.2006г. до 29.12.2006г.; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ за заплащане на сумата в размер на 185.47 лева, представляваща лихва за забавено плащане сумата от 711.02 лева, за периода от 30.12.2006г. до 07.02.2008г. /датата на подаване на исковата молба в съда/; ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.02.2008г. до окончателното им изплащане /вж. уточненията на исковите претенции - л. 10 и 36 от делото/. Претендира и заплащане на направените разноски по производството.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебните заседания по делото, и не представя становище по основателността на предявените искове.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл. 188 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/ /отм./ във връзка с §2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, намери за установено следното:

За периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г. "Рис Ойл" ЕООД, гр. Кюстендил, е доставило на ответника дизелово гориво, както следва: на 19.11.2006г. - 62.21 литра, при цена 1.64 лв./л, на стойност 102.00 лева; на 21.11.2006г. - 46.06 литра, при цена 1.65 лв./л, на стойност 76.00 лева; на 23.11.2006г. - 34.99 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 57.00 лева; на 25.11.2006г. - 34.36 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 56.00 лева; на 28.11.2006г. - 93.26 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 152.00 лева; и

на 29.11.2006г. - 21.47 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 35.00 лева /вж. л. З от делото/. Съставена е проформа фактура №134/30.11.2006г., в която за получател е записан Е.И., за сумата в размер общо на 478.00 лева, представляваща стойността на горивото, доставено* на ответника за периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г., както следва: 102.00 лева за 62.210 литра дизелово гориво, при единична цена 1.64 лв./л, 76.00 лева за 46.060 литра дизелово гориво, при единична цена 1.65 лв./л, и 300.00 лева за 184.080 литра дизелово гориво, при единична цена 1.63 лв./л /вж. л. 2 от делото/. За периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г. ищцовото дружество е доставило на ответника дизелово гориво, както следва: на 06.12.2006г. - 60.26 литра, при цена 1.66 лв./л, на стойност 100.03 лева; на 08.12.2006г. - 74.11 литра, при цена 1.66 лв./л, на стойност 123.02 лева; на 11.12.2006г.- 14.11 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 23.00 лева; на 13.12.2006г. - 116.57 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 190.00 лева; на 15.12.2006г. - 49.09 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 80.02 лева; на 19.12.2006г. - 70.55 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 115.00 лева, и на 20.12.2006г. - 49.08 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 80.00 лева /вж. л. 2 от делото/. Съставена е проформа фактура №173/29.12.2006г., в която за получател е записан Е.И., за сумата в размер общо на 711.02 лева, представляваща стойността на горивото, доставено на ответника за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г., както следва: 223.05 лева за 134.370 литра дизелово гориво, при единична цена 1.66 лв./л, и 488.02 лева за 299.400 литра дизелово гориво, при единична цена 1.63 лв./л /вж. л. 2 от делото/. Листовете за доставеното дизелово гориво за горепосочените периоди са подписани от Е.И..

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: фактури за продадени стоки или извършени услуги №134/30.11.2006г. и №173/29.12.2006г.; листове за доставено гориво за месеците ноември и декември 2006г.; удостоверение за актуално състояние на "Рис Ойл" ЕООД, гр. Кюстендил, изд. на 10.01.2008г., изд. от Кюстендилския окръжен съд; заключението по съдебно-счетоводната експертиза вх. №260/29.05.2008г. по описа на КРС; и заключението по съдебно-графичната експертиза вх. №262/30.05.2008г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:

Исковете са основателни, по следните съображения:

От доказателствата по делото е видно, че между страните са възникнали валидни правоотношения по търговска продажба /доставка/, т.е. търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ /ищцовото дружество е търговец по силата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и е сключило сделките във връзка с упражняваното от него занятие/. За характеристиката на дадена сделка като търговска, респективно за спора, породен по повод на същата, е без значение дали едната или двете страни по правоотношението са търговци /вж. в т. см. и определение от 10.12,2003г. на ВКС по д. №951/2002 г., III г.о./.

Като вид договор за продажба, търговската продажба се характеризира с родовите признаци на продажбата: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. Задължение на продавача по търговската продажба е да предаде на купувача стоката - в случая дизелово гориво, а задължение на купувача е да заплати цената.

Видно от приетите като доказателства по делото листове за доставено гориво /вж. л. З от делото/ ищцовото дружество е доставило на ответника дизелово гориво, както следва: за периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г.: на 19.11.2006г. - 62.21 литра, при цена 1.64 лв./л, на стойност 102.00 лева; на 21.11.2006г. - 46.06 литра, при цена 1.65 лв./л, на стойност 76.00 лева; на 23.11.2006г. - 34.99 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 57.00 лева; на 25.11.2006г. - 34.36 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 56.00 лева; на 28.11.2006г. - 93.26 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 152.00 лева; и

|на 29.11.2006г. - 21.47 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 35.00 лева /вж. л. З от ^делото/; и за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г.: на 06.12.2006г. - 60.26 литра, при цена 1.66 лв./л, на стойност 100.03 лева; на 08.12.2006г. - 74.11 литра, при цена 1.66 |лв./л, на стойност 123.02 лева; на» 11.12.2006г.- 14.11 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 23.00 лева; на 13.12.2006г. - 116.57 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 190.00 лева; на 15.12.2006г. - 49.09 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 80.02 лева; | на 19.12.2006г. - 70.55 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 115.00 лева, и на 20.12.2006г. - 49.08 литра, при цена 1.63 лв./л, на стойност 80.00 лева /вж. л. З от делото/.

Съгласно общата норма на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на | търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими съгласно чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ/, не предвиждат законово изискване за писмена форма. Разбира се, установяване на съществуването на правоотношението чрез документ е необходимо - за доказване на сделката, особено при наличие на спор. В чл. 321 от ТЗ /"Документи за стоката"/ е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това. Касае се именно за документ с доказателствено значение, от който купувачът не може да бъде лишен по волята на продавача.

В настоящия случай са съставени проформа фактури №134/30.11.2006г. и №173/29.12.2006г. за сумите съответно в размер общо на 478.00 лева /представляваща стойността на горивото, доставено на ответника за периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г., както следва: 102.00 лева за 62.210 литра дизелово гориво, при единична цена 1.64 лв./л, 76.00 лева за 46.060 литра дизелово гориво, при единична цена 1.65 лв./л, и 300.00 лева за 184.080 литра дизелово гориво, при единична цена 1.63 лв./л, и в размер общо на 711.02 лева /представляваща стойността на горивото, доставено на ответника за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г., както следва: 223.05 лева за 134.370 литра дизелово гориво, при единична цена 1.66 лв./л, и 488.02 лева за 299.400 литра дизелово гориво, при единична цена 1.63 лв./л /вж. л. 2 от делото/.

Проформа фактурата е първичен счетоводен документ за отчитане на стопански операции и признаването им за данъчни цели, но не и за ДЦС. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч./ първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. /изм. -ДВ, бр. 63 от 2006г., доп., бр. 105 от 2006г./ наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя; 4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция; име, фамилия и подпис на съставителя. Проформа фактурата е частен писмен документ. Въпросът за доказателствената сила на частните писмени документи е регламентиран в нормата на чл. 144 от ГПК /отм/ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК. Според същия частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Касае се за така наречената в теорията формална доказателствена сила на документа, която се изразява в това, че материализираното в документа изявление е направено и че то изхожда от лицето, подписало документа като негов издател. Формалната доказателствена сила на документа може да се опровергае само като се докаже неговата неавтентичност, т.е. че материализираното в него волеизявление не е направено от лицето, сочено като автор на документа /вж. в т. см. проф. д-р Живко Сталев - "Българско гражданско процесуално право", Шесто допълнено и преработено издание, изд. "Сиела" - София, 2000г., стр. 283/. В настоящия случай такова опровергаване не е извършено, а процесиите фактури отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗСч., поради което се

ползват с доказателствена сила. Обстоятелството, че същите не са подписани от
ответника, не опровергава този извод, доколкото подписът на получателя /или негов
представител/ не е сред изчерпателно изброените в горепосочената норма
задължителни реквизити. *

Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и фактурите да не отговаряха на изискванията на ЗСч., това не би довело до категоричен извод за недължимост на претендираните суми. Фактурата не е основание за плащане - основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт /вж. в т. см. и решение №1064/27.06.2003г. на ВКС по гр. д. №215/2003г., I г.о. и решение №987/26.11.2004г. на ВКС по гр. д. №157/2004г., ТК/. Фактурата е свидетелстващ документ, тъй като удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една стока. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка, и затова купувачът дължи заплащането на цена при предадена стока. В настоящия случай има извършени доставки на горива за процесиите периоди, като за същите има издадени фактури /вж. л. 2 от делото/, както и доказателство, че горивата са предадени на купувача /вж. листовете за доставка - л. З от делото/. Видно от заключението по съдебно-графичната експертиза, листовете за доставеното на ответника дизелово гориво за месеците ноември и декември 2006г. са подписани от него /вж. л. 28-29 от делото/.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай страните не са уговорили друго. Дизеловото гориво за периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г. е предадено окончателно на Е.И. на 29.11.2006г. /вж. л. З от делото/, като за тези доставки е съставена проформа фактура на 30.11.2006г. /вж. л. 2 от делото/, а дизеловото гориво за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г. му е предадено окончателно на 20.12.2006г. /вж. л. З от делото/, като за тези доставки е съставена проформа фактура на 29.12.2006г. /вж. л. 2 от делото/. По делото липсват доказателства ответникът да е платил горепосочените суми.

Предвид гореизложеното и доколкото в съответствие с правилото на чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираните суми или за погасяване на задълженията му по друг, установен от закона начин, следва че предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ са доказани по основание. Съдът намира исковете за доказани в пълния предявен размер, с оглед приетите като доказателства по делото фактури №134/30.11.2006г. и №173/29.12.2006г. /вж. л. 2 от делото/, листове за доставено на Е.И. дизелово гориво за месеците ноември и декември 2006г./вж. л. З от делото/ и заключенията по съдебно-счетоводната експертиза вх. №260/29.05.2008г. /вж. л. 23-26 от делото/ и съдебно-графичната експертиза вх. №262/30.05.2008г. /вж. л. 28-29 от делото/.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая по делото бяха установени произтичащите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за уважаването на предявените искове.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ е диспозитивно. То дава възможност на страните да уговарят друго в договора относно това кога да бъде платена покупната цена. Но ако не са уговорили друго, както е в настоящия случай,

I купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката, респ. на документите, които му дават право да я получи.

Както бе посочено по-горе, дизеловото гориво за периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г. е предадено на Е. «И. окончателно на 29.11.2006г. /вж. л. З от делото/, като за тези доставки е съставена проформа фактура на 30.1 1 .2006г. /вж. л. 2 от делото/, а дизеловото гориво за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г. му е предадено окончателно на 20.12.2006г. /вж. л. З от делото/, като за тези доставки е съставена проформа фактура на 29.12.2006г. /вж. л. 2 от делото/. Ответникът е следвало да плати

29.11.2006г. на 29.11.2006г., а сумата от 711.02 лева, за полученото от него гориво за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г. - на 20.12.2006г. По делото липсват доказателства Е.И. да е заплатил сумите на горепосочените дати, поради което е изпаднал в забава за сумата от 478.00 лева на 30.1 1.2006г., а за сумата от 71 1.02 лева -на21.12.2008г.

Лихвата за забава върху сумата от 478.00 лева се претендира за периода от 30.11.2006г. до 29.12.2006г., а лихвата за забава върху сумата от 711.02 лева се претендира за периода от 30.12.2006г. до 07.02.2008г. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза лихвата за забава върху сумата от 478.00 лева за 30.11.2006г. е 0.18 лева. Доколкото в заключението на вещото лице не е изчислена лихвата за забава върху сумата от 478.00 лева за периода от 01.12.2006г. до 29.12.2006г., на основание чл. 130 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК съдът определя същата в размер на 5.11 лева, въз основа на изчисления, извършени на база използвания от КРС лицензиран програмен продукт "Апис 6". Или общият размер на лихвата за забава върху сумата от 478.00 лева за периода от 30.1 1.2006г. до 29.12.2006г. е 5.29 лева. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза лихвата за забава върху сумата от 71 1.02 лева за периода от 30.12.2006г. до 07.02.2008г. е 192.49 лева. Претендираните от ищеца лихви за забава са в по-малък размер от горепосочените, поради което исковете ще бъдат уважени изцяло.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от 07.02.2008г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане.

По разноските:

"Рис Ойл" ЕООД, гр. Кюстендил, е направило разноски по производството в размер общо на 355.18 лева, от които: 55.18 лева - платена държавна такса /вж. л. 8 и 1 1 от делото/, 50.00 лева - платено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /вж. л. 20 и 39 от делото/, 100.00 лева - платено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-графична експертиза /вж. л. 20, 38 и 40 от делото/, и 150.00 лева - платено адвокатско възнаграждение /вж. л. 16 от делото/. Предвид уважаването на исковете, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от последното разноски по производството в размер общо на 355. 18 лева.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е.С.И., с ЕГН ********** *** А, да заплати на "РИС ОЙЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. "******" №36Б, представлявано от С. Й. С., с ЕГН ********** - едноличен собственик на капитала и управител, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата в размер на 478.00 лв. /четиристотин

седемдесет и осем лева/, представляваща цената на 292.35 литра доставено за периода от 19.11.2006г. до 29.11.2006г. и незаплатено дизелово гориво, по фактура №134/30.11.2006г., и сумата в размер на 711.02 лв. /седемстотин и единадесет лева и две стотинки/, представляваща цената на 433.77 литра доставено за периода от 06.12.2006г. до 20.12.2006г. и незаплатено дизелово гориво, по фактура №173/29.12.2006г.; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ сумата в размер на 5.00 лв. /пет лева/, представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 478.00 лева, за периода от 30.11.2006г. до 29.12.2006г., и сумата в размер на 185.47 лв. /сто осемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 711.02 лева, за периода от 30.12.2006г. до 07.02.2008г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.02.2008г. до окончателното им изплащане; и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК сумата в размер на 355.18 лв. /триста петдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направените от дружеството разноски по производството.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: