Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил , 03.07.2008 год.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд,гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на втори юли две хиляди и осма година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.

при участието на секретар-протоколистката С.Х. , като разгледа докладваното от съдия Р. ***/ 2008 год. по описа на съда,за да се произнесе,взе в предвид следното:

Г.С.Г., ЕГН ********** *** баня, об.Сапаревя баня, обл.Кюстендил, ул.”Паничище” № 108 е предявил против “ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД-седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.”Цар Освободител” № 15 иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК да бъде установено по отношение на ответното дружество,че ищеца не му дължи сумите, за които е осъден по ч.гр.д.№ 1772/2005 год. по описа на Районен съд-гр.Дупница, представляващи дължаща се сума за доставка на вода,пречистване и отвеждане на канални води за периода от 31.07.2002 год. до 27.05 год., лихва за пареода от 30.08.2002 год.до 26.08.2005 год. и сторените по това дело разноски.Ищеца претендира да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Ищеца поддържа,че сумите,представляващи дължащи се от него на ответното дружество за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесният период,представляват периодично плащане по смисъла на чл.111,б.”в” от ЗЗД,което е погасено по давност.

Ответното дружество оспорва иска и моли за отхвърлянето му,без процесуалният му представител да сочи конкретни доводи за това.

Производството по делото е при усл.на § 2,ал.1 от ПЗР на ГПК.

КРС,след като обсъди по отделно и в съвкупността им,както и при усл. на чл.188,ал.1 и 3 ГПК,събраните доказателства,приема за установено следното:

Ищeца живее в гр.Сапарева баня, на адреса по исковата молба. В исковия период 31.07.2002 г.-27.05.2005 год. жилището на ищеца било водоснабдено, ищеца ползвал услугите на ответното дружество за доставка на питейна вода,пречистване и отвеждане на канална вода,въпреки липсата на изрично сключен между страните писмен договор. Между страните не се поддържа,а не се и установява това в процесният период водомера,монтиран в дома на ищеца за отчитане на изразходваните количества вода,да е бил развален.Показанията на водомера са отчитани на карнета ,като на стр.311/ л.20/са отбелязани отчитаиията по месечно и съответно удостоверяването с подписите.Ищеца не спори,че на съответните дати в карнета, където има положени подписи те са от него или от съпругата му, като поддържа,че при полагането им графите досежно показанията на водомера и разходваното количество вода са били празни.От заверени копия на данъчни фактури № 2003530643/18.09.2001 год./л.19/ се установява това ,че старото и новото показание на водомера са съответно “4870” и “4920”,като количеството консумирана вода за периода 09.07.01 г.-09.09.2001 год. е 50-петдесет ткуб.метра.Съгласно експ.з-ние вх.№ 297/25.06.2008 год. ,изп.от в.л. инж.А.Ш., на 10.06.2008 год. в дома на ищеца има монтиран водомер с обозначителни знаци 81..2561048 с пломба № /А/051254,който работи и показанията му към горната дата са “ 4987,251”. По гр.д.№ 1772/2005 г. на РС-гр.Дупница/приложено като доказателство към настоящото/,въз основа на молба на ответното дружество от 02.12.2005 год./л.1 от цитираното дело/, съдът въз основа на депозираното извлечение от сметка /л. 2/ е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество общо сумата от 295,76 лева, представляващи дължима такса вода за исковия период,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.12.2005 и деловодни разноски в размер на 6,91 лева,представляваща внесената държавна такса. Към това дело е приложена покана за доброволно плащане на сумите по извлечението от сметка изх.№ 185/ 07.09.2005 г.,адресирано от ответното дружество до ищеца,оформено при отказ да я получи от адресата,удостоверено с подписите на свидетели на 27.10.05 год. Видно от удостоверение по ИД I24/06 год./л.5/ от 29.02.2008 год., изд.от ДСИ при РС-Дупница е това, че ищеца е длъжник по изп.дело № 24/06 год.,по което не е правил възражение по чл.250 ГПК .В настоящото производство не се представят като доказателства от страна на ответното дружество описаните в извлечението от сметка и покана за доброволно изпълнение фактури.Цената на питейната вода,отведената канална и пречистена вода е определяна за живущите на територията на община Сапарева баня,Кюст.област,считано от 12.03.2002 год. до 27.07.2005 год., по силата на Заповеди № № 127/07.03.2002 год./л.18/ и № 322/07.07.2005 год./л.17/,издадени от управител на ответното дружество. По делото ответното дружество не представя доказателства за това за процесният период то ,чрез органите му на управление, да е е изготвяло “Общи условия” за предоставяне на услугите си на своите абонати, а по това обстоятелство не се и спори.По делото от страна на ответника е представено ксерокопие на неустановена страница на непосочена карнета за отчитане показанията на два броя водомери на лице с имена Г.Г.,*** в незнайно населено място.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните писмени доказателства, като останалите като неотносими към спора съдът не обсъжда.

С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е доказан и го уважава.Мотивите и съображенията са следните:

Съгласно чл.97, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск ,за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В конкретния случай правният интерес на ищеца от предявения иск по чл.97 ал.1 ГПК произтича от обстоятелството, че сумата, чиято дължимост се отрича в настоящото производство, е присъдена против него осн.чл.237,ал.1 ГПК по издадения в полза на ответното дружество изп.лист по гр.д.№ 1772 / 05 год.РС-гр.Дупница.Предвид характера на предявения иск т.е. доколкото се касае за отрицателен по своя характер установителен иск и от разпоредбата на чл. 127 ал.1 ГПК следва, че доказателствената тежест за установяване възникване на задължение на ищеца в размер на исковата сума и то на основанието, на което се претендира, и дължимостта на същата пада върху ответното дружество. В случая исковата сума се претендира от ответника като цена без ДДС за извършени от него през период, по-малък от исковия, услуги по доставянето на питейна вода и отвеждането на замърсена вода.

В контекста на основанието ,на което ответника претендира сума, част от която е и исковата, то в тежест на същия е да докаже, че през исковия период ищецаа е била обвързан от валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води, че ответникът, също страна по това правоотношение е изпълнявал точно задълженията си т.е. доставял е питейна вода ,извършвал е пречистване и отвеждане на канални води, в количествата и на цена, която претендира, съгласно изготвените фактури и отправената покана за доброволно изпълнение до ищеца по делото.В конкретния случай между страните не се спори и на тази основа съдът е приел за установено, че през исковия период същите са били обвързани от валидна облигационна връзка с предмет доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води. Правоотношенията между страните не са били уредени чрез изрично изготвен писмен договор, като въпреки това те са се уреждали по силата на изричните разпоредби на Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и строителството/ Обн.ДВ бр.77/23.09.1994 г. към момента отменена/ и действуващата след отмяната й нова Наредба № 4/ 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационните системи / обн.ДВ бр.88/08.10.2004 год. в сила от 12.10.2004 год./Съгласно чл. 22,ал.1 от първата Наредба заплащането на изразходваната, отведена и пречистена вода се извършва съобразно количествата определени по показанията на водомера. Доколкото по делото ищеца поддържа, че през исковия период водоснабдявания му имот е разполагал с водомер и не са представени доказателства за това, че същия в определени периоди е бил развален, то ответникът следваше да ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си по чл. 26 ал.1 от Наредба № 9/1994 г.,съответно за времето след 12.10.2004 год.-по чл.32,ал.1 и чл.35,ал.1 и чл.39,ал.1 от Наредба № 4/2004 год., съгласно които норми показанията на водомерите е следвало да се отчитат за период не по голям от три и шест месеца за абонатите физически лица,каквато е ищцата ,а заплащането на консумираното и отчетено количество вода е следвало да се извършва по силата на чл.31,ал.1 от Наредба № 9/94 год. след писмено уведомление до абонатите. Представеното от страна на ответното дружество ксерокопие на оригинали на стр.311 от карнета,отчитаща показанията на водомер,монтиран в дома на ищеца, не установяват изпълнение на задълженията на ответното дружество по смисъла на цитираните по-горе норми,защото липсват подписи на ищеца или член на семейството му , удостоверяващи консумираното количество вода, а там, където са положени подписи ищеца оспори показанията на водомера досежно консумираното количество вода, поради това,че е полагал подписи без изричното отбелязване на показанията на водомера и количеството консумирана вода.С оглед приетото като неоспорено от страните експ.з-ние вх.№ 297/25.06.2008 год., изп.от в.л. инж.А.Ш., съдът приема че твърденията на ищеца в тази насока са доказани, защото: 1.Според заключението водомера работи,т.е отчита количество протекла през него вода; 2.Показанията на водомера към 10.06.2008 год. съпоставими с отразените показания и количество вода, отразени в издадената от ответното дружество и неоспорена от последното фактура № 2003530643/18.09.2001 год., очевидно сочат на това,че е невъзможно на онези от датите, на които има показания на водомера и положени подписи от ищеца или съпругата му, количеството разходвана вода да е това, посочено в карнетата,т.е показанията на водомера очевидно са дописвани произволно;3.Отбелязванията на стр.311 от карнета,че в дома на ищеца няма водомер се опровергават от цитираното експ.з-ние и от липсата на изрично подписан писмен протокол между страните, удостоверяващ демонтажа на водомера за ремонт или проверка.Възражението на ответното дружество,че водомера не отчита правилно изразходваното количество вода е неоснователно,като неподкрепено от никакво доказателство, а още повече че са основателни в тази връзка и възраженията на ищеца,чрез представителя му, че съгласно Закона за измерванията именно в тежест на ответното дружество е да осъществява периодичен метрологичен контрол на монтираните в дома на абонатите му водомери. С оглед на изложеното съдът счита,че ответното дружество не е установило надлежната дължимост на всяка една сума от описаните в извлечението от сметка и поканата за доброволно изпълнение, поради което тези пропуски са за негова сметка и съответните суми-главници и лихви не се дължат от ищеца на това основание. Изхождайки от нормативната база ,уреждаща отношенията между страните, съдът счита че задължението за заплащане на консумираната питейна вода и отведената замърсена вода е периодично задължение по смисъла на чл.111,б.”в” ЗЗД,което се погасява с тригодишна давност,която за част от сумите,представляващи главници от исковият период – тези от 31.07.2002 год.до 30.11.2002 год. , е била изтекла към 02.12.2005 год.,когато ответното дружество е подало молба за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№ 11772/05 год.ДРС.

С оглед на изложеното присъдените на ответното дружество суми за тази част от исковият период не се дължат и като погасени по давност. Поради изложеното предявеният иск е основателен и ще се уважи. На ищеца ще се присъдят и сторените по делото разноски,възлизащи общо на сумата от 94,84 –деветдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки,от която сума 80,00-осемдесет лева е платено за адвокатско възнаграждение,а остатъка като държавна такса.

Водим от горното и на осн.чл.97,ал.1 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД-седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.”Цар Освободител” № 15 , че Г.С.Г., ЕГН ********** *** баня, об.Сапарева баня, обл.Кюстендил, ул.”Паничище” № 108 , НЕ МУ ДЪЛЖИ дължи сумата от 295,76-двеста и деветдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки, присъдена против него в полза на ответното дружество по гр.д.№ 1722/20056 год. по описа на Районен съд-гр.Дупница, от която главница от 248,08-двеста и четиредесет и осем лева и осем стотинки и законна лихва от 47,72-четиредесет и седем лева и седемдесет и две стотинки,представляващи дължима такса вода съгласно издадени фактури за периода от 31.07.2002 год. до 27.07.2005 год., ведно със законната лихва върху главницата от 248,08 лева,считано от датата на постъпване на молбата в съда-02.12.2005 год. до окончателното и изплащане, както и сторените в производството разноски,възлизащи на сумата от 6, 91-шест лева и деветдесет и една стотинки.

ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД-седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.”Цар Освободител” № 15 ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Г., ЕГН ********** *** баня, об.Сапарева баня, обл.Кюстендил, ул.”Паничище” № 108 , сумата от 94,84-деветдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки, представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаването на съобщението до страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: