Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 10.07.2008 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на девети юли две хиляди и осма година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.

при участието на секретар-протоколистката Я.А. , като разгледа докладваното от съдия Р. гр.д.425/2008 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:

ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, гр.Кюстендил, пл.”Велбъжд” № 1, е предявила против В.С.Б., ЕГН **********, в качеството Й на едноличен търговец с фирма “ ****”, седалище и адрес на управление на дейността-гр.**** , при условията на обективно съединяване, искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 146,52 –сто и четиредесет и шест лева и петдесет и две стотинки, представляваща дължим и неизплатен месечен наем за периода от 01.02.2007 г. до 01.05.2007 год. по договор за наем № 587/23.11.2006 год. иск с пр.осн.чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 283,20-двеста и осемдесет и три лева и двадесет стотинки, представляваща консумирана но неплатена електрическа енергия за периода от месец ноември на 2006 год. до месец 01.07 год. и вода за периода от месец 12/06 год. до месец март на 2007 год.,вкл., иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14, 64 –четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки,представляваща договорна лихва за забава по чл.32 на същия договор за наем, както и по чл.86 ЗЗД за сумата от 46,41 –четиредесет и шест лева и четиредесет и една стотинки /срвн. и молбата от 25.06.2008 год. и определението на съда от същата дата-протокола на л.41/ за периода 11.01.2007 год. до 29.02.2008 год.върху неиздължените консумативни разноски.Ищцовата Община претендира и присъжднето на размера на законната лихва върху всяка една от дължащите се суми,считано от предявяването на исковата молба в съда до окончателното им погасяване, както и сторените по делото разноски.

Ответникът ,редовно призоваван за съдебните заседания по делото,не се явява и не взима становище по предявените искове.

Районният съд, след преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните при усл. на чл. 188,ал.1 и 3 от ГПК приема за установено следното :

Видно от договор № 587/23.11.2006 год. /л.5-7/ е това,че Община Кюстендил, чрез Общинско предприятие “Пазари и УНИПОС” е отдала под наем на ответния едноличен търговец въз основа на публичен търг, проведен на 10.10.2006 год., видно от протокола от същата дата/л.9-12/, за срок от 5 г. срещу месечна наемна цена в размер на 40,70 лв.,недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ открита площ-незастроен общински терен от 9,00 кв.м.,находящ се в гр.Кюстендил, пазар “Колушко дере” ,както и покрит терен- павилион № 24, находящ се на горният адрес, за нуждите на търговеца-за фризьорски услуги. Съгласно чл.18 и 19 от наемния договор, наемателят се е задължил да заплаща уговорения наем авансово в срок до десето число на текущия месец в брой или по посочената банкова сметка на Община Кюстендил, а консумативите-ел.енергия и вода до 10-о число на месеца,следващ отчетния месец. В чл.32 от договора страните са уговорили лихва при забавено изпълнение на паричното задължение на наемателя за плащане на наемната цена в размер на 10% , както и обезщетение за по-големи вреди по чл.82 ЗЗД.

С предупредителни писма изх.№ 111/21.01.2007 год./л.13/ и № 268/28.05.2007 год. ответника бил поканен да заплати на община Кюстендил дължащите се суми за наем,консумативи и неустойка.По силата на допълнително споразумение № 414 а / 25.04.2007 год./л.15/ към договора за наем, страните уговорили,че действието на договора се прекратява по взаимно съгласие,считано от 01.05.2007 год.Между страните няма спор, че след 01.05.2007 год. ответницата е предала на ищеца държането на обектите, предмет на наемният договор, както и по това, че на наемателя е било предоставено ползването на наетия имот въз основа на описания по-горе договор за наем,както и това че до прекратяването му последният го е ползвал по уговореното му предназначение.От експертно заключение вх.№ 197/31.03.286/17.06.2008 год./л.35-38/,изп.от вещото лице М. Н. се установява,че дължащият се наем от ответника за исковия период възлиза на сумата от 146,52 лева, размерът на договорената неустойка-14,64 лева, размерът на неплатената консумирана електрическа енергия и вода за периода 01.12.2006 г.-м.02/07 год. включително е съответно 283,20 лева и 19,68 лева,а размерът на мораторната лихва върху задължението за елетктрическа енергия и вода,възлиза общо на сумата от 46,41 лева.От цитираното заключение се установява и това, че Община кюстендил е заплатила сумите, представляващи консумирана ел.енергия и вода,както и това че няма писмени доказателства,установяващи погашението на горните задължения от страна на ответницата.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка по делото, се налагат следните правни изводи:

От обстоятелствата, посочени в исковата молба и нейния петитум следва, че предмет на настоящото дело са обективно съединени искове, предявени въз основа на договор за наем на общински недвижим имот, поради което за отношенията между страните е приложим режима на ЗЗД, доколкото специалния ЗОС и ППЗОС не постановяват друго. Изхождайки от отбелязаното, съдът счита, че правната квалификация на иска за неплатения наем е по чл.79, ал.1 във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, на което основание е и претенцията за неплатени консумативи-електрическа енергия и вода, иска за договорната лихва – по чл.92, ал.1 от ЗЗД,а за заплащане на мораторна лихва за забава върху дължащите се суми-консумативи- по чл.86 ЗЗД.

Безспорно бе е установено, че между страните по делото е възникнало и е съществувало през процесния период валидно наемно правоотношение, възникнало по силата на договор за наем № 587/23.11.2006 год., с който ищцовата Община е отдала под наем на ответния едноличен търговец въз основа на търг, проведен на 10.06.2006 год. за срок от 5 г. срещу месечна наемна цена в размер общо на 40,70 лева, недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ открита и закрита търговска площ,предназначена за фризьорски улуги,находяща се в гр.Кюстендил, пазар “Колушко дере”. Съгласно договора-членове 18 и 19 наемателят се е задължил да заплаща уговорения наем авансово до десето число на текущия месец в брой или безкасово по посочена банкова сметка на наемодателя, а консумативите-ел.енергия и вода до 10-о число на месеца, слевдващ отчетният. По делото не се спори относно факта, че ответника е ползвал наетия имот през целия исков период от 23.11.06 г. до датата, на която е бил прекратен по надлежният ред,а именно-01.05.2007 год.,съгласно цитираното по-горе допълнително споразумение.

Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

В разглежданият случай, ищецът като наемодател, е изправната по договора страна - изпълнил е задължението си да предостави държането на имота предмет на наемното правоотношение. Ответникът е наемател. Паричното задължение на наемателя е за периодична или повтаряща се престация с падеж до 10-о число на всеки текущ месец , т.е. налице е хипотезата на чл.84, ал.1 във връзка с чл.72, ал.1, предложение последно от ЗЗД, при което не е необходима покана до длъжника, за да бъде поставен в забава. Наемателят не е изпълнил задължението си за плащане на договорения месечен наем през исковия период от 01.02.2007 г. до 01.05.2007 год., вкл., който бе безспорно установено с оглед писмените доказателства по делото и приетото като неоспорено и обективно експертно заключение на в.л. М. Н., съгласно което дължащият се наем е в размер на търсената с иска сума от 146,52 лева. Съдът приема за доказано това обстоятелство, тъй като по делото не бяха представени надлежни доказателства за плащането на претендирания наем от ответника, който носи доказателствената тежест като длъжник по изпълнението на посоченото задължение. Ето защо искът за сумата от 146,52 лева , претендирана като дължим наем, се явява доказан и следва да се уважи в предявения размер като бъде анагажирана отговорността на ответника, съгласно чл.79, ал.1 във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД.Съгласно цитираното експертно заключение ответника по повод ползването на отдадения под наем обект е консумирал електрическа енергия и вода, като дължащите се суми за исковия период са равни на исковата претенция- дължи се сумата от 283,20 лева за консумирана ел.енергия за периода от 01.12.2006 год. до месец февруари на 2007 год. вкл. и за същия период сумата от 19,68 лева за вода.тези суми се дължат от ответника също на основание чл.232,ал.2 ЗЗД ,тежеста за доказване на плащането им тежи на ответника,същият не представя такива доказателства, поради което отговорността чму за тези суми ще се ангажира , а исковата претенция ще се уважи.С оглед цитираното заключение на в.л. Никова Община Кюстендил е заплатила тези разноски, като размерът на законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от 11.01.2007 год. до 29.02.2008 год. възлиза съответно на сумата от 46,41 лева, която се дължи от ответника на осн.чл.86 ЗЗД ,тя е равна на исковата претенция, поради което ще се уважи. В чл.32 на процесния наемен договор, страните са уговорили неустойка в размер на 10 % от стойността на неизпълнението на длъжника да заплати в срок месечна наемна вноска, следователно, между страните по делото е налице валидна уговорка, която по своето естество е за неустойка (договорна лихва) за вредите от забавено изпълнение на паричното задължение на наемателя над размера на законната лихва по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗЗД.. Този извод се налага при тълкуването съдържанието на посочената клауза от процесния договор, съгласно чл.20 от ЗЗД. Според чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От друга страна, по действащото българско право максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 на ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парично задължение (договорна лихва) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. В настоящия случай, се касае за неизпълнение на периодично парично задължение, при което намира приложение чл.84, ал.1 от ЗЗД. Следователно, ответникът е в забава и дължи уговорената договорна лихва след изтичането на определения ден за изпълнение. Безспорно бе установано, че ответният едноличен търговец е изпаднал в забава като не е изпълнил задължението си да плати месечните наемни вноски за ползването на наетия имот през исковия период на падежа на всяка една от тях. Наемателят не е изпълнил същите свои парични задължения и към предявяването на иска. Следователно, той дължи на ищеца неустойката по чл.32 от наемния договор. С оглед приетото като обективно и безспристрастно експертно заключение на в.л. Никова,посочено по-горе,и правилото на чл.92, ал.1 от ЗЗД, съдът приема, че дължимата от наемателя неустойка е в размер на претендираният. Следователно, предявения иск за договорната лихва върху дължимия наем за исковия период, считано от падежа на всяка отделна неизплатена наемна вноска до 01.05.07 год.. се явява изцяло доказан и ще бъде уважен в пълния претендиран размер за сумата от 14,64 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху дължащите се суми за консумирана електрическа енергия и вода, считано от 11.01.2007 год. до 29.02.2008 год., която възлиза на сумата от 46,41 лева, съгласно многократно цитираното по-горе експертно заключение на в.л.Никова, поради което искът и за тези суми ще се уважи.Неоснователна обаче е исковата претенция за присъждане на размера на законната лихва върху тази сума, както и върху неустойката по чл.92 ЗЗД, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане, тъй като това е претенция за лихви върху лихви-“анатоцизъм”, забранен от действуващото законодателство.Основателна е претенцията за присъждане на размера на законната лихва върху дължащите се суми за наем и консумативи, поради което същата ще се уважи.Ответникът дължи на ищеца заплащането на съдебните разноски, съгласно чл.64 от ГПК, които са в размер на 100,00 лева-платени за адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищеца, както и заплащането по сметка на КРС на следващата се държавна такса в размер на 20,42 лв., както и 5,00-пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.С.Б., ЕГН **********, в качеството Й на едноличен търговец с фирма “ ****”, седалище и адрес на управление на дейността-гр.**** , ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, гр.Кюстендил, пл.”Велбъжд” № 1, на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 146,52 –сто и четиредесет и шест лева и петдесет и две стотинки, представляваща дължим и неизплатен месечен наем за периода от 01.02.2007 г. до 01.05.2007 год. по договор за наем № 587/23.11.2006 год., на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД сумата от 283,20-двеста и осемдесет и три лева и двадесет стотинки, представляваща консумирана, но неплатена електрическа енергия за периода от месец декември на 2006 год. до месец 02.07 год.вкл. , на осн.чл.232,ал.2 ЗЗД сумата от 19,68-деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки за периода от 01.-12.2006 год. до месец февруари на 2007 год.,включително,на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 14, 64 –четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки,представляваща договорна лихва за забава по чл.32 на договор за наем № 587/23.11.2006 год., на осн.чл.86,ал.1 ЗЗДс сумата от 46,41 –четиредесет и шест лева и четиредесет и една стотинки за периода 11.01.2007 год. до 29.02.2008 год.върху неиздължените консумативни разноски, както и размера на законната лихва върху сумите от 146,52-сто и четиредесет и шест лева и петдесет и две стотинки, 283,20-двеста и осемдесет и три лева и двадесет стотинки и 14,64-четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки, чийто характер е посочен по-горе,считано от 29.02.2008 год. –датата на предявяването на исковата молба в съда до окончателното им погасяване, както и сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от 100,00-сто лева,платени за адвокатско възнаграждение,КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ за присъждане на законната лихва върху сумите,дължащи се на осн.чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, считано от 29.02.2008 год. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА В.С.Б., ЕГН **********, в качеството Й на едноличен търговец с фирма “ ****”, седалище и адрес на управление на дейността-гр.**** , ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд-гр.Кюстендил държавна такса в размер на размер на 20,42-двадесет лева и четиредесет и две стотинки, както и 5,00-пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: