В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осма година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.

при участието на секретар-протоколистката В.С.,като разгледа докладваното от съдия Р. гр.д.№ 452/2008 год. по описа на съда,за да се произнесе,взе в предвид следното:

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” А.Д.-гр.София, адрес на управление на дейността-гр.София, район “Овча купел”,бул.”Цар Борис III” № 41 е предявило срещу М.А.В. , ЕГН ********** *** с правна квалификация чл.213,ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата от 341,01- триста и четиредесет и един лева и една стотинка ,от която главница в размер на 291,01- двеста и деветдесет и един лева и една стотинка , представляваща платеното от ищцовото дружество на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” А.Д. гр.София застрахователно обезщетение по силата на сключения между тях рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557-А, за плащане на дължими на банката от страна на картодържатели суми , сумата от 50,00-петдесет лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,считано от 14.11.2006 год. до подаването на исковата молба в съда – 29.02.08 г., ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на подаване на исковата молба-29.02.08 год. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът , редовно призован, не се явява и не взима становище по исковете.

За настоящото производството са приложими правилата на ГПК /отм/ по силата на § 2,ал.1 от ПЗР на ГПК

Съдът след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, при условията на чл.188,ал.1 и 3 ГПК / отм/ във вр. с § 2,ал.1 от ПЗР на ГПК,, прие за установена следната фактическа обстановка:

С рамков договор /л.4-8/ сключен между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” А.Д.-гр.София,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,ул.”Света София” № 5 и ЗК “Лев Инс” А.Д.-гр.София,като последното е преименувано /виж удостоверение по ф.д.№ 12744/2001 год. на СГС-л.54 от делото/ под настоящото наименование на ищцовото дружество, е това че последното е застраховало вземанията на Застрахования,произтичащи от сключени между него и клиенти договори за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки при търговци,съгласно Общите условия по застраховка “Кредити” /срвн. Ксерокопията на л.11-15 от делото/ и Специалните условия по застраховка “КРЕДИТ ПОГАСЯВАН НА ЧАСТИ”/л.16-18/ И ПРЕДМЕТ НА ЗАСТРАХОВКАТА са непогасени задължения на картодържателите по догови за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки при търговци.Няма данни за конкретната дата ,на която е сключен цитираният по-горе договор,но съгласно чл.2.3 от същият той влиза в сила от 01.10.2005 год.Видно от договора за издаване на кредитна карта,сключен на 08.10.2005 год. /л.9-10/ между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” А.Д.-гр.София, с посочен по-горе седалище и адрес на управление на дейността, и ответницата по делото е това,че на последната е издадена кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 429,00- четиристотин и двадесет и девет лева,която сума последният е следвало да й заплати на 12-дванадесет равни месечни вноски ,всяка една в размер на 39,79 лева. С покана-уведомление изх.№ 38636/10.07.2006 год. / л.51/ “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” А.Д.-гр.София ,с посочени данни, поканила ответницата по делото да й заплати сумата от 40,64 лева, представляваща просрочено задължение по силата на посочения по-горе договор, в 7-дневен срок от получаване на поканата с предупреждението,че при неизпълнение на това й задължение целият кредит става предросрочно изискуем и банката ще пристъпи към принудителното събиране на сумите. Въз основа на искане за изплащане на застрахователни обезщетения /л.33/,обективирано в писмо изх.№ 340-7779/02.10.2006 , изходящо от посочената банка до ищцовото дружество и приложената справка /л.19-32/,длъжностно лице на ищцовото дружество в доклад за застрахователно обезщетение по застраховка “Кредити” по щета № 161161-0048/2006 г./л.42-43/ и писмо изх.№ 3403/09.11.06 г./л.47признало вземанията на банката и съответно последната била уведомена за основателността на претенцията й за заплащане на застрахователно обезщетение,били изготвени съответните справки и платежни нареждания/л.48-50 и 57-68/ и на 14.11.2006 год. с авизо по платежно нареждане /л.69/ дължимата от ответницата на банката сума, възлизаща на 291,01 лева били преведени от сметките на ищцовото дружество по сметките на банката,като последната признала това обстоятелство,издавайки суброгационно писмо /л.53/.Между страните няма спор по това,че размерът на мораторната лихва върху сумата от 291,01 лева,считано от 14.11.06 год. до предявяването на иска в съда възлиза на сумата от 50,00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните писмени доказателства,които не се оспорват от ответника.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва, че е предявен регресен иск, чиято правна квалифиция е по чл.213,ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 и чл.51 от ЗЗД.

Застрахователят се суброгира в правата на пострадалото лице само при имотните имуществени застраховки. При имуществените застраховки нормата на отменената разпоредба на чл.402, ал.1 от ТЗ, а преди нея и на чл.344 от ЗЗД (отм.), е предвиждала възможността застрахователят да встъпи в правата на застрахования, която възможност е деликтна и е в размер само на виновно причинената вреда – чл.45 и чл.51, ал.1 от ЗЗД.Понастоящем такава възможност е предвидена с нормата на чл.213,ал.1 от Кодекса за застраховането. Следователно, застрахователят може да иска плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото имущество лице само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования, имайки предвид, че причинителя на вредите може да бъде задължен да плати общо обезщетение до размер на действително причинениете от него вреди.

В настоящият казус събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства установиха наличието на предпоставките за уважаването на искова претенция с пр.осн.чл.213,ал.1 КЗ във вр. с чл.402,ал.1 ТЗ /отм/,а именно, че между застрахователя - ищец и кредитна институция –посочената по –горе банка е имало сключен договор за застраховка по силата на която застрахователя е поел задължение при определените в договора и общите условия хипотези да заплати имуществените вреди на банката,произтичащи от неплатени на последната от нейни клиенти суми,предоставени на последните под формата на заем по кредитна карта,бе доказано и установено наличието на договор, попадащ в приложното поле на договора за застраховка,сключен между банката и ответницата по делото, неизпълнение на парично задължение от страна на ответницата,произтичащо именно от горният договор, покана до последната да заплати дължимото с уведомлението,че при неизпълнение от нейна страна цялото вземане става предсрочно изискуемо, извлечение от сметките на ответницата в “ Обединена българска банка” А.Д.,установяващо конкретният размер на паричното и задължение и доказателства за това,че застрахователя-ищцовото дружество е заплатило дължащата се от ответницата на банката сума. При липсата на преки доказателства за размера на претендираната от ищцовото дружество като лихва сума в размер на 50,00-петдесет лева върху главницата в размер на 291,01 лева,считано от 14.11.06 г. до 29.02.2008 год., то съдът при усл.на чл.130 ГПК определя,че размерът на лихвата е именно посоченият,поради което и в тази част исковата претенция е основателна.За размера на тази лихва ответникът не спори. С изплащането на застрахователното обезщетение, с което е възстановил вредите на увредения, за ищцовото дружество е възникнало правото да иска плащане по регресния иск до размера на платеното срещу лицето, което е неизправен длъжник спрямо застрахования. С оглед изложеното предявените искове са основателни и ще се уважат. С уважаването на иска съдът ще осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сторените от последното разноски по воденето на делото-платената държавна такса в размер на 15,00 –петнадесет лева , както и възнаграждение по чл.64,ал.5 ГПК на процесуалният представител на ищцовото дружество-юрисконсулт М. М. в размер на 40,00-четиредесет лева, определени на осн.чл.7,ал.2,т.1 от наредба № 1/09.07.2004 год. на Висшия Адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн.чл.213,ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.402,ал.1 ТЗ / отм/,съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.А.В. , ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” А.Д.-гр.София, адрес на управление на дейността-гр.София, район “Овча купел”,бул.”Цар Борис III” № 41 сумата от 341,01- триста и четиредесет и един лева и една стотинка ,от която главница в размер на 291,01- двеста и деветдесет и един лева и една стотинка , представляваща платеното от ищцовото дружество на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” А.Д. гр.София застрахователно обезщетение по силата на сключения между тях рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557-А, за плащане на дължими на банката от страна на картодържатели суми , сумата от 50,00-петдесет лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,считано от 14.11.2006 год. до подаването на исковата молба в съда – 29.02.08 г., ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на подаване на исковата молба-29.02.08 год. до окончателното й изплащане, както и 55,00-петдесет и пет лева, представляващи сторените от ищцовото дружество по делото разноски- 15,00- петнадесет лева платени за държавна такса и 40,00-четиредесет лева, юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.64,ал.5 ГПК .

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :