Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 28.07.2008 год.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд,гражданска колегия,в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и осма година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.

при участието на секретар-протоколистката Г.М., като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело № 536/2008 год.КРС,за да се произнесе,взе в предвид следното:

Т.И.С., ЕГН ********** *** обжалва Решение № 1-135/ 24.01.2008 год. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Кюстендил, постановено по заявление вх.№ 81410/27.02.2008 год.,подадено от Т.И. С. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. И.С.,***,на земеделски земи, находящи се в землището на гр.Кюстендил, в частта на решението по раздел III, точки 2,3 и 4 , по които е отказано да се възстанови правото на собственост на земеделските земи по мотиви за всички тях, че се намират в зем.граници на с.Грамаждано.Правят се оплаквания за нищожност,респ. и за незаконосъобразност на решението в атакуваната му част.

Ответната по жалбата служба, редовно призована не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

КРС,след като извърши цялостна проверка на атакуваното решение и обсъди събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

От писмените доказателства /л.19-36/ , съдържащи се в заявление вх.№ 1410/27.02.1992 год.се установява това,че жалбоподателят Т.И.С. като наследник на С. И.С.,***,починал на 04.06.1982 год., като последното се установява и от удостоверение за наследници изх.№ 573/05.05.2007 год./л.48/ ,изд.от Община Кюстендил, е заявил правото на възстановяване на собствеността на наследниците на посоченото лице по отношение на 16-шестнадесет на брой земеделски земи,находящи се в землището на гр.Кюстендил, измежду които под № № 5,6 и 7 и процесните ливада, овощна градина и нива, всички находящи се в м.”****”.За установяване на правото на собственост на праводателя си за заявените имоти жалбоподателят е представил писмени доказателства – Удостоверение изх.№ 94-Т-97/03.10.1990 год. /л.21/ изд.от Община Кюстендил,представляващо извлечение от данъчен регистър от 1949 год. съгласно което праводателят на жалбоподателят е декларирал като собствени процесните земеделски земи. Със свое решение със сигнатура 1-10/10.12.1992 год./ листа 24-25 от адм.д.№ 2108/06 г.КРС административният орган възстановил правото на собственост на наследниците на С. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 9-девет на брой земеделски земи, включително и по точки 3-5 вкл. на позитивната част на това решение и по отношение на процесните ливада,овощна градина и нива в пълен обем, като в последствие, видно от решение № 12-14/22.02.2001 год./л.35-37 от адм.дело № 2108/06 г.КРС/ възстановил правото на собственост реално, с посочване на всички инидивидуализиращи признаци, включително с отреждане на уникални номера от картата на землището и издаването на съответни скици.Видно от решенията на административният орган със сигнатури 1-102/17.03.2006 год., което видно от решение на КРС по адм.дело № 2108/2006 год.,влязло в законна сила на 27.02.2007 год./л.9/ е обявено за нищожно, решение № 1-107/26.09.2006 год., което е обявено за нищожно с влязло в сила на 25.08.2007 год./л.11-12/ решение на КРС по адм.дело № 2546/2006 г. и № 1-134/25.09.2007 год., което е обявено за нищожно с влязло в сила на 14.06.2008 г./л.59/ решение на КРС по адм.дело № 2361/2007 г.КРС, е това че същият е постановявал отказ да възстанови правото на собственост за процесните три броя земеделски земи, винаги по мотиви,че се намират в землището на с.Грамаждано,Кюст.област.На датата на постановяване на решението със сигнатура № 1-134/25.09.2007 год. административният орган е постановил и друго свое решение със сигнатура № 12-51 /л.45-46/, видно от което е че по отношение на процесните земеделски земи е възстановено правото на собственост в съществуващи на терена /възстановими/ стари реални граници.С атакуваното решение административният орган/ л.6-8/ за пореден път прави отказ да възстанови процесните земеделски земи по мотиви, абсолютно аналогични с тези по цитираните по-горе административни актове.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

Съобразявайки установената фактическа обстановка съдът счете,че атакуваното решение на Общинска служба “Земеделие и гори”-гр.Кюстендил е нищожно , която нищожност ще се прогласи от съда по изложените по-долу съображения:

Няма спор между страните и писмените доказателства по делото-материалите по заявление вх.№ 81410/27.02.1992 год. за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи на наследниците на С. И.С. установиха това, че заявлението е подадено от лице от кръга на посочените в чл.10 и 11 ЗСПЗЗ-бивш собственик на земеделска земя , или наследник на такъв,както и това,че са представени изискуемите се и допустими по смисъла на чл.12 ЗСПЗЗ писмени доказателства, установяващи правото на собственост на заявените земеделски земи в лицето на праводателят на заявителят. Тези обстоятелства не са от кръга на спорните по делото.Административният орган още през 1992 год. е постановил свое решение, с което е признал правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена / възстановими / стари реални граници за процесните три броя земеделски земи, като след него е постановил и следващото в административната процедура по земеделска реституция решение- това със сигнатура 12-14/22.02.2001 год., с което правото на собственост на трите земеделски имота е възстановено реално, с посочване на всички индивидиуализиращи ги белези по смисъла на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ белези, включително и с отреждане на уникален номер от картата на възстановената собственост.По делото няма данни, а и не се и поддържа това решение да е било отменяно по съдебен ред, или по този на чл.14,ал.6,7 ЗСПЗЗ, именно наличието му е било обсъдено в хипотезата на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ като основание да се прогласи нищожността на последващото решение със сигнатура № 1-102/17.03.2006 год., съдържащо отказ за възстановяване правото на собственост на процесните земеделски земи. Именно поради наличието на тези решения съдът е обявил за нищожно решение № 1-102/17.03.2006 год. на адм.орган, с което е постановен отаз за земеделска реституция на имоти, вече възстановени по надлежният ред с влязло в сила решение, като въпреки решението на съда по адм.дело № 2108/06 г.КРС административният орган е проявил очевидна упоритост и незачитане на закона, включително и по отношение задължителното за него съдебно решение по това дело,като отново е постановил второ свое решение със сигнатура № 1-107/26.09.2006 год.,съдържащо отказ за възстановяване на собствеността досежно процесните земи по мотиви, аналогични на предходното, като и това решение отново по съдебен ред в производството по адм.дело № 2546/06 г.КРС е обявено за нищожно , но въпреки това адм.орган за трети път чрез постановяването на свое решение със сигнатура № 1-134/25.09.2007 год. е постановил пореден отказ за реституция, като и това решение е обявено за нищожно в производството по адм.дело № 2361/07 год.КРС.От всичко изложено се налага безусловният извод, че административният орган при изключително грубо незачитане на закона и на задължителни за него съдебни решения продължава, включително с издаването на атакуваното решение, при липсата на предвидените в чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ материалноправни и процесуалноправни предпоставки, да постановява административни актове, съдържащи отказ да бъде възстановено правото на собственост на земеделски земи, за които вече има влязъл в сила надлежен акт-решение на административният орган, с което правото на собственост касателно земеделските земи е признато и възстановено, поради и което и атакуваното решение ще бъде обявено за нищожно.Следва да се отбележи и това, че ако не бяха налице обстоятелствата и доказателствата,обсъдени по-горе ,водещи до този извод, атакуваното решение в посочените му части би било незаконосъобразно, тъй като посоченият мотив за отказите да бъде възстановено правото на собственост и за трите имота не представлява пречка от вида на посочените в ЗСПЗЗ,която не позволява да се възстанови правото на собственост.Касателно процесният случай следва да се отбележи и това,че наличието на решението със сигнатура № 12-51/25.09.2007 год., за което няма данни да е отменено по надлежният ред, не позволява на адм.орган да издаде сега атакуваното решение отново поради липса на предпоставките по чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ, за наличието на които нито се поддържа, нито се сочат доказателства от самият адм.орган, отново води до извод за нищожност на сега атакуваното решение.Съдът не дължи постановяване на самостоятелен диспозитив, признаващ или възстановяващ правото на собственост на трите земеделски земи, тъй като и по-горе бе посочено за наличието на решение на административният орган със сигнатура 12-14/22.02.2001 год., с което това вече е сторено,включително и с пълната индивидуализация на трите имота.Съдът ще присъди на жалбоподателят, в тежест на административният орган, сторените в призводството разноски, възлизащи на сумата от 50,00-петдесет лева,платени за адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител адв.С. Л. от Адвокатска колегия-гр.Кюстендил.Разноските се дължат на осн.чл.143,ал.1 и чл.144 АПК във връзка с чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 1-135/ 24.01.2008 год. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Кюстендил, постановено по заявление вх.№ 81410/27.02.2008 год.,подадено от Т.И.С. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. И.С.,***,на земеделски земи, находящи се в землището на гр.Кюстендил, в частта на решението по раздел III, точки 2,3 и 4 , по които Е ОТКАЗАНО ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНО ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ в съществуващи /възстановими/ стари граници на земеделски земи,представляващи съответно по точка втора ЛИВАДА на площ от 3,5 дка шеста категория в м.”****”, по точка трета-ОВОЩНА ГРАДИНА на площ от 1,00 дка от шеста категория в м.”****” и по точка четвърта-НИВА на площ от 2,00 –два декара,шеста катерогия,находяща се в м.”****”, при посочени в съответните точки граници и съседи, по мотиви за всеки един от тях, че при заснемането им е установено,че попадат в зем.граници на с.Грамаждано.

ОСЪЖДА “ ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ”-гр.Кюстендил ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 50,00 –петдесет лева, представляваща сторените от последния разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Административно- процесуалният кодекс пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: