РЕШЕНИЕ

Производството е по реда на Част шеста "Охранителни производства", Глава четиридесет и шеста "Общи правила" и Глава четиридесет и седма "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Делото е образувано въз основа на молба от Д.Ц.Д., с ЕГН **********,***, за промяна на собственото й име от Д. на Д., и на фамилното й име от Д. на С.. Искането си молителката мотивира с обстоятелството, че е известна в обществото със собственото име Д., а не Д., както и с фамилното име С., а не Д., и различието в имената й създава административни и социални проблеми.

Заинтересованите страни - Община Кюстендил и Районна прокуратура - гр. Кюстендил, редовно призовани за съдебните заседания по делото, не изпращат представители и не представят становища по основателността на молбата.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като се запозна с доводите на молителката и след като извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, намери за установено следното:

В удостоверението за раждане, издадено на 12.09.1983г. въз основа на акт за раждане №272/18.04.1955г. от Общински народен съвет /ОбНС/ - Кюстендил /вж. л. 4 от делото/, молителката е записана със собствено име Д. и фамилно име С. /фамилното име на баща й/. При сключването на граждански брак с Д.Ц.Д. на 25.09.1983г. тя приела фамилното име на съпруга -Д. /вж. удостоверението за граждански брак - л. З от делото/. В заповед №157/18.03.2008г. за разрешаване ползването от молителката на платен годишен отпуск, издадена от директора на Националния педагогически център /НПЦ/ към Министерството на образованието и науката /МОН/, същата е записана със собствено име Д.и фамилно име С. /вж. л. 5 от делото/.

Свидетелката Л.В.С., заявява, че от 20 години познава молителката, работили са заедно, както и че знае, че собственото й име е Д., а фамилното име - С.: "... Всички колеги се обръщат към нея като

С.. Знам я като Д. С.. Не знаех, че първото й име е Д., а фамилията - Д." /вж. л. 16 от делото/. Свидетелката Е.С.П.-С. сочи, че познава молителката от 32 години, още от студентските им години, а след това ги свързват служебни отношения. Заявява, че молителката е известна със собственото име Д., както и че след като се е омъжила, е продължила да бъде известна с фамилното име С.: "От 32 години я познавам молителката, още от студентските години. Като първо име я знам Д.. Заедно бяхме в една група като студенти и тогава още я знаех като Д.С.. След като се омъжи, пак си я познавам по фамилия като С.... всички колеги я знаем като Д.С.. Няма как да използва фамилното име Д., защото няма кой да се обърне така към нея." /вж. л. 16 от делото/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства: удостоверение за граждански брак, издадено на 25.09.1983г. от ОбНС - Попово; удостоверение за раждане на Д. С., издадено на 12.09.1983г. от ОбНС - Кюстендил; заповед №157/18.03.2008г. на директора на НПЦ към МОН; показанията на свидетелите Л.В.С. иЕ.С.П.-С..

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства е видно, че за молителката е налице правен интерес за водене на настоящото производство. В чл. 19, ал. 1 от ЗГР е предвидена възможността за извършване на промяна на собственото, бащиното или фамилното име на български гражданин при наличие на четири изчерпателно посочени правни хипотези. Първите три от тях обхващат случаите, когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, а последната включва случаите, когато важни обстоятелства налагат тази промяна. От приетите по делото доказателства съдът намира, че по разглеждания казус е приложима четвъртата хипотеза. Материалната норма на чл. 19, ал. 1, пр. 4 от ЗГР не дава определение кои обстоятелства следва да се приеме, че имат необходимия важен за допускане на промяната характер. Законодателят е дал възможност на съда, с оглед конкретния случай и събраните доказателства, да извърши оценъчна дейност и да прецени налице ли са важни обстоятелства за желаната промяна. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че молителката от години е известна в обществото със собственото име Д., въпреки че в удостоверението й за раждане е вписана със собствено име Д., както и с предбрачното си фамилно име - С., въпреки че при сключването на граждански брак с Д.Ц.Д. на 25.09.1983г. е приела неговото фамилно име - Д.. Освен това в заповед №157/18.03.2008г. за разрешаване ползването от молителката на платен годишен отпуск, издадена от директора на НПЦ към МОН, същата е записана със собствено име Д.и фамилно име С. /вж. л. 5 от делото/, т.е. известна е с тези имена по повод на работата й като "главен експерт" в Регионален център - гр. Кюстендил.

Съдът намира, че са налице важни по разума на закона обстоятелства, налагащи промяна на фамилното име на молителката. Касае се за необходимост едно фактическо положение да бъде юридически закрепено. Тази нужда произтича не само от желанието на молителката, но и от съображения за правна сигурност, щом в обществото тя е известна с имената Д.С., които понастоящем не са съответно нейно собствено и нейно фамилно име.

Освен това фамилното-име, което молителката желае да носи, е образувано съгласно императивните изисквания на чл. 14, ал. 1 от ЗГР /разпоредбата предвижда, че фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго/, тъй като видно от удостоверението й за раждане /вж. л. 4 от делото/, това е фамилното име на нейния баща.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна на собственото име на Д.Ц.Д., с ЕГН **********,***, от Д. на Д., както и на фамилното й име от Д. на С..

Заверен препис от решението да се изпрати на Община Кюстендил за вписване на промяната по реда на чл. 74-75 от ЗГР.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: