РЕШЕНИЕ №.... гр.Кюстендил 29.08.2008г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести август, две хиляди и осма година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : В.Д.

при секретаря : В.С.

след като разгледа докладваното от съдия В.Д. гр.д.№ 711 по описа за 2008г. на Районен съд-Кюстендил, и, за да се произнесе взе предвид :

Производството е по реда на Част "Трета", Глава "XXV", чл.310 т.1от ГПК.

Делото е образувано по исковата молба на Н.В.Д. ЕГН ********** *** срещу "ТРАНЗИТ" ООД със седалище в гр.Кюстендил и адрес на управление ул."Екзарх Йосиф" №8а. Предявени са обективно кумулативно съединени искове, а именно:

1) искове с правно основание чл.128 във вр. с чл.242 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на Д. суми, представляващи дължимо и незаплатено трудово възнаграждение, както следва:

- 200.00 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2007г.;

- 200.00 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2007г.;

- 200.00 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2007г.;

- 200.00 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2007г.;

- 200.00 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2008г.;

- 200.00 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2008г.

2) иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 60.00 лева, представляваща лихва за забавено плащане на трудовите възнаграждения за периода от м.септември 2007г. до м.февруари 2008г. за времето от 01.10.2007г. до датата на подаване на исковата молба - 07.05.2008г.

3) иск с правно основание чл.220 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200.00 лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

4) иск с правно оснивание чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на Д. сумата от 100.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2007г. и 2008г.

Претендира се заплащане на законната лихва върху сумите по исковете по КТ, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.05.2008г. до датата на окончателното им изплащане, като и на сторените по делото разноски.

Ответното дружество не изразява становище по предявените искове.

Кюстендилският районен съд, след като се запозна с доводите на страната и след като проучи задълбочено поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, което е имало срочен характер, доколкото е възникнало по силата на сключен на 10.09.2007г. договор със срок на изпитване. Срокът на договора е бил 6 месеца и е бил уговорен в полза на работодателя. В трудовия договор страните са договорили срок на предизвестие при прекратяването му в размер на 30 дни.

Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл.71 ал.1 от КТ, със заповед №1/15.02.2008г., считано от същата дата.

За периода на съществуване на трудовото правоотношение на ищеца са били начислявани във ведомостите за заплати трудови възнаграждения, както следва: 166.72 лева за месец септември 2007г., 45.31 лева за месец октомври 2007г., 47.36 лева за месец ноември 2007г. и 270.92 лева за месец януари 2008г. Тези суми не са заплатени на ищеца. За останалите два месеца възнаграждения не са му били начислявани и заплащани. Лихвата за забава върху тези суми за исковия период е в размер на 27.20 лева.

За времето, през което Д. е работил по трудово правоотношение с ответника, същият е придобил право на платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, за неползването на които му се дължи обезщетение в размер на 123.10 лева, което не му е било заплатено от работодателя.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: трудов договор№1/10.09.2007г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение №1/15.02.2008г., удостоверение за актуално състояние на дружеството-работодател, заключения от съдебно-счетоводна експертиза с вх.№322/14.07.2008г. и вх.№330/29.07.2008г. на в.л.Г.С..

Установените по безспорен начин релевантни за спора обстоятелства налагат следните правни изводи:

1. Претенциите за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2007г. са частично основателни, тази за месец януари 2008г. е изцяло основателна, а исковете за месеците декември 2007г. и февруари 2008г. за изцяло неоснователни. Съображения:

За да бъдат уважени така предявените искове в съдебното произаводство следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : 1) страните да са се намирали в трудово правоотношение през съответния период; 2) работникът/служителят да е престирал труд и 3) работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че Д., считано от 10.09.2007г. до датата 15.02.2008г. се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество. Този труд е бил възмезден, предвид естеството

на всяко трудово правоотношение. Срещу положения труд, съгласно императивното изискване на закона, за работодателя е възникнало насрещното задължение да заплати на работника или служителя трудово възнаграждение, съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор такова. От заключението на вещото лице, прието като доказателство по делото и неоспорено от страните, е видно, че работодателят и четири месеца не е изпълнил визираното по-горе задължение. Изследвайки изплащателните ведомости, експертът е установил, че на Д. са начислени суми за трудови възнаграждения за част от процесиите месеци, но че тези суми не са били изплатени. Съдът, преценявайки заключението на вещото лице като максимално обективно и вярно, ще кредитира същото изцяло като уважи предявените искове в размерите, посочени в заключението на вещото лице, като дължими. За месеците септември, октомври, ноември 2007г. и януари 2008г. се доказа, че ищецът е престирал труд, поради което са му били начислени трудови възнаграждения, както следва: 166.72 лева за месец септември 2007г., 45.31 лева за месец октомври 2007г., 47.36 лева за месец ноември 2007г. и 270.92 лева за месец януари 2008г. Тези суми не са заплатени на ищеца. За останалите два месеца, включени в исковия период ищецът не доказа, че е работил и, че му се следва заплащане на трудово възнаграждение, а и експертизата, която е в този смисъл не е оспорена.

Исковата претенция за месец септември 2007г. ще бъде уважена за сумата от 166.72 лева и отхвърлена за разликата над този размер до 200.00 лева, тази за месец октомври 2007г. ще бъде уважена за сумата от 45.31 лева и отхвърлена за разликата над нея, искът за месец ноември 2007г. ще бъде уважен за сумата от 47.36 лева и отхвърлен за разликата на този размер, а искът за месец януари 2008г. ще бъде уважен изцяло за сумата от 200.00 лева - независимо, че се установи, че дължимата сума за този месец е 270.92 лева, размерът на претенцията не е бил увеличен по съответния ред. За месеците декември 2007г. и февруари 2008г. исковете са неоснователни.

Върху сумите, които ще бъдат присъдени се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

2. Претенцията за заплащане на мораторна лихва върху сумите, представляващи неизплатени трудови възнаграждения е частично основателна и ще бъде уважена за сумата от 27.20 лева, респ. отхвърлена за разликата над нея. Съображения:

Работодателят е длъжен да заплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите си помесечно. Дължимите суми стават изискуеми, ако не е уговорено друго, на първото число на следващия месец, през който е възникнало основанието за плащане. В разглеждания казус липсва уговорка, противоречаща на принципа. Следователно трудовите възнаграждения на работещите в дружеството и в частност това на ищеца, стават изискуеми, считано от 1-во число на месеца, следващ този, за който трудовото възнаграждение се дължи. Изискуемостта настъпва автоматично по силата на правилото, че срокът кани и не е необходимо някакво допълнително действие от страна на работника или служителя, като отправянето на

покана за плащане например. Дължимата обща лихва за забава е акцесорно плащане и предполага уважени главници по дълга. В конкретния случай това означава следното : неизплатеното на Д. трудово възнаграждение за месец септември 2007г. е станало изискуемо на 01.10.2007г., в края на работния ден; за трудовото възнаграждение за месец октомври 2007г. изискуемостта е настъпила на 01.11.2007г. и т.н. От посочените дати работодателят, ответник в производството е изпаднал в забава и дължи на ищеца лихва, която цели да обезщети последния за пропуснатите ползи от забавата. Размерът на дължимата лихва е посочен в чл.245 ал.2 от КТ, която разпоредба има специален характер по отношение на общата норма в ЗЗД. Изчислената от вещото лице по посочения ред и за визираните по-горе периоди лихва възлиза общо на 27.20 лева. За посочения размер искът ще бъде уважен и съответно отхвърлен в частта над тази сума до пълния предявен размер от 60.00 лева.

3. Исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ е неоснователна, по следните съображения:

За да бъде присъдено процесното обезщетение, в производството следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) прекратяването да е осъществено на правно основание, изискващо отправянето на писмено педизвестие от прекратяващата страна; 3) срокът на предизвестието да не е отработен; 4) да не е заплатено дължимото обезщетение.

Установи се по делото, че съществувалото между страните трудово правоотношение е било такова със срок на изпитване. Касае се за правоотношение, което има определени специфики, регламентирани в разпоредбите на чл.70 и чл.71 от КТ. Този договор представлява срочен такъв, като срокът може да бъде уговорен в полза на която и да е от страните по него. В случая 6-месечният срок на договора е уговорен в полза на работодателя. Правните последици от този факт са регламентирани в разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ и се изразяват в привилегията страната, в чиято полза е бил уговорен срокът на изпитване, да прекрати договора във всеки един момент от съществуването му, без да дължи предизвестие за това.

В настоящия случай, първата от изброените по-горе предпоставки е налице и прекратяването на трудовото правоотношение между страните е факт, но правоотношението е било прекратено на основание, при което работодателят не е дължал отправяне на предизвестие, съответно не дължи и обезщетение за неспазване на срока на такова. Вярно е, че в трудовия договор страните са направили уговорка, че срокът на предизвестие при прекратяване ще бъде в размер на 30 дни, но тази уговорка следва да се тълкува като касаеща страната, в полза на която срокът на изпитване не е бил уговорен, а това в случая е работникът.

Искът следва да се отхвърли изцяло, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законова лихва.

4. Искът по чл.224 ал.1 от КТ следва да се уважи изцяло. Съображенията за направения извод са следните:

За да бъде присъдена търсената обезвреда, следва да са налице всички елементи от фактическия състав: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) преди прекратяването работникът или служителят да е имал право да ползва платен годишен отпуск в определен размер; 3) работникът или служителят да не се е възползвал от правото си.

Видно от заключението на в.л.С., за времето, през което Д. се е намирал в трудово правоотношение с ответника, ищецът е придобил правото да ползва 10 дни платен годишен отпуск. Това право не е било упражнено, трудовото правоотношение е прекратено, а обезщетение не е било заплащано. Целта на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е да замести неизползвания отпуск, както и да обезщети служителя за невъзможността отпуска да се ползва в бъдеще, поради прекратеното трудово правоотношение. Относно размера на дължимата обезвреда съдът ще кредитира изцяло изводите на вещото лице, обективирани в заключение вх.№330/29.07.2008г., приемайки, че дружеството дължи на Д. сумата от 123.10 лева. Този размер е изчислен на база разпоредбата на чл.224 ал.2 от КТ.

Исковата претенция е в размер, по-нисък от дължимата сума, а именно 100.00 лева и за тази сума ще бъде уважена. Върху тази сума се дължи заплащане на законната лихва, считано от 07.05.2008г. до окончателното изплащане.

На основание чл.359 от КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса и на разноски за вещо лице. Не дължи заплащане, съобразно частта от исковете, която ще бъде отхвърлена, и на разноски на дружеството, доколкото такива не са претендирани.

Ответното дружество дължи заплащане по сметката на Кюстендилския районен съд на държавна такса в размер на 50.00 лева и на разноски за вещо лице в размер на 25.30, съобразно уважената част от исковете. Дружеството дължи заплащане на разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете в размер на 21.00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "ТРАНЗИТ" ООД със седалище в гр. Кюстендил и адрес на управление ул."Екзарх Йосиф" №8а да заплати на Н.В.Д. ЕГН ********** ***, следните суми: 166.72 лева /сто шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2007г., 45.31 лева /четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2007г., 47.36 лева /четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2007г., 200.00 лева /двеста лева/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2008г.; 27.20 лева /двадесет и седем лева и двадесет стотинки/,

представляваща лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за горните месеци за периода от 01.10.2007г. до 07.05.2008г., както и 100.00 лева (сто лева), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2007г. и 2008г., ведно със законната лихва върху сумите, представляващи трудови възнаграждения и обезщетение за неползван отпуск , считано от 07.05.2008г. до окончателното им изплащане, като исковете за заплащане на трудови възнаграждения за месеците септември, октомври, ноември 2007г. и януари 2008г. за разликата над присъдените суми до пълните претендирани размери, както и исковете за заплащане на трудови възнаграждения за месеците декември 2007г. и февруари 2008г. и на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ изцяло, ведно с претенциите за присъждане на законна лихва ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.

ОСЪЖДА "ТРАНЗИТ" ООД със седалище в гр.Кюстендил и адрес на управление ул."Екзарх Йосиф" №8а да заплати на Н.В.Д. ЕГН ********** ***, сумата 21.00 лева /двадесет и един лева /, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "ТРАНЗИТ" ООД със седалище в гр.Кюстендил и адрес на управление ул."Екзарх Йосиф" №8а да заплати по сметката на Кюстендилски районен съд държавна такса в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, както и разноски за вещо лице в размер на 25.30 лева /двадесет и пет лева и тридесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в 2-седмичен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: