Съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска. Съгласно нормата на чл. 32 ал. 2 ЗС при наличието на съсобствена вещ правото на ползване може да бъде защитавано включително и с иска, заведен на посоченото основание, и при наличието на визираните в нормата предпоставки: съсобственост, невъзможност да се образува мнозинство от съособстениците досежно разпределението на реалното ползване на вещта или наличието на такова решение, което е вредно за общата вещ. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато между съсобствениците е налице решение, определящо реалното ползване на съсобствената вещ, включително и когато се отнася за неазастроена част от терена на парцела или когато такова разпределение е постановено по реда на съдебната администрация по реда на чл.32 ал.2 ЗС, е недопустимо преразпределение на ползването, освен ако не се установят обстоятелства, обуславящи наново съдебната намеса. В казуса и съобразно фактите и обстоятелства, на които се основава иска и представените писмени доказателства, е видно това, че ищците са собственици на ½ част от терена на процесния урегулиран поземлен имот, а ответниците, и въпреки липсата на категорични твърдения, не са носители на правото собственост, но имат равен обем право на ползване върху незастроената част от терена на имота. Този извод на съда се обуславя от твърденията и доказателствата, че в миналото – предполагаемо към 11.11.1968г., на общия праводател на страните по реда на ЗС, респективно друг нормативен акт е било учредено право на строеж върху държавен имот. В тази насока е цитирания нотариален акт № 81, т.ІІ, дело № 1137 /11.11 1968г. и нот. акт № 94 , т.І, д.№ 176/1984г., както и нот.акт № 169 , т VІІ, д.№ 1232/2007г. От тези доказателства е ясно това, че страните не са били носители на правото на собственост върху незастроената част от терена на парцела, а са притежавали по силата на чл.15 ал.3 от ЗС/отм./ правото да ползват незастроената част от бившия държавен имот. В последствие и очевидно са се възползвали от законовата възможност да придобият пълен обем право на собственост, праводателите на ищците са сторили това и то е изрично отразено в нот.акт №169, т.VІІ, д.№ 1232/2007г. или по-точно от изричното съдържание на този акт и най-вече от описаните като доказателства приложения. Практически, преди предявяването на този иск съществува влязло в сила решение на съд – решение от 29.04.1998г. по гр.д.№ 852/1997г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е разрешен спора относно реалното разпределение на ползване на незстроената част от терена на парцела между праводателите на ищците и ответниците. Това решение при условията на чл. 224 ГПК е задължително за страните и техните правоприемници, включително и за ищците, тъй като те са придобили правото да притежават пълен обем право на ползване от своите праводатели, а те са били страни по цитираното дело. Доколкото в исковата молба не се поддържа нищо по-различно от това, което съдът установи, предявеният иск е недопустим. Цитираното решение обвързва страните и в настоящото производство и повторна съдебна намеса е недопустима. Следва да се отбележи – само по себе си обстоятелството, че праводателите на ищците са прехвърлили своите права на самите ищци, при което те вече са били и носители правото на собственост, а не само на правото на ползване, не е от вида на визираните в чл.32 ЗС, даващи правото на преразпределение правото на ползване. По отношение правата на ползване няма промяна и правата на страните, касаещи това, са същите, каквито са били и към цитираното по-горе решение. В самата транслантивна сделка изрично е отбелязано и реално частта, която ще ползват ищците – раздел.І на договора в нот.акт № 169, т.VІІ, д.№ 1232 от 2007 г. на нотариус Боян Алексов. Твърдението на ищците, че е допусната грешка на вещото лице в производството по гр. д.№ 852/1997 г. по описа КОС, не би могло да бъде разглеждано в настоящото производство, а такова възражение, доколко считат за релевантно, са могли да направят в хода инстанционното или извъниинстанционното съдебно произвоство, или по реда на обжалване на самото решение, или чрез извънредните способи за отмяната му. Отделен е въпросът ако ищците твърдят, а те не правят това, че понастоящем и фактически имотът, незастроената част, се ползва не така, както по съдебното решение и че ответниците по някакъв начин пречат да упражняват това им гарант право на ползване в пълен обем. Както бе посочено такива обстоятелства в исковата молба не се сочат.

С оглед на горното производството по делото ще бъде прекратено, като на основание чл.64, ал.3 от ГПК съдът ще присъди ищците да заплатят на ответниците и сторените от тях разноски, а именно 100 лева, като адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител в настоящото производство адв.М.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д.№ 459 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2008 г.

Осъжда И.Х.Г., ЕГН **********, и Д.В.Г., ЕГН **********,***„Цар Освободител”, № 229, вх.Б, ет.3, ап.30, да заплатят на А.Б. Р. и Й.А. ***, ж.к „****, сумата 100 /сто/ лева, представляваща сторените от тях разноски по водене на делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред КОС в 7-дневен срок, считано от днес.