Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска колегия
на шестнадесети
май две хиляди и осма година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.
секретар Г.М.
като разгледа
докладваното от съдия А.
гражданско дело № 1059 по
описа на съда за 2006г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Д.К.К.,
ЕГН ********** ***, е предявила против К.Г.Я., ЕГН ********** ***, ул.”*****”,
бл.1, ет.11, ап.41, Р.Г.И., ЕГН ********** *** /с настоящ адрес от л.34- с.гр.,
ж.к.”*****/ и К.В.Т., ЕГН ********** ***-а, иск с правна квалификация по чл.97,
ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК
за признаване за установено, че правата им на собственост върху поземлен
имот № *****в кв.108 по плана на
гр.Кюстендил, състоящ се от 2 583кв.м. при граници: УПИ III- за детско учреждение, УПИ II -за училище, парцел X-7266,
бл.52, кв.107, ул.”Б.”, всички в кв.108 по плана на града, са както следва:
1/за
ищцата- 1268/2583 ид.ч.,
2/за
ответниците Я. и И.- общо 1132/2583 ид.ч. и
3/за
ответника Т.- 160/2583ид.ч. Правния интерес от иска се обосновава с нежеланието
на ответника Т. да постигнат съгласие за разпределение на сумите съгласно
дяловете им в собствеността върху имота, присъдени по гр.д. № 445/ 2001г. по
описа на КОС, включително и по други водени или предстоящи дела за имота, както
и възможността от имота да се образуват самостоятелни УПИ съобразно правата в
съсобствеността. Претендират се деловодни разноски.
В
с.з. и писмената защита процесуалният представител на ищцата поддържа иска по
наведените в ИМ фактически обстоятелства, оспорвайки твърдението на
представителя на третия ответник за нищожност на заповед № 1240/
В писменото становище ответниците Я.
и И. намират иска за основателен и молят за неговото
уважаване.
В с.з. и писмените бележки
представителят на ответника Т. оспорва иска като неоснователен. Претендира
нищожност на заповед № 1240/
Кюстендилският районен съд
след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл.188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
К. Д.Т.,***,
починал на 20.02.1956г. е наследодател на страните, които са негови универсални
правоприемници, както следва: ищцата е негова дъщеря, ответниците Я. и И. са негови внуци като преки наследници на дъщеря му С.К.Я.,
починала на
По
силата на нотариален акт № 116 на нотариуса при Кюстендилския окръжен съд, дело
№ 1296/ 1924г., на 02.09.1924г. общия наследодател К.Т. /известен още като П./
е закупил от Д.П. недвижим имот, находящ се в землището на гр.Кюстендил,
м.”Бивша циганска махала”, „През реката”, при големия мост и Колушки синор с площ около 13 943.50кв.м. при съседи: А.К.,
река, път, П.Ф., А.Б.и собствено място на Д.П. срещу пожизнена рента, за
изпълнението на която е наложена законна ипотека върху имота.
След
смъртта на наследодателя, с ИМ от
13.03.1957г. В.К. Т., ищцата, Р.Т.и С.К.Я. са поискали от съда
извършване на съдебна делба на останалото в наследство негово имущество, в
което са включени овощна градина от 8дка, ливада от 5дка и нива от 2 дка,
всички находящи се в м.”М.” в гр.Кюстендил при едни и същи граници и съседи.
Като доказателство за собственическите права на наследодателя е представено
удостоверение от 14.12.1956г. от КГНС, съгласно което по книгите на съвета на
името на К.Т. са записани посочените имоти, предмет на делбата като имот пл. №
2263 в кв.340 и 337 по плана на гр.Кюстендил, образуващи парцели в кв.340- I, II, VIII, VII, VI и IX и в кв.337-
VI,
VII,
VIII и
XV при общи съседи: ул.”Мусул”, А.Б.,
р.”Банска”, П.Ф. и н-ци на В. П. Ш.. Парцелите са
били неурегулирани, като кварталите са подлежали на нова улична и дворищна
регулация. Вещо лице инж.Г. сочи, че това отреждане е извършено по регулационният
план на гр.Кюстендил от 1909г., чието копие не е запазено в техническия архив
на Община Кюстендил. Така описаните парцели със своите съседи са идентични с
тези, отразени като съседи по нотариалния акт от 1924г. По ИМ е образувано
гр.д. № 243/ 1957г. по описа на съда, като с протоколно определение от
13.03.1957г. съдът е одобрил постигната между страните спогодба, съгласно която
в дял I на Р.Т.се поставят 3дка от имота, в дял II на В. Т. се поставят около
6дка от имота, в дял III
на С. Я.се отреждат около 3дка и отделно около 1дка от
имота и в дял IV на ищцата се отреждат около 3дка и 1дка от имота, описан като овощна
градина. Отделните имоти в дяловете са описани с различни граници и са съседни
един на друг, поради което всички общо образуват един имот. Общата площ на този
имот е около 17дка, т.е с 3.057дка в повече от площ на имота, закупен от
наследодателя през 1924г. След съпоставяне на съседите по нот.акт
и тези по делбения протокол вещо лице инж.Гонев установява, че разликата се дължи на обстоятелството,
че продавачът през 1924г. я е запазил за себе си.
При
изготвяне на ЗРП на гр.Кюстендил от 1960г. поделените през 1957г. имоти са
заснети като един общ имот пл. № 2564 в кв.108, отреден за следните
мероприятия: парцел II-за училище, парцел
III- за детско учреждение, парцел V-
за магазини и парцел
X- за жилищно строителство. Съседни на него са имоти пл. №
2562- записан на В. П., пл. № 2595- на П.Ф. и пл. № 2565- на А.Б.и В. Б. От северната
страна имот пл. № 2564 граничи с ул.”Спартак” /”Мосул”/, а от южната- с
р.”Банска”.
Следващият
ЗРП на гр.Кюстендил, утвърден със заповед № 1345/ 26.05.1965г. е проектиран
върху кадастралната основа от 1960г. Регулационните предвиждания по плана за имот
пл. № 2564 в кв.108г. нямат изменение в сравнение с предходните от 1960г. След
= 2
=
/продължение
на решение от
на вещото лице са
показани със съответните размери дялове II, III и IV от разделителния протокол от 1957г., а на скица № 2- разположението на
частите от тези дялове върху парцел IV, отреден за паркинг.
Със
заповед № 1731/
По
гр.д. № 1482/ 1993г. по описа на КРС ищцата, първия и втория ответници и
наследодателя на третия ответник В. Т. са предявили срещу СПТУ по Текстил и
облекло-гр.Кюстендил иск по чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване
владението върху част от имот пл.№ 2564 в кв.108 по плана на гр.Кюстендил,
която е останала неотчуждена и отредена за парцел IV, в
който са били разположени две бараки с обща площ на парцела от 2 593кв.м.
и иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване
от ползването без правно основание на парцела. С решение по делото исковете са
отхвърлени, но решението е отменено с решение по гр.д.№ 68/ 1996г. по описа на
КОС и делото е върнато за ново разглеждане. Междувременно е починал ищецът В. Т.
и на негово място е конституиран като ищец неговия син и настоящ трети
ответник. Делото е водено под нов № 459/ 1996г. по описа на КРС и с решение от
Междувременно,
ищцата по делото е подала молба № 94-00-350/
1/дял
II с 160кв.м., оцветен с оранжев цвят, собственост на В. Т.,***, оцветен със
зелен цвят, собственост на ищцата и
3/дял
III с 1 132кв.м., оцветен с жълт цвят, собственост на ответниците Я. ***.2007г.
вещото лице сочи, че дял I на Р.Т.попада в училището, т.е. намира се извън имот пл. № *****в кв.108
по плана на града. Според вещото лице площта на имота е 2 560кв.м., за
разлика от данните в преписката за издаване на заповед № 1240/
По
влезлите в сила решения на КОС и САС на
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от: нот.акт № 116/ 1924г. на КОС; протокол от 13.03.1957г. на КНС;
скица № 1055/
Приложената
по делото заповед № 1536/
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира иска за допустим като подаден от легитимиран от закона
правен субект пред компетентния за разглеждането му съд по см. на чл.79, ал.1
във вр. с чл.83 от ГПК /отм./ във вр.
с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Налице е правен интерес от предявяването му с оглед
липсата на съгласие между страните за действителните права на собственост в
имот пл. № *****в кв.108 по плана на гр.Кюстендил,
= 3
=
/продължение
на решение от
която липса пречи за
тяхното законосъобразно упражняване, включително извличане на гражданските
облаги от съсобствения имот и упражняване на
евентуално право за делба.
Разгледан
по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
По
смисъла на императивната правна норма на чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива и съответно доказва чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. Ищцата претендира възникване на съсобствеността
между страните върху имот пл. № *****в кв.108 от плана на гр.Кюстендил по
силата на наследствено правоприемство и делба от
наследодателя К. Д.Т., липса на валидно отчуждаване на процесния
имот или части от него, включен в имот пл. № 2564 в кв.108 по плана на
града от 1960 и 1965г. и действието на заповед № 1240/
Между
страните не се спори, че са наследници на общия наследодател Т., който валидно
е придобил правото на собственост върху имота по нот.акт
№ 116/ 1924г. с обща площ 13 943.50дка. Поради наличието на идентичност
между неговите граници и съседи и тези на имотите в м.”М.” в землището на
гр.Кюстендил по разделителния протокол от 13.03.1057г. по гр.д. № 243/ 1957г.
по описа на КНС, взети общо и разглеждани като едно общо цяло преди делбата,
съдът приема, че с разделителния протокол от 1957г. страните валидно са
трансформирали останалата в наследство от Т. съсобственост върху имота в
разделна такава по отделни дялове за всеки от тях. Общата площ на разделените
имоти е по-голяма от разполагаемата такава към момента на покупката на имота
през 1924г. По делото няма събрани доказателства за междувременно валидно
придобиване на собствеността за останалата разделена площ от 3.057дка, но този
факт не е от значение за делото, т.к. делбата на чужда за съсобствениците вещ
не е нищожна по смисъла на правилото на чл.73 от ЗН. Същата е законосъобразно
осъществена, т.к. няма нарушение на чл.40 от ЗПИНМ /отм./ в редакцията, обн. Изв. бр.227 от 1949г. за обособяване на реалните
дялове съобразно нормите за размери на парцелите по повърхност и лице, въпреки,
че имотите са били неурегулирани, т.к. са разположени в строителните граници на
града. С оглед на изложеното, съдът приема за достоверно означението на
дяловете от делбата през 1957г. на скица № 2 към заключението на вещо лице инж.Гонев, попадащи в имот пл.№ 2564 по ЗРП на града от 1960г.
Част от тези дялове се намират в парцел IV, отреден за паркинг по ЗРП
от 1965г. Площта на парцела е съществуващата такава преди издаването на заповед
№ 1101/ 12.05.1988г., с която е изменена дворищната регулация с придаване на
части от него към съседните парцели II и III.
Заповедта не е произвела отчуждително действие, т.к. придадените части от
парцел IV не са заплатени на техните собственици по см. на §81 от ППЗПИНМ /отм./ и
чл.39 от ЗПИНМ /отм./. Няма данни парцелът да е актуван като държавна или
общинска собственост, поради което страните по делото са негови собственици по
силата на наследственото правоприемство и делбата от
1957г. За незаконното ползване на бараките, находящи се в парцела и прилежащите
дворни места и за предаване владението им, страните по делото успешно са водели
гр.д. № 459/ 1996г. на КРС и гр.д.№ 507/ 1999г. на КОС. Дял I по
разделителния протокол в собственост на Р.Т.е ирелевантен
за спора, т.к. не попада в парцел IV, имот пл. № 2564 по ЗРП от
1965г. С влезлите в сила решения по посочените гр.д. със сила на присъдено нещо
е установено правото на съсобственост на страните по делото върху парцел IV от
имот пл. № 2564 в кв.108. Отделните, принадлежащи им идеални части от
съсобствеността са идентични с площта, заемана от всеки от притежаваните от тях
дялове в парцел IV, както следва: за ищцата 1 132кв.м., за първите двама ответници-
1 268кв.м. и за третия ответник- 160кв.м. или права са съответно
1132/2560ид.ч., 1268/2560ид.ч. и 160/2560ид.ч. Т.к. общият сбор на площите от
съответните дялове в парцел IV е 2 560кв., то искът е
неоснователен за имот с обща площ 2 583кв.м. В резултат на преобразуващото
действие на заповед № 1240/ 08.12.2000г. на кмета на Община Кюстендил
посочените ид.ч. от съсобствеността върху имота са
идентични в същото съотношение и по отношение на новообразувания имот пл. №
7246, който е актуалната сигнатура на собствеността както към момента на
подаване на ИМ, така и към датата на приключване на устните състезания по
делото. Заповедта е действителен и стабилен административен акт. Съдът не
открива релевираните от представителя на третия
ответник основания за нищожност на същата. По см. на чл.41, ал.3 от АПК /отм./,
който е действал по време на издаването й, заповедта следва да има законов
статут, което ще рече да е издадена от компетентен орган, в съответната форма,
при спазване на процесуалните и материално правните изисквания на закона и да е
съобразена с целта на закона. Органът, издател на заповедта, има персонална и
материална компетентност за издаването й по см. на чл.44, ал.1, т.12 от ЗМСМА
/в редакцията до изменението обн. ДВ, бр.19/ 2005г./
и чл.6, т.7 от ЗТСУ /отм./. Формата на заповедта е спазена, т.к. отговаря на
регламента по чл.15, ал.2 от ЗАП /отм./, с изключение на фактическите основания
/мотиви/ за издаването й, но тяхната липса не е особено съществен порок, водещ
до нищожност, а евентуално до унищожаемост, т.е.
незаконосъобразност. Този порок към днешна дата не се отразява на валидността
на заповедта, т.к. не е водено административно производство за прогласяване
заповедта за незаконосъобразна, поради което настъпилите в следствие на издаването
й законни последици са валидно осъществили се. Посоченото правно основание за
издаване на заповедта касае проведено служебно административно производство по
чл.90 във вр. с чл.86 от ППЗТСУ /отм/.
Молбата на ищцата за издаване на заповедта, не променя този факт, т.к. същата
представлява сигнал за наличие на основанията за служебно образуване на
производството от административния орган. Липсата на доклад на главния архитект
на Общината по чл.90, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ води до незаконосъобразност на заповедта,
но не и до нищожност, която не може да се вземе предвид по посочените по-горе
правни изводи. Особеният ред за изменяне на ДРП по чл.93 от ПЗТСУ /отм./ е
неприложим, т.к. молбата на ищцата не е приета от административният орган като
искане на всички заинтересовани собственици за промяна на плана, поради което
не е необходимо да изхожда от всички правоимащи и да
е с нотариална заверка. Дори административният орган погрешно да се образувал и
провел производството за попълване на кадастралната основа с нов имот, то този
порок отразява материална незаконосъобразност на заповедта, но не и нищожност.
Нередовното връчване на заповедта на всички заинтересовани страни и
по-конкретно на третия ответник не е част от процедурата по нейното издаване,
поради което не рефлектира върху законосъобразността й. Този порок е от
значение единствено за надлежното законосъобразно упражняване на процесуалното
право на жалба срещу заповедта. Това право към датата на приключване на устните
състезания по делото е погасено, поради изтеклия 14-дневен срок за оспорване от
узнаване за издадената заповед, имайки предвид датата на депозиране на
преписката в съда. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява частично
основателен. Поради по-малката обща площ на имот пл. № *****по заключението на
вещо лице инж.Г. от заявената такава, искът ще се отхвърли за разликата над
2560 до претендираните 2 583 в знаменателя в
дробите идеалните части. Заключението на вещо лице инж.Г. съдът обсъжда за
нуждите на делото, т.к. го намира за обективно и компетентно.
На
основание чл.64, ал.1 и чл.65, ал.2 от ГПК /отм./ във вр.
с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ответникът Т. дължи заплащане на сторените от ищцата
деловодни разноски в размер на 430.40лв.
Поради
пълното уважаване на иска за разполагаемите ид.ч. от
собствеността за страните в числителя на процесните
дроби, който обуславя интереса на ищцата от търсената искова защита, в който
смисъл разликата в общата площ на имота по ИМ и действителната такава е
резултат на неправилно изчисление, ответника Т. няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2,
ал.1 от ПЗР на ГПК по отношение на К.Г.Я., ЕГН **********
***, ул.”*****”, бл.1, ет.11, ап.41, Р.Г.И., ЕГН ********** *** /с настоящ
адрес в с.гр., ж.к.”*****/ и К.В.Т.,
= 4
=
/продължение
на решение от
ЕГН ********** ***-а,
че тримата и Д.К.К., ЕГН ********** ***, имат следните права на собственост
върху имот пл. № *****в кв.108 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от
2 560кв.м. при граници: УПИ III- за
детско учреждение, УПИ
II -за училище, парцел X-7266, бл.52, кв.107, ул.”Б.”,
всички в кв.108 по плана на града:
1/за
К.- 1268/2560 ид.ч.,
2/за
Я. и И.- общо 1132/2560 ид.ч.
и
3/за
Т.- 160/2560ид.ч., като за разликата до претендираните
права при знаменател в дробите над 2560 до 2583 ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.В.Т. да заплати на Д.К.К. /двамата с посочени лични данни/ 430.40лв. /четиристотин и тридесет лева и
четиридесет стотинки/ деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията до страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: