Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 24.04.2008 год.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд,административна колегия,в открито съдебно заседание на двадесет и трети
април две хиляди и осма година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.
при участието на
секретар-протоколистката В.С., като разгледа докладваното от съдия Р. адм.д.№ 1419 / 2007 год.,за да се произнесе,взе в предвид
следното:
М.Г.М. ,ЕГН ********** *** обжалва Решение № 32/РГ от
29.08.2000 год., постановено по заявление вх.№ 32084/26.05.1999 год., подадено
от М.Л.Й.,ЕГН ********** за възстановяване на правото на собственост на
наследниците на М.С.Г., б.ж. на с.Мазарачево,кюст.област,
на гори и земи от горският фонд, находящи се в
землището на с.Мазарачево,кюст.област, , в частта на
решението, в която е възстановено правото на собственост върху залесена горска
територия на площ от 12,00 дка, находяща се в м.”М.О.”,представляваща
имот № 100028 по картата на възстановената собственост и върху ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА
ТЕРИТОРИЯ на площ от 34,5 дка,находяща се в м.”Л.”,
представляваща имот № 107001 по картата на възстановената собственост.Развиват
се съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение в посочената му
част, поради това че административният орган незаконосъобразно е възстановил
правото на собственост не в местностите, където са се намирали и се намират
заявените 6-шест на броя гори, а в различни и при незаконосъобразното им
групиране.
Ответната по жалбата
служба,Регионално управление на горите-гр.Кюстендил и Държавно лесничйство-гр.Кюстендил, редовно призовавани за съдебните
заседания по делото , не изпращат представители и не взимат становище по
жалбата.
КРС,след като провери валидността
и законосъобразността на о атакуваният административен акт и обсъди събраните
по делото доказателства,приема за установено следното:
Жалбоподателката,
видно от Удостоверение за насленици изх.№
23/23.04.2007 год./л.8/, изд.от кметският наместник на с.***,кюст.област, е наследник-низходящ от втори ред и внучка на М.С.Г.,
б.ж. на с.***,кюст.област, починал на 25.12.1956
год., като съгласно това удостоверение наследник на горното лице-низходящ от
първи ред и син е и М.Л.Й., който видно от материалите по заявление вх.№
84/26.05.1999 год./л.21-24/ е бил зявител в
административното производство по реституция на 6-шест на брой гори,находящи се в землището на с.Мазарачево,Кюст.област.Към
заявлението заявителят е приложил изискуемите се от закона доказателства за
наследствената си връзка с бившият собственик-у-ние за наследници изх.№
64/25.05.1999 г./л.23/, както и такива за правото на собственост на праводателя си-удостоверение изх.№ 73/25.05.1999 г./л.22/,
изд.от Кмета на с.***, представляващо извлечение от днъчен
регистър от 1936 год., съгласно който заявените за възстановяване на
собствеността гори са били собственост на М.С.Г..Административният орган с
атакуваното решение признал правото на н-ците на
горното лице да възстановят собствеността си и за шесте
заявени гори, като ги възстановил реално групирайки ги на две места върху имоти
с № № 100028 и 107001 по картата на възстановената
собственост на землището на с.***, видно и от атакуваното решение/л.4-5/.От
експертни заключения с вх.№ № № 265/10.09.2007
г./л.34-37/ и вх.№ 189/14.04.2008 г.,последното и в устно допълнената му и
пояснена в с.з. на 23.04.2008 г. част,изп.от в.л.
инж.Г. се установява това,че : 1.По отношение на никоя от заявените за
възстановяване правото на собственост гори не съществуват на терена
съществуващи и/или възстановими стари реални граници по смисъла на § 2 от ДР на ППЗВСГЗГФ; 2.Във всичите шест местностти
съществуват свободни и невъзстановени на трети лица гори,върху които може да се
възстанови правото на собственост на всяка една от горите, така както е заявена
като площ; 3.Правото на собственост върху горите, находящи
се в м.”М.О.” е възстановено в същата
местност.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки установеното
съдът счита,че атакуваното решение и в посочената му част е
незаконосъобразно,поради което ще се отмени по следните съображения:
По делото няма спор по
това,че жалбоподателят е лице от кръга на посочените в чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ.Не е
спорно и по това,че жалбоподателката не е била
заявител в административното производство по реституция на горите и земите от
горският фонд, като и в него заявителят е бил лице по смисъла на посочената
разпоредба, а именно-М.Л.Й.-низходящ от втори ред и внук на бившият собственик
на горите.Няма спор в делото и по това,че заявителят в административното производство пред ответната
по жалбата служба е представил изискуемите се от чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени
доказателства,установяващи правата на собственост в лицето на праводателя му по отношение на заявените за възстановяване
на собствеността гори и земи от горският фонд.Спорът между страните е сведен до
реално приложеният способ за реституция на заявените за възстановяване на
собствеността гори.Нормата на чл.4,ал.1 и 2 ЗВСГЗГФ поставя като задължително
изискване собствеността върху горите да се възстановява в местностите ,където
са се намирали.На практика и с оглед приетите като неоспорени от страните
експертни заключения на вещото лице инж.Г. , посочени по-горе, ответната по жалбата служба в
нарушение на посоченото законодателно изискване незаконосъбразно
в т.1 и 2 на атакуваното решение е
осъществила групиране на по-голямата част от горите,заявени за
възстановяване,при положение че съществува възможност това да бъде сторено в
местностите,където са били заявени и са се намирали,макар и по отношение не на
всички от тях да съществуват реално на терена стари реални или възстановими
граници по смисъла на § 2 и § 3 от ДР на ППЗВСГЗГФ.Поради изложеното
атакуваното решение в посочената му част ще се отмени,без съдът да постановява
изричен диспозитив,по силата на който всяка една от
горите бъде конкретно индивидуализирана,тъй като въпросът за индивидуализацията
на горите е от изключителната компетентност да бъде сторено за първи път от
административният орган,който между
другото и единствено би могъл с помощта на съответната фирма-изпълнител на
техническите дейностти да осъществи пълната
индивидуализация на всяка една гора,включително с отреждането на уникален номер
от картата на възстановената собственост,а от друга страна и ако това бе
сторено от съда,същият би нарушил чл.173,ал.2 АПК,както и законоустановеното
право на двуинстанционна съдебна защита на участниците в процеса.С оглед на
изложеното администратвният орган държи на
жалбоподателят постановяването на ново решение,с което собствеността на горите
по точки от първа до 6 включително да се възстанови реално в местностите,
където са заявени и са се намирали, върху равностойни по количество и по
възможност качество, като постановяването на решението следва да се извърши в
2-месечен срок от влизането в сила на настоящото решение.
Водим от горното и на осн.чл.13,ал.6 ЗВСГЗГФ и чл.173,ал.2 и чл.174 АПК, съдът:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 32/РГ от 29.08.2000 год. на Общинска служба по земеделие и
гори-гр.Кюстендил, постановено по заявление вх.№ 32084/26.05.1999 год.,
подадено от М.Л.Й.,ЕГН ********** за възстановяване на правото на собственост
на наследниците на М.С.Г., б.ж. на с.Мазарачево,Кюст.област,
на гори и земи от горският фонд, находящи се в
землището на с.***,Кюст.област, , в частта му в която е възстановено правото на собственост
върху залесена горска територия на площ от 12,00 дка, находяща
се в м.”М.О.”,представляваща имот № 100028 по картата на възстановената
собственост и върху ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ на площ от 34,5 дка,находяща се в м.”Л.”, представляваща имот № 107001 по
картата на възстановената собственост
Указва на Общинска служба по
земеделие и гори гр.Кюстендил да изпълни
дадените в мотивната част на решението указания по
приложението на закона, като постанови свое решение, с което възстанови правото
на собственост на всяка една от шесте заявени за
възстановяване на правото на собственост гори по заявление вх.№
32084/26.05.1996 год., подадено от М.Л.Й.,ЕГН ********** за възстановяване на
правото на собственост на наследниците на М.С.Г., б.ж. на с.Мазарачево,Кюст.област, на гори и земи от горският фонд, находящи се в землището на с.***,Кюст.област,
като възстанови правото на собственост върху всяка гора по отделно и в
местностите,където са заявени върху бившото им
местонахождение, или върху друга свободна, но равностойна по количество и
качество гора, като ДАВА НА АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН 2-двумесечен срок от
влизането в сила на настоящото решение,за да изпълни дадените указания с
настоящото.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от връчвнето
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: