Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                 

                                       гр.Кюстендил, 24.04.2008  год.

                              В      И М Е Т О     НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,административна колегия,в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осма  година в състав:

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  А.Р.

 

при участието на секретар-протоколистката В.С., като разгледа докладваното от съдия Р. адм.д.№ 1419 / 2007 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:

 

                    М.Г.М. ,ЕГН  ********** *** обжалва Решение № 32/РГ от 29.08.2000 год., постановено по заявление вх.№ 32084/26.05.1999 год., подадено от М.Л.Й.,ЕГН ********** за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М.С.Г., б.ж. на с.Мазарачево,кюст.област, на гори и земи от горският фонд, находящи се в землището на с.Мазарачево,кюст.област, , в частта на решението, в която е възстановено правото на собственост върху залесена горска територия на площ от 12,00 дка, находяща се в м.”М.О.”,представляваща имот № 100028 по картата на възстановената собственост и върху ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ на площ от 34,5 дка,находяща се в м.”Л.”, представляваща имот № 107001 по картата на възстановената собственост.Развиват се съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение в посочената му част, поради това че административният орган незаконосъобразно е възстановил правото на собственост не в местностите, където са се намирали и се намират заявените 6-шест на броя гори, а в различни и при незаконосъобразното им групиране.

 

                      Ответната по жалбата служба,Регионално управление на горите-гр.Кюстендил и Държавно лесничйство-гр.Кюстендил, редовно призовавани за съдебните заседания по делото , не изпращат представители и не взимат становище по жалбата.                     

 

                     КРС,след като провери валидността и законосъобразността на о атакуваният административен акт и обсъди събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

 

                       Жалбоподателката, видно от Удостоверение за насленици изх.№ 23/23.04.2007 год./л.8/, изд.от кметският наместник на с.***,кюст.област, е наследник-низходящ от втори ред и внучка на М.С.Г., б.ж. на с.***,кюст.област, починал на 25.12.1956 год., като съгласно това удостоверение наследник на горното лице-низходящ от първи ред и син е и М.Л.Й., който видно от материалите по заявление вх.№ 84/26.05.1999 год./л.21-24/ е бил зявител в административното производство по реституция на 6-шест на брой гори,находящи се в землището на с.Мазарачево,Кюст.област.Към заявлението заявителят е приложил изискуемите се от закона доказателства за наследствената си връзка с бившият собственик-у-ние за наследници изх.№ 64/25.05.1999 г./л.23/, както и такива за правото на собственост на праводателя си-удостоверение изх.№ 73/25.05.1999 г./л.22/, изд.от Кмета на с.***, представляващо извлечение от днъчен регистър от 1936 год., съгласно който заявените за възстановяване на собствеността гори са били собственост на М.С.Г..Административният орган с атакуваното решение признал правото на н-ците на горното лице да възстановят собствеността си и за шесте заявени гори, като ги възстановил реално групирайки ги на две места върху имоти с № 100028 и 107001 по картата на възстановената собственост на землището на с.***, видно и от атакуваното решение/л.4-5/.От експертни заключения с вх.№ № 265/10.09.2007 г./л.34-37/ и вх.№ 189/14.04.2008 г.,последното и в устно допълнената му и пояснена в с.з. на 23.04.2008 г. част,изп.от в.л. инж.Г. се установява това,че : 1.По отношение на никоя от заявените за възстановяване правото на собственост гори не съществуват на терена съществуващи и/или възстановими стари реални граници по смисъла на  § 2 от ДР на ППЗВСГЗГФ; 2.Във всичите шест местностти съществуват свободни и невъзстановени на трети лица гори,върху които може да се възстанови правото на собственост на всяка една от горите, така както е заявена като площ; 3.Правото на собственост върху горите, находящи се в м.”М.О.” е  възстановено в същата местност.

                 Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

                Съобразявайки установеното съдът счита,че атакуваното решение и в посочената му част е незаконосъобразно,поради което ще се отмени по следните съображения:

                  По делото няма спор по това,че жалбоподателят е лице от кръга на посочените в чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ.Не е спорно и по това,че жалбоподателката не е била заявител в административното производство по реституция на горите и земите от горският фонд, като и в него заявителят е бил лице по смисъла на посочената разпоредба, а именно-М.Л.Й.-низходящ от втори ред и внук на бившият собственик на горите.Няма спор в делото и по това,че заявителят в  административното производство пред ответната по жалбата служба е представил изискуемите се от чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства,установяващи правата на собственост в лицето на праводателя му по отношение на заявените за възстановяване на собствеността гори и земи от горският фонд.Спорът между страните е сведен до реално приложеният способ за реституция на заявените за възстановяване на собствеността гори.Нормата на чл.4,ал.1 и 2 ЗВСГЗГФ поставя като задължително изискване собствеността върху горите да се възстановява в местностите ,където са се намирали.На практика и с оглед приетите като неоспорени от страните експертни заключения на вещото лице инж.Г. , посочени  по-горе, ответната по жалбата служба в нарушение на посоченото законодателно изискване незаконосъбразно в т.1 и 2  на атакуваното решение е осъществила групиране на по-голямата част от горите,заявени за възстановяване,при положение че съществува възможност това да бъде сторено в местностите,където са били заявени и са се намирали,макар и по отношение не на всички от тях да съществуват реално на терена стари реални или възстановими граници по смисъла на § 2 и § 3 от ДР на ППЗВСГЗГФ.Поради изложеното атакуваното решение в посочената му част ще се отмени,без съдът да постановява изричен диспозитив,по силата на който всяка една от горите бъде конкретно индивидуализирана,тъй като въпросът за индивидуализацията на горите е от изключителната компетентност да бъде сторено за първи път от административният орган,който  между другото и единствено би могъл с помощта на съответната фирма-изпълнител на техническите дейностти да осъществи пълната индивидуализация на всяка една гора,включително с отреждането на уникален номер от картата на възстановената собственост,а от друга страна и ако това бе сторено от съда,същият би нарушил чл.173,ал.2 АПК,както и законоустановеното право на двуинстанционна съдебна защита на участниците в процеса.С оглед на изложеното администратвният орган държи на жалбоподателят постановяването на ново решение,с което собствеността на горите по точки от първа до 6 включително да се възстанови реално в местностите, където са заявени и са се намирали, върху равностойни по количество и по възможност качество, като постановяването на решението следва да се извърши в 2-месечен срок от влизането в сила на настоящото решение.

 

              Водим от горното и на осн.чл.13,ал.6 ЗВСГЗГФ и чл.173,ал.2 и чл.174 АПК, съдът:

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

              ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 32/РГ от 29.08.2000 год. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Кюстендил, постановено по заявление вх.№ 32084/26.05.1999 год., подадено от М.Л.Й.,ЕГН ********** за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М.С.Г., б.ж. на с.Мазарачево,Кюст.област, на гори и земи от горският фонд, находящи се в землището на с.***,Кюст.област, , в частта му  в която е възстановено правото на собственост върху залесена горска територия на площ от 12,00 дка, находяща се в м.”М.О.”,представляваща имот № 100028 по картата на възстановената собственост и върху ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ на площ от 34,5 дка,находяща се в м.”Л.”, представляваща имот № 107001 по картата на възстановената собственост

 

           Указва на Общинска служба по земеделие и гори гр.Кюстендил  да изпълни дадените в мотивната част на решението указания по приложението на закона, като постанови свое решение, с което възстанови правото на собственост на всяка една от шесте заявени за възстановяване на правото на собственост гори по заявление вх.№ 32084/26.05.1996 год., подадено от М.Л.Й.,ЕГН ********** за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М.С.Г., б.ж. на с.Мазарачево,Кюст.област, на гори и земи от горският фонд, находящи се в землището на с.***,Кюст.област, като възстанови правото на собственост върху всяка гора по отделно и в местностите,където са заявени върху бившото им местонахождение, или върху друга свободна, но равностойна по количество и качество гора, като ДАВА НА АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН 2-двумесечен срок от влизането в сила на настоящото решение,за да изпълни дадените указания с настоящото.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-гр.Кюстендил в  14-дневен срок от връчвнето му на страните.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: