Р Е Ш
Е Н И
Е
№
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска колегия
на тринадесети
юни две хиляди и осма година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.А.
секретар Г.М.
като разгледа
докладваното от съдия А.
гражданско дело № 1460
по описа на съда за 2007г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Адв.К.С.от
КАК като упълномощен представител на А.Б.З., ЕГН ********** *** адв.С., е предявил против Н.Л.К., ЕГН ********** ***, иск с
правна квалификация по чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 от
ЗЗД за заплащане на 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ в следствие на травматични увреждания,
причинени от извършен побой с дърво на
В с.з. процесуалният представител на
ищеца поддържа иска по основание и размер и моли за уважаването му.
Процесуалният представител на
ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан и претендира деловодни
разноски.
Кюстендилският
районен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при
условията на чл.188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, приема
за установена следната фактическа обстановка:
С
влязла в сила на
По
настоящето дело е представена епикриза от ХО на
МБАЛ-гр.Кюстендил, от чието съдържание е видно, че на
Св.М.сочи,
че
Св.А.обяснява,
че от известно разстояние бил свидетел на случката, при която видял, че двама
души удрят с дърво ищеца пред къщата на улицата, че ищецът паднал на земята, а
биещите го мъж и жена избягали с някаква бяла кола марка „Лада”. Според свидетеля
други лица не е имало на място. Същият сочи, че не е видял ищеца да удря
някого. Свидетелят бил наблизо, т.к. бил отишъл в с.Церовица същият ден за гъби
с приятеля му И..
Св.Петров
сочи, че на посочената дата бил на гъби със св.А.. Слезли в с.Церовица и по
някое време чули викове. Видели, че в двора на къщата майката и бащата на ищеца
се карали с жена и мъж. Ищецът дошъл с мотор. Тогава мъжът, който се карал с
майка му взел един кол /прът/ и го ударил по главата, ищецът паднал на земята,
а мъжът и жената започнали да го ритат в главата и ребрата, след което се
затичали надолу и чул палене на кола. Свидетелят сочи, че ищецът не е удрял
никого.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от: материалите по н.ч.х.д. №
525/ 2003г. по описа на КРС; епикриза от д-р А.към ХО
на МБАЛ-гр.Кюстендил; болничен лист № 6315651/
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим,
като подаден от легитимиран правен субект пред териториално и родово
компетентния за разглеждането му съд по см. на чл.79, ал.1 и чл.85 от ГПК
/отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Налице е
правен интерес от предявяването му поради липса на репариране на претендираната сума за обезщетение.
Разгледан
по същество, искът е недоказан. Съображенията за това са следните:
ФС
на иска включва комулативно наличие на 5 елемента:
1/деяние /действие/ на ответницата във вид на нанесен на ищеца побой с дърво,
2/противоправност на деянието, 3/неимуществени вреди,
4/причинна връзка между деянието и вредите и 5/вина на ответницата.
По
реда за разпределение на доказателствената тежест на
основание чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2,
ал.1 от ПЗР на ГПК ищецът следва да докаже 4-те елемента от ФС на иска, а
ответницата- липсата на вина с оглед оборимата презумция по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По
делото ищецът не е провел доказване на елементите от ФС на иска. От писмените
доказателства съдът установява, че на
= 2
=
/продължение
на решение от
същата не го е
удряла, а той я е ударил /посоченият от св.М.грешен месец на случката е грешка
на паметта и не води до недостоверност на показанията/. В подобен смисъл са и
показанията на св.Гогов, който сочи, че между страните е имало конфликт, но
същите са дошли при него след инцидента без видими белези от побой. Показанията
на св.М.за вредоносно поведение на ищеца спрямо ответницата се потвържават от осъдителната присъда на КРС по н.ч.х.д.№
525/ 2003г. спрямо ищеца, с която същият е признат за виновен, че на посочената
дата на конфликта между страните и място е причинил на ответницата травматични
увреждания във вида на леки телесни повреди, за което е осъден да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди. По см. на чл.222 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК и чл.413, ал.2 от НПК влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно вредоносното поведение
на ищеца спрямо ответница, механизма и вида на същото, неговата противоправност като престъпление и вината на ищеца във вид
на пряк умисъл. Поведението на ответницата, обсъждано в мотивите на
наказателната присъда, е ирелевантно за делото, т.к.
не се разпростира в задължителните предели на зачитане на присъдата от
гражданския съд /в тази насока вж.решение №360/14.04.1975г. по гр.д.№
128/1975г., I г.о., решение №392/11.03.1976г. по гр.д. №95/1976г., I г.о./. По
делото няма никакви данни за виновно поведение на ответницата спрямо ищеца във
на описаното такова в ИМ. Показанията на св.А.и Петров са вътрешно
противоречиви. Същите сочат, че са били на мястото на инцидента, но са го
гледали отстрани. Св.А.сочи, че е бил с приятеля му И., докато св.П. сочи, че
са били само двамата с А.. Св.А.сочи, че двама души мъж и жена са удряли ищеца
с дърво по главата, докато св.П. сочи, че само мъжът взел прът и ударил ищеца,
като жената само го ритала с мъжа по главата и ребрата. Освен вътрешно
противоречиви, показанията на двамата свидетели са недостоверни в частта, че
ищецът не е удрял никого, т.к. се опровергават от присъдата по н.ч.х.д. № 525/
2003г. на КРС. С оглед на изложеното, съдът намира показанията на тези
свидетели за недостоверни и дадени с единствената цел да обслужат тезата по ИМ.
Друг е въпросът, че показанията дори не обслужват тази теза, т.к. й
противоречат. Поради горното, искът ще се отхвърли като недоказан.
С
оглед изхода от иска, като акцесорно негово следствие
неоснователна се явява претенцията по чл.86, ал.1 във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата за обезвреда, считано от
На
основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ във вр. с §2,
ал.1 от ПЗР на ГПК ищецът дължи заплащане на сторените от ответницата деловодни
разноски в размер на 82лв.
Ищецът
няма право на деловодни разноски поради отхвърляне на иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДЯВЕНИЯ от адв.К.С.от КАК като упълномощен представител
на А.Б.З., ЕГН ********** *** адв.С., против Н.Л.К.,
ЕГН ********** ***, иск с по чл.45, ал.1 във вр. с чл.52
от ЗЗД за сумата 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ в следствие на травматични увреждания,
причинени от извършен побой с дърво на
ОСЪЖДА А.Б.З. да заплати на Н.Л.К. /двамата с посочени лични данни/ 82лв. /осемдесет и два лева/ деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: