Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                                         31.07.2008г.                                           гр.Кюстендил

                    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският районен съд                                                                                гражданска колегия

на тринадесети юни                                                                                      две хиляди и осма година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдия А.

гражданско дело № 1460 по описа на съда за 2007г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Адв.К.С.от КАК като упълномощен представител на А.Б.З., ЕГН ********** *** адв.С., е предявил против Н.Л.К., ЕГН ********** ***, иск с правна квалификация по чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в следствие на травматични увреждания, причинени от извършен побой с дърво на 22.06.2003г. в с.Церовица, община Кюстендил, област Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски.

            В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа иска по основание и размер и моли за уважаването му.

            Процесуалният представител на ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан и претендира деловодни разноски.

            Кюстендилският районен съд след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл.188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

С влязла в сила на 24.11.2005г. присъда по н.ч.х.д. № 525/ 2004г. по описа на КРС, съдът е признал ищеца за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК /лека телесна повреда/ спрямо ответницата К. *** и го е осъдил да й заплати сумата 1 500лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. С присъдата съдът е признал за невиновни и оправдал лицата Б.Т. З. и З.С.З. /родители на ищеца/ по обвинението на ответницата за извършено от всеки от двамата престъпление по чл.130, ал.1 от НК и е отхвърлил предявения срещу тях граждански иск. В материалите по наказателното дело са представени медицински свидетелства, издадени на името на ответницата, ищеца и майка му за причинени травматични увреждания на 22.06.2003г. В медицинското свидетелство на ответницата фигурира изявлението й, че е бита от 3-ма познати лица, а в тези на ищеца и майка му- че са бити с дърво и юмруци от познати мъж и жена.

По настоящето дело е представена епикриза от ХО на МБАЛ-гр.Кюстендил, от чието съдържание е видно, че на 22.06.2003г. ищецът е приет в отделението за лечение след нанесен побой от познати лица същия ден. Констатираните травматични увреждания са: хематом в ляво на главата, кръвонасядане на шията отпред, охлузване на ляво коляно и множество лентовидни хематоми в раменния пояс. Ищецът е изписан от болницата на 27.06.2003г., след което му е издаден болничен лист за домашно лечение до 17.07.2003г. Вещо лице д-р Н.сочи, че издадените на името на ищеца медицински документи сочат за увреждания, които отговарят да са получени по времето и начина, за които ищецът е съобщил в медицинското свидетелство, а именно- нанесен побой с юмруци, ритници, продълговати дървета /кол, дръжка на брадва/ или др.подобни предмети. Уврежданията са причинили болка и страдание за около 10-12 дни.

Св.М.сочи, че 22.02.2003г. двамата с ответницата отишли в с.Церовица, където ползвали стая от къща по договорка с неговия братовчед и родителите на ищеца, който му е роднина. Стаята били привели в годно за обитаване състояние. На място установили, че вратата на стаята е разбита, тапетите раздрани и вещите изхвърлени навън. Майката на ищеца казала, че са „проветрили” стаята с полиция. Свидетелят и ответницата извикали като свидетел на случая съседката Р.и отишли в съседния двор. Майката на ищеца дошла на мрежата на двора и казала на свидетеля и ответницата, че от там нямало да си отидат живи. След известно време дошъл ищеца с моторче и спрял. Ответницата излязла при него и му казала да отиде да види какво са направили родителите му. Ищецът обаче й нанесъл удар с ръка по ухото. Свидетелят излязъл при ищеца. Ищецът взел едно дърво от събраните наоколо и започнал да маха. Ударил свидетеля по главата, който паднал. След известно време се свестил и видял, че ответницата е паднала по гръб на асфалта, а ищецът взимал друго дърво и започнал да маха с него. Свидетелят извикал за помощ. Видял че малкият пръст на дясната му ръка е счупен. Ответницата станала от земята. Свидетелят чул родителите на ищеца да казват, че са ги пребили. След това с ответницата се качили в кола и потеглили. Близо до с.Долно село помолили за съдействие находящата се там гранична полиция. По-късно отишли в РПУ-гр.Кюстендил и се оплакали на дежурния полицай. По съвет на полицая отишли в болницата заради нараняванията им, където по-късно били разпитани от двама полицаи. Свидетелят отрича двамата с ответницата да са блъскали ищеца на земята и да са го удряли. Сочи, че на следващият ден разбрал, че А. е направил катастрофа и е лежал в болница. Като очевидци на случая свидетеля сочи родителите на ищеца и съседките Н., Б. и майка й. Св.Г., който е кметски наместник на селото обяснява, че след инциденти при него дошли св.М.и ответницата, които му казали, че са имали разправия с ищеца и майка му и са бити. След известно време дошъл ищеца и баща му. Според свидетеля никой от страните по конфликта не е имал видими белези от побой.

Св.А.обяснява, че от известно разстояние бил свидетел на случката, при която видял, че двама души удрят с дърво ищеца пред къщата на улицата, че ищецът паднал на земята, а биещите го мъж и жена избягали с някаква бяла кола марка „Лада”. Според свидетеля други лица не е имало на място. Същият сочи, че не е видял ищеца да удря някого. Свидетелят бил наблизо, т.к. бил отишъл в с.Церовица същият ден за гъби с приятеля му И..

Св.Петров сочи, че на посочената дата бил на гъби със св.А.. Слезли в с.Церовица и по някое време чули викове. Видели, че в двора на къщата майката и бащата на ищеца се карали с жена и мъж. Ищецът дошъл с мотор. Тогава мъжът, който се карал с майка му взел един кол /прът/ и го ударил по главата, ищецът паднал на земята, а мъжът и жената започнали да го ритат в главата и ребрата, след което се затичали надолу и чул палене на кола. Свидетелят сочи, че ищецът не е удрял никого.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от: материалите по н.ч.х.д. № 525/ 2003г. по описа на КРС; епикриза от д-р А.към ХО на МБАЛ-гр.Кюстендил; болничен лист № 6315651/ 27.06.2003г.; съдебно-медицинска експертиза № 84/ 21.01.2008г. на вещо лице д-р В. И. Н.и показанията на св.А., М., Г. и П.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като подаден от легитимиран правен субект пред териториално и родово компетентния за разглеждането му съд по см. на чл.79, ал.1 и чл.85 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Налице е правен интерес от предявяването му поради липса на репариране на претендираната сума за обезщетение.

Разгледан по същество, искът е недоказан. Съображенията за това са следните:

ФС на иска включва комулативно наличие на 5 елемента: 1/деяние /действие/ на ответницата във вид на нанесен на ищеца побой с дърво, 2/противоправност на деянието, 3/неимуществени вреди, 4/причинна връзка между деянието и вредите и 5/вина на ответницата.

По реда за разпределение на доказателствената тежест на основание чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ищецът следва да докаже 4-те елемента от ФС на иска, а ответницата- липсата на вина с оглед оборимата презумция по чл.45, ал.2 от ЗЗД.

По делото ищецът не е провел доказване на елементите от ФС на иска. От писмените доказателства съдът установява, че на 22.06.2003г. ищецът е имал описаните в епикризата, медицинското свидетелство и медицинската експертиза травматични увреждания. Вещото лице сочи, че същите има вероятност да са причинени по описания от ищеца при прегледа начин, а именно- посредством нанесен побой от две познати лица- мъж и жена. По делото е останал неизяснен въпроса дали ответницата чрез нейно действие във вид на описания побой с дърво в ИМ е причинила уврежданията на ищеца. Напротив- от показанията на св.М.е видно, че

=     2     =

/продължение на решение от 31.07.2008г. по гр.д. № 1460/ 2007г. по описа на КРС/

 

същата не го е удряла, а той я е ударил /посоченият от св.М.грешен месец на случката е грешка на паметта и не води до недостоверност на показанията/. В подобен смисъл са и показанията на св.Гогов, който сочи, че между страните е имало конфликт, но същите са дошли при него след инцидента без видими белези от побой. Показанията на св.М.за вредоносно поведение на ищеца спрямо ответницата се потвържават от осъдителната присъда на КРС по н.ч.х.д.№ 525/ 2003г. спрямо ищеца, с която същият е признат за виновен, че на посочената дата на конфликта между страните и място е причинил на ответницата травматични увреждания във вида на леки телесни повреди, за което е осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди. По см. на чл.222 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК и чл.413, ал.2 от НПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно вредоносното поведение на ищеца спрямо ответница, механизма и вида на същото, неговата противоправност като престъпление и вината на ищеца във вид на пряк умисъл. Поведението на ответницата, обсъждано в мотивите на наказателната присъда, е ирелевантно за делото, т.к. не се разпростира в задължителните предели на зачитане на присъдата от гражданския съд /в тази насока вж.решение №360/14.04.1975г. по гр.д.№ 128/1975г., I г.о., решение №392/11.03.1976г. по гр.д. №95/1976г., I г.о./. По делото няма никакви данни за виновно поведение на ответницата спрямо ищеца във на описаното такова в ИМ. Показанията на св.А.и Петров са вътрешно противоречиви. Същите сочат, че са били на мястото на инцидента, но са го гледали отстрани. Св.А.сочи, че е бил с приятеля му И., докато св.П. сочи, че са били само двамата с А.. Св.А.сочи, че двама души мъж и жена са удряли ищеца с дърво по главата, докато св.П. сочи, че само мъжът взел прът и ударил ищеца, като жената само го ритала с мъжа по главата и ребрата. Освен вътрешно противоречиви, показанията на двамата свидетели са недостоверни в частта, че ищецът не е удрял никого, т.к. се опровергават от присъдата по н.ч.х.д. № 525/ 2003г. на КРС. С оглед на изложеното, съдът намира показанията на тези свидетели за недостоверни и дадени с единствената цел да обслужат тезата по ИМ. Друг е въпросът, че показанията дори не обслужват тази теза, т.к. й противоречат. Поради горното, искът ще се отхвърли като недоказан.

С оглед изхода от иска, като акцесорно негово следствие неоснователна се явява претенцията по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата за обезвреда, считано от 22.06.2003г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ищецът дължи заплащане на сторените от ответницата деловодни разноски в размер на 82лв.

Ищецът няма право на деловодни разноски поради отхвърляне на иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДЯВЕНИЯ от адв.К.С.от КАК като упълномощен представител на А.Б.З., ЕГН ********** *** адв.С., против Н.Л.К., ЕГН ********** ***, иск с по чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в следствие на травматични увреждания, причинени от извършен побой с дърво на 22.06.2003г. в с.Церовица, община Кюстендил, област Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането /22.06.2003г./ до окончателното й изплащане, ОТВЪРЛЯ като недоказан.

ОСЪЖДА А.Б.З. да заплати на Н.Л.К. /двамата с посочени лични данни/ 82лв. /осемдесет и два лева/ деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: