РЕШЕНИЕ

гр.Кюстендил, 13.12.2007г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и седма година в състав:

Районен съдия: Н.Н. при секретаря: В.С.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1699/2007г. по описа на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Веселинка Б.Й., ЕГН ********** *** и Б.Б. Алексова, ЕГН ********** *** са предявили против Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерство на отбраната", гр.София, бул."Цариградско шосе"№111, иск по чл.108 ЗС - да бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху имот, представляващ ливада, находяща се в землището на с.Жиленци, Община Кюстендил, м."Лютиците", десета категория, с площ 3,400 дка, при съседи: наследници на Й. Н. Х.; наследници на Д.с. и път. Претендират деловодни разноски.

Ищците твърдят, че описания имот са придобили по наследство от Б.Й.С., б.ж. на с.Жиленци, починал 2002г. Имотът бил внесен от него в ТКЗС-с.Жиленци, а по късно е отстъпен на "военните" за стрелбище. С решение №26-12/14.06.1994г. на ПК-гр.Кюстендил им било отказано възстановяне на имота на основание чл.10б ЗСПЗЗ (стрелбище). Считат, че не са налице условията по чл.10б ЗСПЗЗ. Твърдят още, че ответникът владее имота без правно основание.

Ответната агенция оспорва предявения иск. Твърди, че имотът е предоставен на министерство на отбраната, а агенцията само го охранява.

Кюстендилският районен съд, преценявайки доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкпуност при условията на чл.188 ГПК, приема за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници №55/29.05.2007г. на кмета на с.Жиленци, ищците са наследници по закон - низходящи от първа степен на Б.Й.С., б.ж. на с.Жиленци, починал 2002г.

С решение №26-12/14.06.1994г. на ПК-гр.Кюстендил на Б.Й.С. е отказано възстановяне правото на собственост върху имота с мотив, че е налице чл.10б ЗСПЗЗ (стрелбище).

От удостоверение №34/06.06.2007г., издадено от на кмета на с.Жиленци е видно, че в архива на селото съществува опис-декларация за влизане в ТКЗС на името на Б.Й.С. от 31.03.1956г., в която е описан процеснияимот.

С АДС №0798/15.10.2004г., издаден от министъра на отбраната е актуван поземлен имот с площ 189 762 кв.м., застроен с 6 бр. сгради, находящ се в землището на с.Жиленци, Община Кюстендил, м."Лешовица".

Видно от заключение вх.№281/07.11.2007г., изготвено от в.л. Д.Д. по назначената СТЕ, се установява: местоположението на процесния имот е отразено на приложени към заключението скици в жълто с различен мащаб. Имота се намира в територията, отредена за стрелбище.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. и Г. се установява, че бащата на ищците е имал ливада в землището на с-Жиленци, м."Лютиците" с площ около 3 дка, която е ползвал до влизането му в ТКЗС. По-късно

имотът бил даден на военните за стрелбище, но върху него не било извършено строителство. Имотът към настоящия момент не се ползвал от военните.

С оглед установената фактическа обстановка по делото се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот, тъй като са го придобили по наследство от баща им Б.С.. Доколкото се позовават и на представено решение на ПК-гр.Кюстендил, което макар и негативно за тях, доколкото е постановен отказ за възстановяване, с твърдения, че неправилно е приложен закона, то следва да се приеме, че поддържаното от тях придобивно основание на правото на собственост е наследствено правоприемство и земеделска реституция.

Установи се, че ищците са наследници на Б.С.. В тежест на ищците беше още да установят наличието на предпоставките за възстановяване на процесния имот в лицето на наследодателя им, респ. в тяхно лице. Т.е следваше да докажат, че последният е бил собственик на имота към момента на обобществяването му. В настоящия случай това не бе сторено. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, че Б.С. е притежавал правото на собственост върху процесния имот на конкретно правно основание, т.е. че го е придобил по някой от допустимите за това правни способи. Ако в производството пред административния орган по земеделската реституция данните, че имотът е бил внесен от него в ТКЗС са били достатъчни за признаването му за собственик, то в общото исково производство, каквото е настоящото, това съвсем не е достатъчно. Ищците следваше да проведат в отношение пълно и главно доказване.

Не на последно място следва да се отбележи, че ищците не установиха точното местонахождение и граници на претендирания за ревандикиране имот. В това отношение съдът не кредитира заключението на вещото лице, което в приложената към заключението си скица е индивидуализирало имота, без да обоснове въз основа на какви данни приема, че това именно е точното му местоположение.

При това положение недоказани останаха твърденията на ищците, че са собственици на претендирания имот, т.е. не е налице първата от обуславящите уважаването на иска предпоставки, поради което съдът не обсъжда наличието на останалите.

Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е недоказан, респ. неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от В. Б.Й., ЕГН ********** *** и Б.Б.А., ЕГН ********** *** против Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерство на отбраната", гр.София, бул."Цариградско шосе"№111, иск по чл.108 ЗС - да бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху имот, представляващ ливада, находяща се в землището на с.Жиленци, Община Кюстендил, м."Лютиците", десета категория, с площ 3,400 дка, при съседи: наследници на Й. Н. Х.; наследници на Д.с. и път.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му.

Районен съдия