РЕШЕНИЕ

»

№397 от 17.07.2008 год., гр. Кюстендил В   ИМЕТО   НА  НАРОДА


Кюстендилският районен съд, На осемнадесети юни В публично заседание,


гражданска колегия,

две хиляди и осма година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.С.


Секретар Д.К. като разгледа докладваното от гр. дело №1804 по описа за 2007г.


съдия А.С. и за да се произнесе, взе предвид:


АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д." №3, представлявана от Р. К. С.- заместник-изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. "Демокрация" №44, Дирекция "Бюро по труда", е предявила срещу В. С. В., с ЕГН **********, в качеството^ й на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ /ЕТ/ с фирма "В. В. - И.", със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. "Г. С." №**, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ връзка с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от Търговския закон /ТЗ/ за заплащане на сумата в размер на 2281.45 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението й по т. 4.4 от договор №95/15.03.2004г., сключен между Агенцията по заетостта, чрез Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, и ЕТ "В. В. - И.", гр. Кюстендил, /изменена с т. 4.6 от Анекс №207/01.04.2004г. към договора/, дължима съгласно т. 7.6 от договора /изменена с т. 7.7 от анекса/, във връзка с трудов договор №1/17.03.2004г., сключен със С. С. Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 01.08.2007г., до окончателното й изплащане /вж. уточнението на предявения иск - л. 63 и 71 от делото/. Претендират се и направените разноски по производството.

Ответният ЕТ, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв. Н. М., от Адвокатска колегия - гр. Кюстендил, оспорва иска само по размер, като прави възражение за намаляване размера на неустойката поради прекомерност с 80%-90%. Претендира разноски по компенсация.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, намери за установено следното от фактическа страна:

На 15.03.2004г. между Агенцията по заетостта, чрез Дирекция "Бюро по труда" -гр. Кюстендил, в качеството на възложител, и ЕТ "В. В. - И.", гр. Кюстендил, в качеството на работодател, е сключен писмен договор №95, изменен с анекс №207/01.04.2004г. и допълнително споразумение №139/01.03.2005г. Предметът на договора е следният: предоставяне от възложителя на работодателя средства от държавния бюджет за всяко разкрито работно място за наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работно време за срок не по-малък от 24 месеца, на насочено от възложителя безработно лице при условията на чл. 55а от Закона за насърчаване на


заетостта /ЗНЗ/, както следва: трудово възнаграждение в размер на 120.00 лева при пълно работно време, за действително отработено време /150.00 лева - съгласно допълнителното споразумение №139/01.03.2005г./; допълнителни възнаграждения по минимални размери по Кодекса на труда /КТ/ и нормативните актове за неговото прилагане върху следствата по т. 1.1; възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ /обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск са за сметка на работодателя/; дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на ДОО, за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и НЗОК, върху трудовото възнаграждение и допълнителните възнаграждения, но върху не по-малко от съответния минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. З от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Съгласно т. 2 от договора средствата по т. 1 се възстановяват ежемесечно за всяко наето от работодателя по смисъла на чл. 55а от ЗНЗ лице, за времето, през което е било на работа, но за не по-вече от 12 месеца, а когато трудовото възнаграждение е регламентирано в трудовия договор на база изработка за уговореното работно време, средствата се изплащат на база действително заработеното трудово възнаграждение, но не повече от определените средства в т. 1. В т. З от договора е предвидено, че средствата по т. 1 се превеждат само за лица, наети при условията на чл. 55а от ЗНЗ, които са над базисната средносписъчна численост на персонала. Съгласно т. 4.1 от договора работодателят се задължава на разкритите работни места да осигурява заетост на безработни лица за периода на субсидирана заетост по т. 2 и допълнителен период, равен на този по т. 2. По силата на т. 4.4 от договора /изменена с т. 4.6 от анекса/ за оставащия допълнителен период по т. 4.1, след периода на субсидиране по т. 2, работодателят се задължава да представя на възложителя ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ изтеклия, или еднократно до 1 месец от изтичане на срока по т. 4.1 на договора, следните заверени от съответните длъжностни лица документи: декларация - искане /по образец/, за внесени осигурителни вноски за сметка на работодателя във фондовете на ДОО, за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и НЗОК, за лицето /лицата/ по т. 4.1.1 и т. 4.5 за изтеклия месец или за изтеклия допълнителен период по т. 4.1.1 и т. 4.5; и копие на разплащателната ведомост или официална справка за изплатените поименно следства на лицето /лицата/ по т. 4.1.1 и т. 4.5 за изтеклия месец или за изтеклия допълнителен период по т. 4.1 /поотделно за всеки един месец/. Съгласно т. 7.6 от договора /изменена с т. 7.7. от анекса/, при неизпълнение на задълженията на работодателя по т. 4.4 от договора /т. 4.6. от анекса/ до един месец от изтичане на срока по т. 4.1 от договора, работодателят дължи неустойка в размер на цялата получена сума по т. 1 за съответното работно място, ведно със законната лихва върху нея. В т. 7.8.1 от договора е предвидено, че работодателят е длъжен да плати дължимата неустойка в срок от 5 дни от получаването на писмена покана от възложителя.

В изпълнение на задълженията си по горепосочения договор на 17.03.2004г. ЕТ "В. В. - И.", гр. Кюстендил, е сключил трудов договор със С. С. Я., съгласно който същата е назначена на длъжността "продавач-консултант", считано от 22.03.2004г. до 22.03.2006г., включително. Трудовото правоотношение със С. Я.е прекратено със заповед №2006-06-01/19.06.2006г., считано от 19.06.2006г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Не се спори между страните, че ответният ЕТ е представил отчетни документи в Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, за С. Я.за първата година от договора - за периода от 22.03.2004г. до месец март 2005г., т. нар. периода на субсидиране, и не е представил такива за втората година от договора - за периода от 01.04.2005г. до 22.03.2006г., т.нар. допълнителен период /вж. л. 159 от делото/.

Въз основа на представените документи от ЕТ "В. В. - И.", гр. Кюстендил, за периода от месец март 2004г. до месец март 2005г. Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, му е възстановила платените суми по т. 1 от договора, в размер


общо на 2281.45 лева, от които: 1636.26 лева - трудови възнаграждения и 645.19 лева -осигурителни вноски /вж. заключението по съдебно-счетоводната експертиза - л. 169 от делото/. За периода от месец април 2005г. до месец март 2006г., включително, ответният ЕТ е изплатил на С. Я.сумата в размер общо на 1841.70 лева, като направените удръжки за лични осигуровки и ДОД са в размер на 287.64 лева. Осигурителните вноски за сметка на работодателя и направените удръжки за осигурителни вноски за сметка на работника и ДОД са внасяни ежемесечно /вж. заключението по съдебно-счетоводната експертиза - л. 169 от делото/.

По делото липсват доказателства ответният ЕТ да е представил отчетни документи в Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, за периода от 01.04.2005г. до 22.03.2006г. С писмо изх. №РД-06-317/13.10.2006г., получено на 17.10.2006г. ответният ЕТ е поканен в 10-дневен срок от получаването му да внесе в касата на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, договорената неустойка за неизпълнението на задължението по т. 4.4 от договора, а именно - 2281.45 лева, ведно със законната лихва към деня на издължаване на сумата /вж. л. 18 и 19 от делото/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: договор №95/15.03.2004г.; анекс №207 към договор №95/15.03.2004г.; допълнително споразумение №139/01.03.2005г.; удостоверение за актуално състояние на ЕТ "В. В. - И.", издадено на 30.08.2007г. от КОС; списък на лицата, назначени при ЕТ "В. В. - И."; трудов договор №1/17.03.2004г.; писмо изх. №4-1/08.04.2005г.; справка за средносписъчната численост на персонала на ЕТ "В. В. - И."; отчетна форма от 08.04.2005г.; ведомост за заплати от 10.04.2005г.; декларация-искане от 08.04.2005г.; писмо изх. №РД-06-317/13.10.2006г.; известие за доставяне №РД-06-317/17.10.2006г.; справки за дължимите средства №110/11.04.2005г., №176/15.03.2005г., №142/17.02.2005г., №67/21.12.2004г., №119/13.12.2004г., №31/08.11.2004г., №75/15.10.2004г., №84/14.09.2004г., №93/16.08.2004г., №58/12.07.2004г., №112/15.06.2004г., №66/12.05.2004г. и №152/21.04.2004г.; авизо по бюджетно платежно нареждане от 28.04.2004г., 19.05.2004г., 22.06.2004г., 20.07.2004г., 18.08.2004г., 20.09.2004г., 21.10.2004г., 12.11.2004г., 20.12.2004г., 27.12.2004г., 24.02.2005г., 22.03.2005г. и 19.04.2005г.; заповед №16/05.01.2007г.; заповед №2006-06-01/19.06.2006г. и заповед №2006-08-01/03.08.2006г., изд. от ЕТ "В. В. -И.", гр. Кюстендил; 8 бр. платежни нареждания от 08.05.2006г.; 7 бр. платежни нареждания от 07.04.2006г.; 1 бр. платежно нареждане от 07.04.2005г.; 7 бр. платежни нареждания от 09.03.2006г.; 1 бр. платежно нареждане от 09.02.2005г.; 7 бр. платежни нареждания от 09.02.2006г.; 1 бр. платежно нареждане от 09.02.2005г.; 6 бр. платежни нареждания от 10.01.2006г.; 1 бр. платежно нареждане от 10.12.2005г.; 7 бр. платежни нареждания от 12.12.2005г.; 7 бр. платежни нареждания от 10.11.2005г.; 1 бр. платежно нареждане от 10.11.2004г.; 7 бр. платежни нареждания от 10.10.2005г.; 7 бр. платежни нареждания от 09.09.2005г.; 8 бр. платежни нареждания от 10.08.2005г.; 7 бр. платежни нареждания от 21.07.2005г.; 1 бр. платежно нареждане от 21.07.2004г.; 9 бр. платежни нареждания от 15.06.2005г.; 1 бр. платежно искане за незабавно инкасо за месец юни 2005г.; 7 бр. платежни нареждания от 09.05.2005г.; 1 бр. платежно нареждане от 09.05.2004г.; 8 бр. платежни нареждания от 08.04.2005г.; декларации-искане от Василка Василева, в качеството й на ЕТ "В. В. - И." от 11.04.2005г., 10.05.2005г., 10.06.2005г., 11.07.2005г., 10.08.2005г., 12.09.2005г., 10.10.2005г., 10.11.2005Г., 11.12.2005г., 10.12.2005г., 10.01.2006г., 10.02.2006г., 10.03.2006г. и 10.04.2006г.; показанията на свидетеля С. С. П.; заключението по съдебно-счетоводната експертиза.

Така установената фактическа обстановка налага извод за частична основателност на предявения иск, по следните съображения:


Съгласно разпоредбата, на чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката има компенсаторен характер - тя обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, и уговорена неустойка.

От доказателствата по делото е видно, че между страните по силата на писмен договор №95/15.03.2004г. е възникнало валидно търговско правоотношение /между страните е сключена търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като ответникът има качеството на търговец по силата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и е сключил сделката във връзка с упражняваното от него занятие/.

Съгласно т. 4.4 от договора /изменена с т. 4.6 от анекса/ ЕТ "В. В. -И.", гр. Кюстендил, се е задължил за оставащия допълнителен период по т. 4.1, след периода на субсидиране по т. 2, да представя на възложителя ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ изтеклия, или еднократно до 1 месец от изтичане на срока по т. 4.1 на договора, следните заверени от съответните длъжностни лица документи: декларация - искане /по образец/, за внесени осигурителни вноски за сметка на работодателя във фондовете на ДОО, за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и НЗОК, за лицето /лицата/ по т. 4.1.1 и т. 4.5 за изтеклия месец или за изтеклия допълнителен период по т. 4.1.1 и т. 4.5; и копие на разплащателната ведомост или официална справка за изплатените поименно средства на лицето /лицата/ по т. 4.1.1 и т. 4.5 за изтеклия месец или за изтеклия допълнителен период по т. 4.1 /поотделно за всеки един месец/.

Видно от събраните по делото доказателства, ответният ЕТ е представил отчетни документи в Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, за периода от 22.03.2004г. до месец март 2005г., включително. За периода от 01.04.2005г. до 22.03.2006г. не е представил отчетни документи. Въз основа на представените документи Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, му е възстановила платените суми по т. 1 от договора. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изплатените от ответния ЕТ и впоследствие възстановени от Агенцията по заетостта, чрез Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, суми за осигурителни вноски във фондовете ДОО, допълнително задължително пенсионно осигуряване и НЗОК за С. С. Я. са в размер общо на 2281.45 лева, от които: 1636.26 лева - трудови възнаграждения и 645.19 лева - осигурителни вноски /вж. л. 169 от делото/. За периода от месец април 2005г. до месец март 2006г., включително, ответният ЕТ е изплатил на С. Я.сумата в размер общо на 1841.70 лева, като направените удръжки за лични осигуровки и ДОД са в размер на 287.64 лева. Осигурителните вноски за сметка на работодателя и направените удръжки за осигурителни вноски за сметка на работника и ДОД са внасяни ежемесечно /вж. заключението по съдебно-счетоводната експертиза-л. 169 от делото/.

Съгласно т. 7.6 от договора /изменена с т. 7.7. от анекса/, при неизпълнение на задълженията на работодателя по т. 4.4 от договора /изменена с т. 4.6. от анекса/ до един месец от изтичане на срока по т. 4.1 от договора, работодателят дължи неустойка в размер на цялата получена сума по т. 1 за съответното работно място, ведно със законната лихва върху нея.

Предвид наличието на всички елементи на горепосочения фактически състав и с оглед обстоятелството, че нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна и затова страните по договора могат да определят кога се дължи неустойка, съдът намира иска за основателен.

Относно размера на иска съдът ще вземе предвид възражението на ответника за намаляване на неустойката поради прекомерност. Възражението е допустимо. Забраната на чл. 309 от ТЗ за намаляване поради прекомерност неустойката важи само


за търговски сделки, сключени между търговци, а в настоящия случай, макар и сделката да търговска, само една от страните по нея е търговец. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че чл. 309 от ТЗ не допуска намаляване на неустойка само поради прекомерност, рег аг§шпеп1ит а сопижю и във връзка с чл. 288 от ТЗ обаче може да се намали неустойката, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти.

Нормата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД урежда три алтернативни възможности, при които неустойката може да бъде намалена, а именно: първо - прекомерност, второ -частично изпълнение и трето - неправилно или лошо изпълнение. При всяка хипотеза е подчертан приоритетът на обезщетителната функция на неустойката. Намалението обаче не трябва да обезсмисля неустойката като санкция за допуснатото неизпълнение, каквато е една от функциите й, възложени от законодателя. Затова и законодателят е предвидил и допуснал съразмеряването на санкционните последици в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.

В случая не се спори между страните, че задължението на ответния ЕТ по т. 4.4 от договора /изменена с т. 4.6 от анекса/, не е изпълнено. Уговорената между страните неустойка в т. 7.6 от договора /изменена с т. 7.7 от анекса/ обезпечава изпълнението на задължението на работодателя по т. 4.4 от договора /т. 4.6 от анекса/ и служи като обезщетение за вредите, без да е нужно същите да се доказват. След като неустойката е уговорена между страните, Агенцията по заетостта не е длъжна да доказва вредите от горепосоченото неизпълнение. Ответният ЕТ се е съгласил да я заплати при неизпълнение на задължението си като обезщетение за предполагаемите вреди.

Съдът намира, че е налице условието, визирано в една от хипотезите за намаляване на неустойката - налице е прекомерност на неустойката, поради което може да приложи цитираната разпоредба и да намали дължимата неустойка.

Тъй като законът не определя нито в какво съотношение може да се намали размерът на неустойката, нито определя параметрите, от които следва да се ръководи съдът при намаляване на неустойката, той признава дискреция на съда по свое усмотрение да намали неустойката.

В настоящия случай съдът взема предвид основната функция на неустойката по т. 4.4 от договора /изменена с т. 4.6 от анекса/, а именно - да стимулира работодателя да осигури трудова заетост на насоченото на работа при него лице за целия период от 24 месеца. През втората половина от договорения период, т. нар. допълнителен период-от 22.03.3005г. до 22.03.3006г., ответният ЕТ е изпълнил задълженията си за осигуряване на работа на С. Я.и за заплащане на следващите й се възнаграждения, както и на осигурителните вноски за сметка на работодателя и ДОД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД и като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, претендиралата неустойка следва да бъде намалена със 70%. Или дължимият размер на неустойката от работодателя на възложителя за неизпълнение на задълженията му по т. 4.4 от договора /изменена с т. 4.6. от анекса/ възлиза на 684.44 лева, за която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата над нея до пълния претендирай размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 684.44 лева, считано от датата на предявяване на иска - 01.08.2007г., до окончателното погасяване на задължението.

По разноските:

Агенцията по заетостта е направила разноски по производството в размер на 40.00 лева - за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /вж. л. 73 и 172 от делото/. Предвид изхода от спора, ответният ЕТ следва да бъде


осъден заплати на Агенцията по заетостта на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК сумата от 12.00 лева, представляваща разноски за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 63, ал. З от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху уважения размер на предявения иск ответният ЕТ следва да бъде осъден заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 50.00 лева. Ответникът претендира заплащане на направените разноски по производството, но такива не му се следват, съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като по делото липсват доказателства да са направени.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ "В. В. - И.", със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. "Г. С." №**, да заплати на АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д." №3, представлявана от Р. К. С.- заместник-изпълнителен директор, на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ сумата в размер на 684.44 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща намалена неустойка за неизпълнение на задължението й по т. 4.4 от договор №95/15.03.2004г. /изменена с т. 4.6 от Анекс №207/01.04.2004г. към договора/, дължима съгласно т. 7.6 от договора /изменена с т. 7.7 от анекса/, във връзка с трудов договор №1/17.03.2004г., сключен със С. С. Я.; ведно със законната лихва върху сумата в размер на 684.44 лева, считано от 01.08.2007г. до окончателното й изплащане; и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК сумата в размер на 12.00 лв. /дванадесет лева/, представляваща направени от Агенцията по заетостта разноски по производството за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска; като иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ за разликата над 684.44 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ до пълния претендирай размер - 2281.45 лв. /две хиляди двеста осемдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.

ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ "В. В. - И.", със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. "Г. С." №**, да заплати по сметка на Кюстендилския районен съд на основание чл. 63, ал. З от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.


 


РАЙОНЕН СЪДИЯ: