ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28.02.2008г. гр.Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд гражданска колегия
на двадесет и осми февруари две хиляди и осма година
в закрито съдебно заседание в следния състав:

* ПРЕДСЕДАТЕЛ:М.А.
като разгледа докладваното от съдия А.
гражданско дело № 1640 по описа за 2007г.
и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена от Н.С.Т., ЕГН ********** ***, п.к. 1404, ж.к."*********", бл.1-Б, вх."А", ап.6, жалба против решение № 9/18.09.2000г., издадено от ПОЗЕМЛЕНА КОМИСИЯ-Т. с адрес:с.Т., община Т., област Кюстендил, чийто правоприемник е ОСЗГ-с.Т., с което заявените от наследодателя му С. Т. ***, област Кюстендил, починал на 07.01.2000г., 11бр. недвижими имота са възстановени при условията на чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ в нови реални граници с един имот № 087025 по КВС на землището на с.Драгойчинци с площ 32.999дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в местността „Присое" при посочени в решението граници и съседи. Релевираният довод за незаконосъобразност на решението е свързан с възможността заявените имоти да се възстановят при съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Правното основание на съдебното производство е по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ.

На основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ по делото участват РУГ-Кюстендил и ДГГКюстендил"-Кюстендил.

След запознаване с приложените по делото писмени доказателства и службено приложените свършени производства по адм.д. № 1876/ 2000г. и 1188/ 2007г., двете по описа на КРС, съдът констатира, че жалбата е трета по ред, идентична по страни, предмет и основание с жалбите по посочените административни дела. Първо по ред е образувано адм.д. № 1876/ 2000г., производството по което е прекратено поради недопустимост на жалбата като просрочена. За да постанови съдебният си акт съдът е имал предвид обратната разписка за връчено решение на 07.11.2000г. и датата на подаване на жалбата в съда, която е 04.12.2000г. Изпратените съобщения за прекратяване на делото до жалбоподателя и останалите наследници на заявителя С. Т. К. са върнати в цялост поради невярно посочен адрес в жалбата. При условията на чл.100, ал.1, изр.последно от ГПК съдът е поставил обявление за прекратеното производтво на 20.02.2001 г. До изтичане на законовия 7-мо дневен срок не са постъпили жалби срещу съдебното определение. На 11.05.2007г. жалбоподателят е подал втората си жалба срещу решението на ПК, по която е образувано адм.д. № 1188/ 2007г. по описа на КРС. В хода на делото е установено, че към момента на връчване на съобщението за изготвено решение до заявителя, същият е починал, нещо повече- кончината му е била факт и към момента на постановяване на решението. Установено е още, че жалбоподателят е узнал за решението на 20.11.2000г. /вж. молба вх. № 1610/ 07.12.2007г. до КАС на л.21 от адм.д. № 356/ 2007г. по описа на съда/, а жалбата по адм.д.№ 1876/ 2000г. е изпратил по пощата на 01.12.2000г. /вж. разписка на л.4 от адм.д.№ 1188/ 2007г. по описа на КРС/. С определение от 08.06.2007г. по адм.д. № 1188/ 2007г. по описа на КРС, съдът е прекратил производството по делото като недопустимо поради просрочена жалба. Определението е отменено от КАС по адм.д. № 356/ 2007г. по описа на съда като незаконосъобразно и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите съдът е приел, че жалбоподателя и другите законни наследници на заявителя К. с оглед смъртта му преди постановяване на атакуваното решение на ПК не са надлежно уведомени, поради което жалбата следва да се счита за депозирана в срок, а решението не може да породи целените правни последици /по време на постановяването му реституента е бил несъществуващ правен субект/. С ново определение от 10.01.2007г. съдът отново е прекратил производството по адм.д. № 1188/ 2007г. поради недопустимост на жалбата по см. на чл.224, ал.2 от ГПК с оглед стабилността на определението за недопустимост на искането на жалбоподателят като просрочено, постановено по адм.д. № 1876/ 2000г. по описа на КРС.

С оглед така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати на основание чл.224, ал.2 от ГПК. Съображенията за това са следните:

Предметът на делото представлява спор за законосъобразност на решението на ПК-с.Т. с правна квалификация по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ. Законът е специален по отношение на действащия по време на постановяване на решението ЗАП като общ, поради което дерогира прилагането на правилата на общия закон. Редът за издаване и обжалване на постановените от ПК решения е този по ГПК. Жалбата по делото и тези по другите административни дела са идентични поради еднаквост на страните, искането и основанието им. Поради наличието на влязло в сила определение за прекратяване на съдебното производство по жалбата в адм.д. № 1876/ 2000г. по описа на КРС като недопустима поради просрочие, жалбата по настоящето дело се явява също недопустима, т.к. с нея се цели пререшаване на разрешения

вече въпрос за допустимостта. Правилността или не на това разрешаване съдът не може да преценява с оглед задължителността на съдебния акт по аргумент от чл.220, ал.1 от ГГЖ. С подаване на настоящата жалба жалбоподателят цели недопустимо саниране на небрежността му по първата жалба, касаеща грешния негов адрес за кореспонденция и преразглеждане на вече разрешения въпрос относно допустимостта на жалбата в редовното първоинстанционно съдебно производство. В тази насока е ориентирано прилагането на закона от ВАС по подобни касузи, което съдът споделя /напр. вж. опр. № 10702/ 02.11.2007г. на ВАС по адм.д. № 10542/ 2007г. I о., опр. № 9786/ 24.11.2004г. на ВАС по адм.д. № 9138/ 2004г., IV о. и опр. № 6262/ 18.12.1998г. на ВАС по адм.д. № 4167/ 1998г. IV о./. Специфичният характер на производството по делото, свързан с преклузивния срок за подаване на жалбата срещу административният акт на ПК, не допуска повече от една проверка за спазване на срока от съответния първоинстанционен съд по време на редовното съдебно производство. Налице е абсолютна процесуална пречка за развитие на делото, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производводството по делото- да се прекрати. Съдът не коментира възможността за касационно обжалване на прекратителното определение по адм.д.№ 1876/ 2000г. на КРС и при връщане на жалбата евентуално приложението на чл.37 от ГПК, т.к. тези въпроси са извън предмета на делото. Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ,

подадена от Н.С.Т., ЕГН ********** ***, против решение № 9/18.09.2000г. на ПОЗЕМЛЕНА КОМИСИЯ-Т. с адрес-с.Т., община Т., област Кюстендил /с правоприемник ОСЗГ-с.Т./, с което заявените от наследодателя С. Т. ***, област Кюстендил, починал на 07.01.2000г., 11бр. недвижими имота са възстановени при условията на чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ в нови реални граници с имот № 087025 по КВС на землището на с.Драгойчинци, община Т., област Кюстендил, с площ 32.999дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в местността „Присое" при посочени в решението граници и съседи.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1640/ 2007г. по описа на КРС.

Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред Административен съд-Кюстендил в 7-мо дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: