Р Е Ш Е Н И Е

№ 29.07.2008г. град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд гражданска колегия

на двадесет и трети май две хиляди и осма година

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдия А.

административно дело № 2303 по описа за 2006г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.15, ал.4 и чл.19а, ал.1 и ал.4, т.1 от ЗСПЗЗ.

В.П.М., ЕГН ********** *** обжалва решение № 60-5/ 10.10.2006г. на ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ-ГР.КЮСТЕНДИЛ, община Кюстендил, област Кюстендил, с което Службата е определила на наследниците на М.П.Ч., б.ж. на с.Таваличево, община Кюстендил, област Кюстендил правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи с обща площ 16.649дка за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 4 198лв. Релевират се доводи за незаконосъобразност по същество като се претендира обезщетяване със земя от ОПФ, евентуално увеличение стойността на обезщетението най-малко с 20 000лв.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по наведените в нея фактически основания.

В с.з. ответната Служба не изпраща представител за изразяване на становище по жалбата.

Кюстендилският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл.188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.45 от ЗАП /отм./ и §4, ал.1 от ПЗР на АПК, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е един от законните наследници на М.П.Ч., починал през 1962г., б.ж. на с.Таваличево, община Кюстендил, област Кюстендил. Същият в качеството му на правоимащо лице по см. на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ е подал заявление вх. № 49С07/ 25.03.1999г. за възстановяване правото на собственост на н-ците наЧ. върху земеделски земи в землището на с.Таваличево. С решение по протокол № 60/28 от 16.02.2001г. ПК-гр.Кюстендил е признала и определила за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху 14 от заявените земи с коефициент за редукция и е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на 9 броя имоти, които са:

1/нива в м.”Аматов гроб” с площ 0.300дка 3 категория,

2/нива в м.”Брекян” с площ 0.249дка 10 категория,

3/лозе в м.”Борец” с площ 2.600дка 10 категория,

4/нива в м.”Горниче” с площ 4.600дка 4 категория,

5/нива в м.”Орлов дъб” с площ 11.900дка 4 категория,

6/нива в м.”Горни лозя” с площ 2.100дка 4 категория,

7/нива в м.”Зарачина” с площ 4.900дка 8 категория,

8/нива в м.”Помочиво” с площ 5.000дка 8 категория и

9/ливада в м.”Гиган” с площ 1.400дка 8 категория. Отказът е за имоти с обща площ 33.049дка. Постановен е на основание чл.15, ал.4 от ЗСПЗЗ, т.к. съдебното решение с което е признато правото на собственост върху имотите е представено след влизане в сила плана за земеразделяне. Решението е влязло в сила като необжалвано и е придобило статут на стабилен административен акт.

С писмо изх. № 783/ 19.07.2006г. началникът на ответната Служба /правоприемник на ПК-гр.Кюстендил/ е уведомил жалбоподателя, че за имоти с № 1,2,3,4, 8, 9 и 2.500дка от имот № 7 Службата ще постанови решение за обезщетение с поименни компенсационни бонове, а за признатите земи по чл.18, ал.1 от ППЗСПЗЗ следва да депозира молба по Наредба № 49 за уточняване границите на имотите и издаване на скици от поддържащата фирма ЕТ „Кирил Атанасов”-гр.Кюстендил.

С атакуваното решение № 60-5/ 10.10.2006г. ответната Служба въз основа на отказа по протоколното решение от 16.02.2001г. на ПК-гр.Кюстендил е определила дължимото обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за имоти № 1,2,3,4,8,9 и 2.500дка от имот № 7 с обща площ 16.649дка на обща стойност 4 198лв. Решението е получено от жалбоподателя по пощата с известие за доставка на 12.10.2006г., а жалбата е депозирана чрез ответната Служба на 23.10.2006г.

С писмо изх. № 73/ 08.02.2007г. по повод молба вх. № 73/ 2007г. жалбоподателят е уведомен, че обезщетението за отказаните имоти по см. на чл.15, ал.4 от ЗСПЗЗ ще се извърши с равностойна земя от ОПФ или с компенсационни бонове. Подобно е становището на Службата, изразено от началника й в съпроводително писмо изх. № 36/ 24.04.2007г., депозирано в хода на делото.

Вещо лице инж.Д.е изчислил размерът на дължимото обезщетение по реда на специалната НРОЦЗЗ на сумата 7 577лв. Същият сочи, че атакуваното решение е постановено по време, когато процесът на земеразделяне е приключил, като ПЗ и КВС са приети, трасирани и собствеността е възстановена. От направената справка и преглед на КВС на с.Таваличево експертът е установил, че в местностите, където са заявени за възстановяване отказаните имоти и около тях няма свободни площи, с които да бъдат обезщетени собствениците. Вещото лице не е намерило писмени данни за заявление относно начинът на обезщетяване в сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от: посочените решения на ПК-гр.Кюстендил и ОСЗГ-гр.Кюстендил, писмата, известие за доставка, удостоверение за наследници № 181/ 07.06.2004г. на кмета на с.Таваличево и заключение № 29/ 18.01.2007г. на вещо лице инж.Д. Д. Д.

Съдът не обсъжда преписка по заявление вх. № 49313/ 25.02.1992г. от К.М.Ч., т.к. е ирелевантна за делото. Доводите за неправилно възстановяване на имоти на наследодателя на жалбоподателя като имоти на К.М.Ч.са неотносими към предмета на спора по делото, т.к. се касае за права на трети лица и производство, различно от процесното.

Решение № 72П26/ 17.08.2001г. на ПК-гр.Кюстендил и скиците на л.101, 102 и 104 от делото съдът не обсъжда, т.к. са неотносими към спора с оглед удовлетвореното реституционно право върху имоти, различни от процесните по атакуваното решение.

Удостоверенията на л.73, 74 и 75 от делото са неотносими към предмета на спора, т.к. касаят приключилата процедура по възстановяване на собствеността, а не висящата такава за обезщетяване.

Заключението на вещо лице Ц. М. Т. съдът не обсъжда, т.к. касае определяне на пазарна цена на имотите и насажденията в тях, поради което е неотносима към реда за определяне размера на обезщетението, който е специалния такъв по НРОЦЗЗ. Становището на вещото лице в с.з. на 01.04.2008г. за възможност за възстановяване на собствеността върху имотите върху остатъчен фонд, за окрупняване на масивите и предоставяне на земя в землището на с.Катрище също е неотносимо към делото, т.к. касае вече приключила процедура по определяне вида и начина на възстановяване на част от заявените имоти.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят притежава активна процесуална легитимация за предявяването й като правоимащо лице в качеството на наследник на бившия собственик на земеделските имоти. Жалбата е подадена в срок и се разглежда от компетентния съд по см. на чл.19, ал.8, изр.2 от ППЗСПЗЗ. Налице е правен интерес от обжалване на решението в частта за размера на дължимото обезщетение. Липсва такъв обаче по претенцията за предоставяне на земи от ОПФ, т.к. решението не подлежи на оспорване за законосъобразност относно начинът на обезщетяване. Нещо повече- доводът е преждевременен, т.к. ответната Служба все още не е определила видът на обезщетението, която процедура следва издаването на решението. След определяне стойността на обезщетението, на основание чл.15, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗСПЗЗ и

= 2 =

/продължение на решение от 29.07.2008г. по адм.д. № 2303/ 2006г. по описа на КРС/

чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ Службата следва да обезщети правоимащите със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, а при недостиг- с поименни компенсационни бонове на база подадени от тях заявления за вида на исканото обезщетение и при възможност за това. В тази насока е становището на началника на Службата, изразено в писмото до жалбоподателя от 08.02.2007г. и в писмото до съда от 24.04.2007г. Видът на бъдещото обезщетение обаче не ще бъде обект на съдебен контрол за законосъобразност, т.к. нормите в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не предвиждат такъв.

Разгледана по същество, в допустимата си част жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Атакуваното решение представлява индивидуален административен акт. Съдът е длъжен да провери служебно статутът му на действителност по смисъла на чл.41, ал.3 от ЗАП /отм./. С оглед на тази проверка, съдът намира решението за действително, т.к. е издадено от компетентен орган, в предвидената по чл.60а от ППЗСПЗЗ форма, при спазване на процедурата за издаване и в съответствие с целта на закона. Решението обаче е частично незаконосъобразно, т.к. при постановяването му ответната Служба е допуснала нарушение от материално правно естество, изразяващо се в неправилно определяне стойността на дължимото обезщетение. Стойността на обезщетението следва да се изчисли служебно от ответната Служба по реда на чл.1, т.1 и следващи от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /НРОЦЗЗ, изм.заглавие, обн. ДВ, бр.75/ 2006г./ във връзка със законовата делегация по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ. Според заключението на вещо лице инж.Д., изчисленото от Службата обезщетение е занижено, т.к. действителния му размер е 7 577лв. Заключението на вещото лице съдът е приел за обективно, компетентно и достоверно и въз основа на него формира правните си изводи. Поради изложеното, определената в оспореното решение по-ниска стойност на дължимото обезщетение е незаконосъобразна и подлежи на изменяне с присъждане на действителната такава.

Съдът не присъжда деловодни разноски в полза на жалбоподателя, т.к. макар и сторени, не са поискани.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 60-5/ 10.10.2006г., издадено от ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ-ГР.КЮСТЕНДИЛ, община Кюстендил, област Кюстендил по преписка за обезщетяване вх. № 49С07/ 10.10.2006г., с което е определено на наследниците на М. П.Ч., б.ж. на с.Таваличево, община Кюстендил, област Кюстендил правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски имоти с обща площ 16.649дка по решение № 60/28 от 16.02.2001г. на ПК-гр.Кюстендил по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, В ЧАСТТА относно паричния размер на дължимото обезщетение, определено на стойност 4 198лв. /четири хиляди сто деветдесет и осем лева/, като УВЕЛИЧАВА размера на стойност 7 577лв. /седем хиляди петстотин седемдесет и седем лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: