Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска колегия
на шестнадесети
май
две хиляди и осма година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.
секретар Г.М.
като разгледа
докладваното от съдия А.
гражданско дело № 2041
по описа на съда за 2007г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Адвокат
Славка Лазарова от КАК като процесуален представител на К.А.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.”Генерал Крум Лекарски” № 3,
ет.2, адв.Лазарова, е предявила против А.И.Р., ЕГН ********** и Г.И.Р., ЕГН **********,***
иск с правна квалификация по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от
ПЗР на ГПК във вр. с чл.59, ал.3 от ЗС за признаване за установено по отношение
на ответниците, че е погасено правото им на безвъзмездно ползване на всеки един
от тях до края на живота им, учредено с нот.акт № 149, нот.дело № 256/ 1993г.
на нотариуса при КРС върху II-рия жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена в УПИ парцел V-имот пл. № 3832 в кв.258
по плана на гр.Кюстендил, при съседи: ул.”Аспарух”, Стоян и Катерина Николови,
Симеон А. и Пара Стефанова и Стойне Яначков, поради неупражняване на посоченото
право на ползване от датата на сключване на сделката по нот.акт до датата на
ИМ.
В
с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа иска и претендира деловодни
разноски.
В с.з. и писмената защита
процесуалният представител на ответниците оспорва иска като неоснователен,
сочейки, че не е погасено правото на ползване поради упражняването му, за което
са събрани гласни доказателства и писмени такива за платени данъци от 1998г. до
2006г., включително. Претендират се деловодни разноски.
Кюстендилският районен съд
след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл.188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, приема
за установена следната фактическа обстановка:
С
договор за дарение от
С
договор за дарение от
Ответницата Р. е единствен абонат на
„ВиК”ООД-гр.Кюстендил за открития в имота водомер. В с.з. обаче същата сочи, че
с ищеца общо са плащали водата, като до миналата година е имало 1 водомер за
цялата сграда, а след като В.Р. се е нанесла на втория етаж, същата си е
сложила отделен водомер за етажа. В.Р. е дъщеря на ищеца и внучка на
ответниците. Местният данък за имота и таксата за битови отпадъци през периода
1998г.-2006г. са заплащани от първия ответник. За 2007г. ищецът е заплатил
данъка за имота, за което свидетелства представеното от него удостоверение за
данъчна оценка на л.4 от делото и обясненията на втората ответница на л.57
/гръб/ от делото.
От показанията на св.Котларска е
видно,че същата от 1993г. до 2004г. е била наемателка на сутерена в сградата в
имота. Същата обяснява, че всеки месец е заплащала наема за ползваното от нея
помещение на ответниците, които са живели на първия етаж от къщата. Според нея на
вторият етаж не живеел никой освен
ищеца, когато идвал в имота. Същият го посещавал през 1 или 2 месеца.
Ответницата Р. имала ключ от втория етаж, но не го обитавала, т.к. й казвала,
че не може да изчисти и да се качи на етажа. Свидетелката сочи, че стая от
сутерена била давана временно на почиващи македонци. Св.В. потвърждава
обстоятелството, че до преди 1 година втория етаж от къщата бил необитаем, по
което време се нанесла да живее в него В.Р.. На прозорците на етажа имало
вестници и свидетелката никога до тогава не е виждала пране на простора. Св.Р.
/другата внучка на ответниците/ потвърждава обстоятелството, че до нанасянето
на В.Р. /нейна сестра/ на втория етаж, същият бил неизползваем. Същата сочи, че
през периода 1978-1979г. етажът бил обзаведен, като по-късно обзавеждането било
преместено на 1-вия етаж. Според свидетелката ремонти на втория етаж не са
правени от 1988-1989г. През 2001г. свидетелката отворила фирма за фуражи в
гараж в имота. През същата година банята била разбита и изнесена от ответника Р.
и през периода 2001г.-2007г. на втория етаж нямало баня и тоалетна. Преди да се
разруши тоалетната ответниците пускали наематели македонци на втория етаж, от
които събирали наем. На вторият етаж останала вградена секция по поръчка с две
легла, които нямало къде да се сложат и сега се използват от В.Р..
В противоречие с показанията на
посочените по-горе свидетели св.Узунски сочи, че ответниците живеели на 2 етаж,
където влизал през периода 1998г.-2005г. Св.Михов обяснява, че македонците
живеели в сутерена, 1-вия етаж и тавана, а ответниците обитавали 2 етаж.
Ответницата Р. при изслушването й по чл.114 от ГПК /отм./ сочи, че от 1 година
и нещо живее на първия етаж, а преди това е живяла на втория, като първия го
давала на почиващи македонци
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от: нот.акт № 149, том I, нот.дело № 256/ 1993г. на
нотариуса при КРС; удостоверение за данъчна оценка № 2033/
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим
като подаден от легитимиран от закона правен субект пред компетентния за
разглеждането му съд по см. на чл.79, ал.1 във вр. с чл.83 от ГПК /отм./ във
вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Налице е правен интерес от предявяването му предвид
възможността за защита на собственика на вещта по чл.59, ал.3 от ЗС, която
ищецът търси посредством предявения иск.
Разгледан
по същество, искът е основателен. Съображенията за това са следните:
По
смисъла на общата норма на чл.55 от ЗС вещните права върху чужда вещ се
придобиват или учредяват чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. Вещото право на ползване на спорния II-ри
етаж от жилищната сграда е учредено чрез правна сделка, а именно- договора за
дарение, обективиран в нотариален акт № 149/ 1993г. на нотариуса при КРС.
Съдържанието на учреденото в полза на ответниците право на ползване от 1993г.
върху етажа включва правото да се ползва етажа по предназначение, т.е. за
жилищни нужди и да се получават добиви от него във вид на граждански плодове от
отдаването му под наем без да се променя съществено. Правото на ползване според
нормата на чл.59, ал.3, пр.последно от ЗС се погасява ако не се упражнява в
продължение на 5 години. От показанията на св.Котларска, В. и Р. се установи,
че след учредяването на правото на ползване върху II-рия
етаж, ответниците са продължили да обитават 1-вия, върху който са имали
учредено право на ползване от 1983г. по нотариален акт № 89/ 1983г. на
нотариуса при КРС. Същите са упражнявали правото на ползване върху 2-рия етаж
до 2001г., изразяващо се в предоставянето му за ползване под наем от македонци.
След това обзавеждането е свалено на 1-вия етаж с изключение на секция и 2
легла, а банята и тоалетната са разрушени и практически приведени в
неизползваемо състояние до 2007г., когато на етажа се е нанесла да живее В.Р. с
разрешение на собственика на етажа. Следователно, след 2001г. до подаване на ИМ
ползвателите не са упражнявали учреденото им право. С оглед посочения времеви
период на бездействие, продължил повече от 5 години, учреденото им право на
= 2
=
/продължение
на решение от
ползване е погасено
поради неупражняване по см. на чл.59, ал.3, пр.последно от ЗС. Показанията на
св.Михов и Узунски в обратен смисъл съдът намира за недостоверни в тази им
част, т.к. свидетелите нямат продължителни преки наблюдения върху етажа като
външни за рода Разсолски лица. Узунски е пребивавал инцидентно в къщата, а Михов-
нито веднъж. В същото време, показанията на св.Котларска, В. и Р. са пълни,
непротиворечиви, като свидетелките имат продължителни преки наблюдения върху
къщата, т.к. Котларска 11години е била наемател на сутерена, а Р. е била чест
посетител на имота по повод съществуващите между нея и страните близки
роднински връзки и търговската й дейност през 2001г. в имота. С оглед на
изложеното, съдът приема за обективни и достоверни показанията на посочените
три свидетелки и за недостоверни тези на св.Узунски и Михов относно обитаването
на II етаж от
ответниците. Същите да дадени с цел да обслужат единствено защитната теза на
ответниците и не съответстват на обективната фактическа обстановка по спора. В
тази връзка обясненията на ответницата по чл.114 от ГПК /отм./ в с.з. на
На
основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК
ответниците дължат заплащане на ищците на 394.22лв. деловодни разноски,
включващи 194.22лв. ДТ и 200лв. адвокатско възнаграждение.
Поради
уважаване на иска ответниците нямат право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК във вр. с
чл.59, ал.3,пр.последно от ЗС по отношение на А.И.Р.,
ЕГН ********** и Г.И.Р., ЕГН **********,***, че е погасено правото им на
безвъзмездно ползване на всеки един от тях до края на живота им, учредено с нотариален
акт № 149, том I, нотариално дело № 256/ 1993г. на нотариуса при КРС върху II-рия
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ-парцел V,имот
пл. № 3832 в кв.258 по плана на гр.Кюстендил, при съседи: ул.”Аспарух”, Стоян и
Катерина Николови, Симеон А. и Пара Стефанова и Стойне Яначков, собственост на К.А.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.”Генерал
Крум Лекарски” № 3, ет.2, адв.Лазарова, поради неупражняване на посоченото
право на ползване от 2001г. до
ОСЪЖДА А.И.Р. и Г.И.Р. да заплатят на К.А.Р. /всички с посочени лични данни/ 394.22лв. /триста деветдесет и четири лева
и двадесет и две стотинки/ деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: