Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 30.04.2008 год.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд,гражданска колегия,в публичното съдебно заседание на тридесети април две хиляди и осма година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.Р.

при участието на секретар-протоколистката В.С., като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело № 2246/2007 год.КРС,за да се произнесе,взе в предвид следното:

А.Б.Т., ЕГН ********** ***, И.Г.Г.,ЕГН ********** ***№ 3,Т.Г.П.,ЕГН ********** ***№ * и П.К.В., ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес-гр.***,ул.”****” № *, ет.* обжалват /срвн. молбата на л.92/ Решение № 5-10/10.10.2007 год. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Кюстендил, постановено по заявление вх.№ 05236А/26.02.1992 год.,подадено от А.Б.Т. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на П.В. ***, на земеделски земи, находящи се в землището на с.Богослов,Кюст.област, с което е възстановено правото на собственост върху две ливади, съответно на площи от 0,115 дка и 0,141 дка, представляващи имоти с № № 015023 и 015075 по картата на землището на с.Богослов, находящи се в м.”****”.Развиват се подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното решение.

Ответната по жалбата служба, редовно призована за съдебните заседания по делото, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

КРС,след като извърши цялостна проверка на атакуваното решение и обсъди събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

От писмените доказателства /л.8-10,22-43, 49-68,76-78/ , съдържащи се в заявление вх.№ 136/26.02.1992 год.се установява това,че жалбоподателят П.К.В. като наследник на П.В. ***, починал през 1948 г./срвн. У-нието за наследници на л.54/ е заявил правото на възстановяване на собствеността на наследниците на посоченото лице по отношение на 8-осем на брой земеделски земи и две гори,находящи се в землището на с.Богослов,Кюст.област, измежду които няма заявена ливада на площ от 5,00 дка, находяща се в м.”***”.За установяване на правото на собственост на праводателя си за заявените имоти жалбоподателят е представил писмени доказателства – Удостоверение изх.№ 156/12.10.1992 г./л.23/,представляващо извлечение от данъчен регистър от периода 1932 г.-1952 г., съгласно което П. Г. е бил собственик на ливада на площ от 5,00 дка, находяща се в м.”***”, както и договор за покупко-продажба на невижим имот от 20.03.1938 год./л.24/,вписан по съответният ред, от които се установява това,че П. Г. е продал на Й. Ч. ливада на площ от 4,00 дка, находяща се в м.”***”.Със свое решение № 5-10/24.09.1992 год./л.25/ Поземлена комисия –гр.Кюстендил признала правото на възстановяване на собствеността в съществуващи/възстановими/ стари реални граници по отношение на ливада на площ от 5,00 дка в м.”***”.Административният орган е постановявал на 10.04.2007 год. и на 15.06.2007 год. свои решения със сигнатура № № 5-75 / л.28.29/ и 05-76 / л.38-39/, видно от които е това,че съдържат отказа за възстановяване на правото на собственост за части от горната ливада,като мотивите и по двете решения са за наличието на спор за материално право с трети лица, а от решение № 05-77/16.10.2007 год./л.10-/ се установява това, че административният орган е признал правото на възстановяване на собствеността за цялата площ на ливадата в м.”***”.По делото има данни- решението на КРС по адм.д.№ 1291/07 год./л.45-46/,че решението на адм.орган от 10.04.2007 год. е отменено в отказната му част. На основание на молба / л.34/ с вх.№ 1222/10.10.07 год.,подадена от Ц.Т.комисия, назначена на осн.чл.60”а” ППЗСПЗЗ със свое решение от същата дата /л.33/,обективирано в писмо изх.№ 1254/16.10.07 год. взел решение да прецизира свое предходно решение със сигнатура № 5-10/22.03.07 год., постановено по заявлението на жалбоподателите, а с ново решение на същата комисия /л.7/ от 25.10.07 год. тя взела решение да се анулират издадените скици за кадастрални номера 15023 и 15075 и се издаде ново решение и скица за свободната площ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

Съобразявайки установената фактическа обстановка съдът счете,че атакуваното решение на Общинска служба “Земеделие и гори”-гр.Кюстендил е нищожно , която нищожност ще се прогласи от съда по изложените по-долу съображения:

Няма спор между страните и писмените доказателства по делото-материалите по заявление вх.№ 236/26.02.1992 год. за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи на наследниците на П.В. Г. установиха това, че заявлението е подадено от лице от кръга на посочените в чл.10 и 11 ЗСПЗЗ-бивш собственик на земеделска земя , или наследник на такъв,както и това,че са представени изискуемите се и допустими по смисъла на чл.12 ЗСПЗЗ писмени доказателства, установяващи правото на собственост на заявените земеделски земи в лицето на праводателят на заявителят. Тези обстоятелства не са от кръга на спорните по делото.Административният орган още през 1992 год. на 24.09.1992 год. е постановил свое решение, с което е признал правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена / възстановими / стари реални граници за част от заявените земеделски земи, изключая горите и празното място, като това решение е позитивно и за имота в м.”***”.Следва да се отбележи това, че както това решение, така и последващите касателно процесният имот-ливада на площ от 5,00 дка, находяща се в м. “***” биха се оказали нищожни, като постановени при липса на процесуална предпоставка за постановяването им, тъй като в основното заявление с вх.№ 236/26.02.1992 год. процесния имот не е заявен / за него са представени само писмени доказателства/ , освен ако административният орган не е изпълнил задължението си за представяне на всички доказателства по преписката, включително и подадено допълнително заявление касателно процесният имот.

С атакуваното решение се възстановяват реално части от процесната ливада, като съгласно изричното отбелязване, то изменя и допълва предходно решение със сигнатура 5/27.07.1994 год.Въпреки, че съдът изиска изрично от адм.орган същият да представи и това решение , това не бе сторено с аргумента, че то не се съхранява у последния, но и без наличието му е очевидно ,че поради нарушение на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ сега атакуваното решение е постановено при липса на материалнооправна и процесуална предпоставка- изтекъл срок от 1994 год.,надвишаващ неколкократно допустимия по закона срок за отмяна или изменение на вече влязлото в сила предходно решение и неустановяване на нарушения по закона или нови доказателства от съществено значение за правилното рашаване на преписката.Най-малкото в казуса е странно как административният орган постановява решение, което изменява и/или допълва предходното му решение, без да му е известно съдържанието на последното. В същност следва да се отбележи,че липсват и материалноправни предпоставки за постановяване на атакуваното решение и пради това, че въпреки наличието на две решения, обективирани в уведомителните писма с посочени по-горе сигнатури,изходящи от адм.орган,нито ЗСПЗЗ, а най-малкото пък и нормата на чл.60 а от ППЗСПЗЗ , която сочи лицата от персоналният състав на колективният адм.орган ,имащи право и задължение да подписват решенията на самият орган, предвижда правната възможност комисия, различна от самият административен орган, или формирана от негови персонални членове, да постановява решение по реда на чл.14,ал. 7 ЗСПЗЗ,а пък и самите обстоятелства визирани в посочените писма не представляват такива по смисъла на горната норма, даващи основание за промяна на вече влязло в сила решение.Следва да се отбележи и това, че атакуваното решение носи белезите и за незаконосъбразност, тъй като с него се възстановяват само части от процесният имот, при липса на отказ за възстановяване на правото на собственост на остатъка от площа и при забрана, с оглед на реално приложеният способ, единната площ на имота да се разкъсва, чрез възстановяването му на отделни парчета.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 5-10/10.10.2007 год. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Кюстендил, постановено по заявление вх.№ 05236А/26.02.1992 год.,подадено от А.Б.Т. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на П.В. ***, на земеделски земи, находящи се в землището на с.Богослов,Кюст.област, с което е възстановено правото на собственост върху две ливади, съответно на площи от 0,115 дка и 0,141 дка, представляващи имоти с № № 015023 и 015075 по картата на землището на с.Богослов, находящи се в м.”***”.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Административно- процесуалният кодекс пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: