РЕШЕНИЕ

Г.С.И., с ЕГН ********** ***, е предявил срещу ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО /ДЛ/ -Н., с адрес: с. Н., област Кюстендил, представлявано от инж. М. К.- директор, следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед №РД0678/20.11.2007г., издадена от директора на ДЛ - Н.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност "горски стражар" в ДЛ -Н.; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. З във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2003.40 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 20.11.2007г. до 20.05.2008г., включително /вж. увеличението на иска - л. 43 от делото/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2007г. /датата на предявяване на иска/, до окончателното й изплащане. Претендира и направените разноски по производството.

Процесуалният представител по пълномощие на ответника - адв. Н. М., от Адвокатска колегия - гр. Кюстендил, оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл. 188 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ /отм./ във връзка с §2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, намери за установено следното:

Между страните е сключен трудов договор №РД0613/09.06.2004г., съгласно който Г.И. е заемал длъжността "нискоквалифициран работник в горското стопанство и дърводобива /отчетник в Дърводобива в Бреза/" с място на работа -територията на ответното лесничейство, за срок до 01.10.2004г. С допълнително споразумение №РД0662/28.09.2004г. срокът на договора е продължен до 31.12.2004г. С допълнително споразумение №РД0675/11.11.2004г. Г.И. е преназначен от длъжността "отчетник в дърводобива в Бреза" на длъжността "младши горски стражар" за срок до 08.04.2005г. Съгласно допълнително споразумение №РД0614/25.01.2006г. ищецът е преназначен от длъжността "младши горски стражар" на длъжността "горски стражар" за неопределено време.

Със заповед №РД0678/20.11.2007г., издадена от директора на ДЛ - Н., е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, считано от 20.11.2007г. - датата на връчване на заповедта на И.. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" в заповедта е посочено, че И. "на 01.11.2007г. съставил и представил в Държавно лесничейство - Н., за осчетоводяване неистински документ с невярно съдържание: Акт за извършени работи по лесокултурните мероприятия в поверения му охранителен участък "Горно Тишаново" за месец 10.2007г., с който отчел в подотдели 88 "п" и 88 "р" по ЛУП на ДЛ - Н., извършени "отгледни сечи на млади насаждения без материален добив - осветление" /прочистване и пререждане на терени с млади насаждения от издънки, храсти и др., с цел правилното им развитие и по-добрата им осветеност, която дейност не е съпроводена с материален добив на дървесина/ на обща стойност 332.46 лева, без да е извършена реално такава работа в посочените подотдели, в резултат на което сумата е изплатена на работниците по това мероприятие, което е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 187, т. 8 от КТ и нарушение на трудовите му задължения по чл. 126, т. 9 от КТ - доколкото представлява злоупотреба с доверието на работодателя и предприятието".

След уволнението до 04.06.2008г. /когато в съдебното заседание по делото е извършена констатация от трудовата книжка на ищеца/ И. не е започвал работа по друго трудово правоотношение. Последен пълен отработен месец за ищеца, предхождащ уволнението му, е месец октомври 2007г., за който той е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 333.90 лева.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: заповед №РД0678/20.11.2007г., издадена от директора на ДЛ -Н.; материалите, приложени в личното трудово досие на И.; пътен лист от 11.10.2007г.; протокол за ревизия на Горно Тишаново, извършена по заповед №РД0576/20.11.2007г.; констативен протокол №5/08.11.2007г.; рапорт от 08.11.2007г.; показанията на свидетелите Н. Б. Й., В. Р. Н., Б. Д. С., С. П. Г., Г.В., В. В., С. П., Г.Е., В. Б. М. и Р. Я. Д.; заключението по съдебно-счетоводната експертиза с вх. №197/17.04.2008г. по описа на КРС; извършената в съдебното заседание по делото на 04.06.2008г. констатация от трудовата книжка на И..

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

1. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Искът е основателен, по следните съображения:

Тежестта на доказване в производствата по оспорване законността на дисциплинарно уволнение, е възложена на работодателя - ответник по делото. Последният следва да установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, попадащо под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните изисквания при налагане на наказанието и че последното е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал. 1, чл. 194, чл. 195, ал. 1 и чл. 189 от КТ /отн. служебната проверка вж. решение №341/26.04.1995г. по гр. д. №1627/1994г., III г.о.; решение № 1506/10.12.1999г. на ВКС по гр. д. №408/1999г., III г.о.; решение №1326/02.11.1999г. на ВКС по гр. д. №219/1999г., III г.о., на ВКС; решение №1678/01.12.1999г. на ВКС по гр. д. №570/1999г., III г.о.; и решение №802/10.04.2002г. на ВКС по гр. д. №1142/2002г., III г.о./. Релевираните от ищеца доводи в случая са следните: процесната заповед е издадена при съществени нарушения на изискванията

на чл. 193, ал. 1 от КТ, изразено в несъбиране и оценка на доказателствата, посочени в писмените обяснения на И.; изложените правни основания за налагане на наказанието "дисциплинарно уволнение" по чл. 190, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 187, т. 8 от КТ - за "тежко нарушение на трудовата дисциплина", не кореспондират с фактическите основания, изложени в заповедта; приписваното на И. нарушение не е индивидуализирано в достатъчна степен - в процесната заповед по никакъв начин не се установява в какво се изразява неистинността на представения от него документ и коя част от този документ е с невярно съдържание; в заповедта не е посочен начинът, по който е установено приписваното му нарушение; И. не е извършил посоченото в заповедта нарушение.

Процесната заповед е издадена в рамките на визираните в разпоредбата на чл.

194. ал. 1 от КТ преклузивни срокове. Съдът намира, че са спазени и изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ - заповедта е мотивирана, посочен е нарушителят, описано е нарушението, отбелязано е кога е извършено същото, посочени са наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

Обстоятелството, че правната квалификация на нарушението на трудовата дисциплина, посочена в титулната част на заповедта - чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, не съответства на фактическо основание, обуславящо налагане на дисциплинарното уволнение, не опорочава уволнението. При прекратяване на трудовото правоотношение поради прилагане на чл. 188, т. З от КТ, от значение за законосъобразността на уволнението е излагането на фактическото основание съобразно изискванията на чл.

195. ал. 1 от КТ и в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ /вж. в т. см. и решение №205/08.04.2004г. на ВКС по гр. д. №1235/2002г., III г.о./. От изложените в заповедта фактически обстоятелства е видно, че уволнение е извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя.

Нарушена е обаче процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената императивна норма работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Задължението за изслушване или приемане писмените обяснения на нарушителя е съществен елемент на дисциплинарната процедура. Неговото значение е за събиране на доказателства, респ. за допълнителна оценка на вече събраните доказателства. В рамките на дисциплинарната процедура то е и единственото средство за защита на подлежащия на наказване, без каквато защита е недопустимо привличането му към дисциплинарна отговорност /вж. в т. см. и "Коментар на Кодекса на труда", Седмо преработено и допълнено издание, Издателство "Сиби", под съставителството и общата редакция на проф. Васил Мръчков, стр. 487-488/. Фактът, че в стадия на установяване на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, което съответства на правото на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, определя дисциплинарното производство като състезателно. Неспазването от страна на работодателя на това изискване води до опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и също е основание наложеното такова да се отмени, без да се разглежда спорът по същество /чл. 193, ал. 2 от КТ/. Тези обяснения обаче следва да са изискани във връзка с конкретизираните в заповедта нарушения, с индивидуализиращите ги белези и време на извършването им. Правомерността на дисциплинарното уволнение предполага установена идентичност на нарушенията, за които са снети обяснения, и нарушенията, отразени в акта по чл. 188, т. З от КТ /вж. в т. см. и решение №205/08.04.2004г. на ВКС по гр. д. №1235/2002г., III г.о.; решение №1554/10.01.2004г. на ВКС по гр. д. №1701/2002г., II г.о.; и решение №802/10.04.2002г. на ВКС по гр. д. №1142/2002г., III г.о./.

Императивната норма на чл. 193, ал. 1 от КТ не е самоцелна, а се явява една възможност на работника или служителя да се защити във връзка с конкретното посочено като извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Затова именно в хода на дисциплинарното производство, т.е. след откриване на нарушението, но преди налагане на следващото се за него дисциплинарно наказание, за субекта на дисциплинарната власт съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник или служител. Единствено от работодателя зависи дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не. За да е налице обаче изпълнение на задължението му по чл. 193, ал. 1 от КТ, е необходимо преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на работодателската власт е поискал обяснения от работника или служителя във връзка с конкретното дисциплинарно нарушение /вж. в т. см. и решение №440/04.07.2002г. на ВКС по гр. д. №784/2001г., III г.о./.

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ поставя императивното условие искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание. От него произтича и изводът, че обясненията, които работодателят иска от работника или служителя, трябва да имат определен предмет - да се отнасят до нарушенията, за които съответният компетентен орган следва да реши дали ще бъде санкциониран нарушителят по чл. 188 от КТ.

Съдът намира, че в настоящия случай изисканите от Г.И. обяснения не са били във връзка с конкретизираното в заповедта нарушение, с индивидуализиращите го белези и време на извършването му, т.е. не са били във връзка с действията на И. по съставянето и представянето за осчетоводяване в ответното лесничейство на неистински документ с невярно съдържание - Акт за извършени работи по лесокултурните мероприятия в поверения му охранителен участък "Горно Тишаново" за месец 10.2007г. Посоченото в заповедна нарушение е: "на 01.11.2007г. съставил и представил в Държавно лесничейство - Н., за осчетоводяване неистински документ с невярно съдържание: Акт за извършени работи по лесокултурните мероприятия в поверения му охранителен участък "Горно Тишаново" за месец 10.2007г., с който отчел в подотдели 88 "п" и 88 "р" по ЛУП на ДЛ -Н., извършени "отгледни сечи на млади насаждения без материален добив -осветление" /прочистване и пререждане на терени с млади насаждения от издънки, храсти и др., с цел правилното им развитие и по-добрата им осветеност, която дейност не е съпроводена с материален добив на дървесина/ на обща стойност 332.46 лева, без да е извършена реално такава работа в посочените подотдели, в резултат на което сумата е изплатена на работниците по това мероприятие".

В писмото, с което за изискани обяснения от Г.И. /изх. №1217/08.11.2007г./, три от точките са свързани с евентуални други нарушения, непосочени в заповедта, а в четвъртата само е формулиран следният въпрос до И.: "защо се отчели отглеждане на млади насаждения без материален добив - осветление, през месец октомври в отдел 88 "п" и "р" /вж. личното трудово досие на ищеца/. Както бе посочено по-горе, правомерността на дисциплинарното уволнение предполага установена идентичност на нарушението, за което са снети обясненията, и нарушението, отразено в акта по чл. 188, т. З от КТ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че увалнението е незаконосъобразно на формално основание - поради нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което ще отмени дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.

2. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност "горски стражар".

Искът е основателен, по следните съображения:

С предявения иск И. упражнява своето субективно преобразуващо право да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемал преди незаконното му уволнение. С настоящото решение, съдът ще признае уволнението на ищеца за незаконно и ще отмени заповедта, в която същото е обективирано. Между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време. Посочените обстоятелства формират фактическия състав за уважаване на претенцията за възстановяване на И. на заеманата преди уволнението му длъжност "горски стражар" в ДЛ - Н..

3. По иска с правно основание чл. 344. ал. 1, т. З във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 2003.40 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, а именно: за периода от 20.11.2007г. до 20.05.2008г., включително.

Искът следва да бъде уважен изцяло, по следните съображения:

За да бъде уважена претенцията по чл. 344, ал. 1, т. З във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 .уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно;

2.работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен харатектер;

3.претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение.

С настоящото решение съдът ще признае уволнението на И. за незаконно. От извършената в съдебното заседание на 04.06.2008г. констатация от трудовата книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното лесничейство същият не е започвал работа по друго трудово правоотношение до 04.06.2008г. Така И. е бил лишен от възможността да получава трудово възнаграждение за този период, срещу престиран от него труд, а вредите, имащи имуществен характер, представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното уволнение, извършено от работодателя. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ съразмерява претърпените вреди с брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил при ответника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. В настоящото производство се установи, че И. е останал без работа в продължение на повече от шест месеца, поради което следва да бъде обезщетен за целия претендирай период. За база при изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение, което И. е получил за последния пълен отработен месец /чл. 228, ал. 1 от КТ/. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза /вж. л. 46 от делото/, това е месец октомври 2007г., за който полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза на 333.90 лева. При посочения механизъм на изчисляване обезвредата, която следва да бъде присъдена, възлиза на 2003.40 лева /6 х 333.90 лева/.

Задължението по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник или служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ относно неизпълнение на задълженията. Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото и е това по чл. 225, ал. 1 от КТ, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Или, поканата е абсолютно необходима, като условие за изпадане на длъжника в забава, когато няма определен срок за изпълнение. В хипотезата на чл. 225, ал. 1 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е конститутивен. Конститутивното

действие на решението, с което този иск се уважава, важи с обратна сила, т.е. уволнението се счита за незаконно към момента на извършването му. Тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът /вж. в т. см. Тълкувателно решение №3/19.03.1996г. по гр. д. №3/1995г., ОСГК/.

Предвид гореизложеното, съдът намира за основателна акцесорната претенция на Г.И. за присъждане на законната лихва върху сумата от 2003.40 лева, считано от 29.11.2007г. - датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

4. По разноските.

На основание чл. 359 от КТ ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за вещо лице. Ответното лесничейство на основание чл. 63, ал. 4 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК е освободено от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, поради което ще бъде осъдено да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски за вещо лице от бюджета на съда в размер на 43.00 лева /вж. л. 45 от делото/. Същото на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева /вж. договора за правна защита и съдействие - л. 16 от делото/. Ответното лесничейство не претендира разноски, а и такива не му се следват с оглед уважаването на исковете.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Г.С.И., с ЕГН ********** ***, и ОТМЕНЯВА Заповед №РД0678/20.11.2007г., издадена от директора на Държавно лесничейство - Н..

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.С.И., с ЕГН ********** ***, на заеманата преди уволнението длъжност "горски стражар" в Държавно лесничейство - Н..

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО - Н., с адрес: с. Н., област Кюстендил, представлявано от инж. М. К.- директор, да заплати на Г.С.И., с ЕГН ********** ***, сумата от 2003.40 лв. /две хиляди и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, извършено със Заповед №РД0678/20.11.2007г., издадена от директора на Държавно лесничейство - Н., а именно - за периода от 20.11.2007г. до 20.05.2008г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2007г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направените от И. разноски по производството.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО - Н., с адрес: с. Н., област Кюстендил, представлявано от инж. М. К.- директор, да заплати по сметка на Кюстендилския районен съд сумата от 43.00 лв. /четиридесет и три лева/, представляваща разноски за вещо лице от бюджета на съда.